Духовни хроники
взето от
https://3-16.bg/keltskata-tsarkva-vyarnost-i-primer/
Втори епизод на поредицата произход
Апостолско наследство
Келтското християнство е израз, даден на християнската църква на келтските народи, населяващи Британските острови, които обхващат онова, което днес познаваме като Англия, Ирландия, Шотландия и Уелс.
Много учени смятат, че келтското християнство на Британските острови произлиза от Мала Азия, а не от римското християнство. Около 400 г. сл. Хр. келтското християнство като цяло се подразделя на три клона: галско (френско), галатско и британско. Според историците британското келтско християнство е силно повлияно от галатското, което е резултат на мисионерските усилия на апостол Павел.
Като се има предвид това богато апостолско наследство, келтското християнство запазва голяма част от чистотата на апостолското учение. Някои от най-фундаменталните му вярвания са:
- 1. Абсолютният авторитет на Библията над преданието, над решенията на съборите и мненията на човеци.
- 2. Домът и семейството са център и сила на църквата, като по този начин се отхвърля практиката на безбрачието сред духовенството.
- 3. Десетте заповеди все още са задължителни за Божия народ, а от тук и спазването на библейската събота.
Църквата има силна система на управление и дълбоко посветени духовници, които са уважавани от народа заради истинската си вяра и благочестие. Към 400 г. сл. Хр. църквата, макар и бедна, има в редиците си около 30-40 епископи и значителен брой пастори.
През 408 г. сл. Хр. Аларих и неговата вестготска армия обсаждат Рим, който после плячкосват през 410 г. сл. Хр., като по този начин слагат началото на окончателното и неизбежно падение на Западната Римска империя. За да защити провинциите, които се намират по-близо до главния център на империята, императорът по това време, Хонорий, отзовава имперските легиони, разположени в Британия, римската провинция на юг от Адриановата стена.
Келтската църква и народът заедно
Евакуацията на римските войски оставя келтския народ на Британските острови беззащитен и изправен пред непосредствената опасност от набези. Хората се събират заедно и успяват да избегнат най-големите заплахи.
Този процес не само обединява народа, но донася със себе си новооткритото чувство за национална идентичност и свобода. То ги подтиква да обявят независимост от Римската империя, прогонвайки римските магистрати, назначени от императора да налагат формите на управление.
Хонорий бързо и проницателно се отказва от територията без бой и така се създава независима форма на управление. Правителството се ръководи от духовенството на келтската църква, а синодът на църквата се използва като национално законодателно събрание, председателствано от келтските епископи и в присъствието на князете на кралството, които са делегати.
Така синодът се превръща в място, където се разрешават конфликти, създават се съюзи и се формулират политики, като по този начин, очевидно, келтската църква получава огромно влияние върху народа и управляващите благородници. В допълнение към този състав на законодателното събрание е назначен модератор, който да помага за разрешаване на проблемите в случай на безизходица, а тази длъжност е заемана от управител или пендрагон [главнокомандващ].
Това влияние не е наложено със сила или тирания, но е упражнено върху народа като пряк резултат от живота на вярващи и благочестиви ръководители на църквата. По този начин в съзнанието на хората се затвърждава не само истината на това, което се проповядва, но също така и на нейната сила да подготви тези хора да бъдат духовни и граждански водачи на народа.
Съотношението на властта между църква и държава винаги е несигурно състояние в управлението и не знаем много за това как това съотношение е било справедливо разпределено. Но знаем, че за разлика от монасите и свещениците на римската църква, духовенството на келтското християнство по-добре отразявало подобието на Христос.
Нашествието на саксите и евангелизирането им
Законодателното положение продължава от 409 до 449 г. сл. Хр. и постепенно се изгубва с нахлуването на свирепите и войнствени сакси, които носят със себе си собствена система на управление и собствена религия.
Въпреки че нашествието на саксите носи със себе си възход на езичеството, че църквата не е напълно унищожена и хора като Ейдън, Колумба, Колумбан и други застават лице в лице с предизвикателството да евангелизират езическите си сакски братя.
Нашествието на римокатолицизма и интригите
Вятърът на промените обаче духа през канала с обръщането на Кловис, краля на франките, към римокатолицизма, довеждайки до изместване монопола на властта на европейския континент. Единствената власт, останала неподчинена на римокатолическата църква, са саксите, но тази пречка е отстранена с няколко своевременни брака.
Берта, принцесата на франките, е омъжена за Етелберт от Кент и тя отваря вратите на хептархията (или съюза от 7 държави) за католика Августин и неговата напориста група духовници през 597 г. сл. Хр.
Августин незабавно се заема с установяването на силно католическо присъствие в двора на Етелберт и го използва като трамплин за разпространението на католицизма в хептархията. Това, което не успява да се установи с помощта на обикновено евангелизиране, папа Григорий I постига посредством благословията на брака. По този начин играта на духовна котка и мишка се играе между котешката хитрост и агресията на Рим и по-смирените и преследвани мисионери от келтската църква.
Кулминацията настъпва на Събора в Уитби през 664 г. сл. Хр., когато Осуи свика главите на келтската и римската църкви, за да разреши спора около датата за честването на Великден. На събора келтската църква, ръководена от Колман, се съгласява да приеме папската дата, задействайки верига от събития, които довеждат до поглъщането на келтските християни в редиците на папството.
Скоро след Събора в Уитби, Колман и други келтски водачи се оттеглят в Айона, а папа Виталиан официално въвежда Теодор от Тарс като архиепископ на Кентърбъри и по този начин затвърждава победата. Напредващият поход на католицизма през Англия скоро бива спрян от нахлуването на датчаните, които донасят със себе си нова вълна от езичеството на Британските острови.
Историята ще се повтори в края на времето
Историята на Келтската църква предлага завладяващ поглед към силата на истинската библейска религия и нейното въздействие върху социалната, моралната и политическата тъкан на една нация. Тя е предвестник на голямата революционна сила на реформацията, която по-късно ще помете Европа, носейки със себе си същото интелектуално лидерство и влияние като на келтските християни.
За разлика от това историята на папството е също толкова завладяващ разказ за това как политическите интриги и религиозното влияние могат да се слеят в единна машина, която има силата да завладее света, и не чрез силата на оръжието, въпреки че този метод се използва непрекъснато, а по-скоро посредством психологическото убеждение. В края на краищата, това е един от най-убедителните аргументи в полза на обръщането, което папството някога е измислило и то се е справило чудесно.
Ако историята се повтаря – а тя го прави – най-ясната прилика с този конкретен исторически епизод е разграничението между истинското и фалшиво християнство и силите, които безмилостно тласкат и двете движения напред.
Учените отбелязват, че може да се наложи да използвате тези факти, за да различите истината от заблудата, и то по-рано, отколкото си мислите. Времето на края е близо. Затова е важно да познаваме историята, която ще се повтори.