взето от:
https://bgn.koshachek.com/articles/poslednijat-imel-ot-zigerland-izchezna-ot-kartata.html
Когато английските двойки си пожелават весела Коледа и щастлива Нова година, те се целуват под имел. Този стар келтски обичай няма традиция по нашите географски ширини /в Германия/.
Юрген Сартор от Валбах също окачи зелен клон с бели плодове точно до входа на къщата. Все още обаче не го е използвал, за да се гушка със съпругата си. „Имахме толкова много добри години“, казва бившият служител по опазване на природата в Бурбах – затова нямахме нужда от имел“. Той не знае откъде точно идва неговият клон, защото го е купил. „Вероятно от Франция“, – подозира той, – защото при нас растението е защитено“.
За това има причина, защото едва ли има друг растителен паразит, толкова популярен като имел, в продължение на поне четири десетилетия.
Растението, което в края на шейсетте години галският комичен друид Обелиск направи известно, се среща главно по тополите и ябълковите дървета. То се нуждае от соковете им за да стане уникална магическа отвара, с която героите Астерикс и Обеликс биели римляните.
Siegerländer и Wittgensteiner биха били безпомощни срещу римските легиони при тези условия, защото районът е „бяло петно“ на картата на разпространението на имела. Юрген Сартор го откри само веднъж преди около 20 години на висока ябълка в „Struthwiesen“ близо до Wahlbach и докладва на биологичната станция.
Сега, за негово съжаление, онова ябълково дърво вече не съществува и имелът е загубил своята хранителна основа. Оттогава в цяла Южна Вестфалия не е имало нито един екземпляр от този вид.