автор: н.с. Александър Минчев, от Археологически Музей Варна, взето от:
http://archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=4&id=5
Още от късната бронзова епоха (ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), регионът около Одесос е бил населен с траки. Техният произход е сходен с този на троянците и не случайно в Омировата Илиада са техни съюзници. Те се появяват на Балканите и се заселват тук на няколко вълни, като най-късната и най-масовата е през ранножелязната епоха, която в Тракия продължава от края на ХІІ до началото на VІІ в. пр. Хр. – т. е до начало-то на гръцката колонизация по Черно море.
През ІХ-VІІ в. пр. Хр. местните траки са поддържали активни търговски и културни контакти с населението в Анатолия (Мала Азия), Тесалия, Кавказ и Средиземноморието, което се отразило и на някои от местните производства. Това се отнася особено за бронзовите фибули от това време, където се наблюдават както вносни форми, така и изработени на място по вносни образци.
Няма съмнение, че тези връзки се осъществявали пре-димно по море и района около заливът на Одесос е бил едно от местата, където този обмен се осъществявал. В началото на І хилядолетие пр. Хр. се смята, че в региона – наред с отдавна уседналото тракийско население присъстват и полумитичните кимерийци.
Доказателство за тяхното може би инцидентно присъствие е могилният гроб от VІІІ-VІІ в. пр. Хр с каменна надгробна стела, открит край с. Белоградец, Варненско.
Далече преди идването на гърците по Западния бряг на Черно море, регионът около града е бил доста гъсто заселен с траки, за което споменават редица антични автори. Един от тях, познат като Псевдо Скимнос подчертава изрично: “…Около него (Одесос) живеят траките, наречени кробизи.”
Тези сведения се доказват от разнообразни керамични съдове, работени на ръка и на грънчарско колело, бронзови украси за конска амуниция и желязно оръжие в тракийските некрополи от VІ-ІV в. пр. Хр. във Варненска област – край с. Добрина, Кипра, Брестак и др. Траките от региона били подчинени на местни царе, които в различни периоди между V и І в пр. Хр. влизали в състава на по-големи тракийски държавни обединения – на Одриси, на Гети, на Сапеи.
Между 336-280 г. пр. Хр. те влизат в Македонската държава на Александър Велики, който завоювал и тази част на Балканите. Археологическите открития през последните години дават много разнообразна картина на населението през вековете в Североизточна Тракия, включително и в близките околности на Одесос.
Оказва се, че през VІ—ІV. в. пр. Хр., тук постепенно се заселват и скити, които по принцип обитават степите на Южна Русия и Украйна, а отчасти и района южно от Истрос (Дунав). Оръжие и бронзови предмети, характерни за тяхната култура се откриват на много места в региона. Украсите им за коне са направени в силно стилизирания т. нар., “животински стил”, доста близък до тракийския, поради което в Североизточна Тракия между тях често се получава смесване.
За това свидетелстват голям брой бронзови находки – апликации и начелници за конски оглавници, както и калъпи за производството им от съседни селища, и в по-отдалечени райони. Откъм ІV в. пр. Хр., в района се заселват все повече гети – тракийско племе, което обитавало двата бряга около устието на р. Дунав (Истрос).
При нахлуването си на Балканския полуостров, след 280 г. пр. Хр. в района се заселват и келти. В цяла Североизточна България и дори близо до Одесос се откриват значителен брой бронзови предмети с характерна келтска украса и типични за това население оръжия, които бързо се възприемат и от траките.
Една от крепостите в които се установяват келтите – Арковна, на около 80 км от Одесос е може би столицата или временна резиденция на последния им цар Кавар (270/260-216/210 г. пр. Хр.). Вероятно след разпаднето на царството му, те постепенно се претопили в огромната маса на траките в страната.
По-късно, през ІІ-І в. пр. Хр. между Одесос и Дионисопол (Балчик) в днешна Добруджа се създават малки скитски държави. Техните “царе” секат своите бронзови монети в монетарници на градовете по Западното Черноморие, включително и в Одесос. Тракийското население в Североизточна Тракия като цяло било поизостанало от сънародниците си в Южна Тракия, а също и пришълците тук.
Траките от региона живеели в два вида селища: неукрепени, разположени в плодородни земи край водни източници и каменни крепости в трудно достъпни планински местности, където се намирали и резиденциите на техните владетели. Занимавали се със земеделие, скотовъдство, дърводобив и разбира се с лов и риболов.
Сред занаятите им трябва да се отбележат железарството – особено оръжейното, съвършеното обработване на бронза и направата от него на гривни, пръстени, тракийски тип фибули, конски украси, върхове на стрели. Местни златари изработвали от сребро и злато характерните за тракийското облекло нагръдници, парадни украси за конете на царете и приближените им, както и ползваните при особени случаи за пиене фиали и ритони.
Бозвелийско, Варненско (края на ІV–ІІІ в. пр. Хр.)
Въпреки етническото разнообразие, многобройните външни и вътрешни конфликти и културните различия, общо взето местното население в Североизточна България и това в градовете от крайбрежието, проявявали толерантност един към друг.
Развитието на траките от вътрешността ставало бавно. Консерватизмът им личи в керамичното производство и основно в религията. Като основно божество на всички траки се явява т. нар. Тракийски бог- конник, който на различни места носи различни имена и има различни или добавъчни функции. Доста почитани са и бо-жествата на водите – т. нар. Три нимфи, а при гетите – Залмоксис.
В крайна сметка жителите на черноморските градове вършели своята цивилизаторска мисия. В същото време, самите те търпели и определено влияние, особено в религиозно отношение от траките, които в края на хилядолетието вече трайно се заселили в повечето от тях.
С течение на вековете, особено към края на елинистическата епоха (ІІ-І в. пр. Хр.), те все повече се приобщават към по-високата старогръцка култура и станали проводник на тази антична култура сред своите сънародници от вътрешността на региона.
