02.11.2011г., взето от:
https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/svatbeni-tynkosti-ot-10-mesta-po-sveta-4262871
Сватбите във всяка страна си приличат по много неща, но традициите в различните култури си имат и някои свои особености, като прескачане на метла или бъркане в корема на заклана крава, например. „Лайв сайънс“ събира някои от тях за тези, които обмислят да се оженят по малко по-различен начин.
10. В съвременен Китай младоженките не избират една, а цели три сватбени рокли.
Първата е класическото ципао – дълга до земята рокля с къси ръкави, висока яка и много копчета. То е с бродерии и за сватбата обикновено е в червено, тъй според китайската култура този цвят носи късмет и щастие.
След това булката трябва да се преоблече в бяла пухкава рокля – намигване към популярните и там западни тенденции, а най-накрая да се пъхне в рокля по свой избор и вкус за сватбеното парти.
9. Преди индийското момиче да се омъжи, тя, заедно с нейните приятелки и роднини жени, боядисва ръцете и нозете си със сложни рисунки, т.нар. мехенди.
Тези временни украси се правят от къна и траят няколко седмици. Фигурите обаче са толкова изящни и живописни, че се постигат с часове съсредоточена работа. Да не говорим за времето, необходимо за изсъхването на къната по кожата
Донякъде решение е преименуването на цялата тази работа в „парти“, пък и близките и приятелките обикновено са толкова много, че помагат по всякакъв начин на младоженката, за да не се скапе тя точно преди сватбата.
8. В редица култури, от келтите до ромите, сватбената церемония включва някакъв вид прескачане на метла.
Днес този обичай се среща най-вече в афро-американските сватби. Традицията идва от времето на робството, когато бракът между роби не е бил признаван легитимно.
Тогава те „узаконявали“, или поне показвали нагледно, техния съюз, прескачайки метла заедно.
7. При евреите чупенето на чаша с крак от младоженеца в края на церемонията е традиция с не съвсем ясни корени. Някои твърдят, че то символизира разрушаването на храма в Ерусалим през 70 г., докато според други е напомняне, че радостта и щастието винаги трябва да бъдат умерени и смирени
Както и да е, днес това обикновено става с радостни подвиквания „Мазел тов“ (Честито) след пръскането на стъклото.
6. При кралските сватби във Великобритания обикновено шаферки са малки момиченца, а не връстници на булката.
На сватбата на кралица Елизабет II е имало осем шаферки, повечето по-млади от 21-годишната младоженка. Принцеса Даяна пък се ожени с пет, най-младата само на 5 години, а най-възрастната – на 17.
На сватбата на годината през 2011-а Кейт Мидълтън, която взе принц Уилям, имаше дори още по-малки шаферки. Кейт покани кръщелница на бъдещия си съпруг и внучка на Камила, любимата на принц Чарлз, и двете на по 3 годинки.
5. В Перу неомъжените гостенки участват в малко по-сладка традиция от борбата за метнатия от булката букет. Късметчета, закачени за лентички от панделка, се скриват между слоевете на сватбената торта
Преди тя да бъде разрязана, всяка мома взема крайчеца на някоя лента и… дърпа. В края на някоя от тях има фалшива сватбена халка, която обаче гарантира, че късметлийката със сигурност ще е следващата задомена.
4. В традиционните зулу сватби присъстват ярки и живи цветове и надигравания между семействата на младоженците. Като много булки по света, и тези може да започнат сватбата с бяла рокля, но след църковната церемония обикновено се преобличат в традиционна носия.
По традиция семейството на младоженеца трябва да заколи крава, за да посрещне младата снаха. Тя пък трябва да сложи пари в стомаха на животното – знак, че вече е част от семейството
3. Сватбите по ливански започват с музика, танци и радостни подвиквания пред вратата на младоженеца. Това е традиционен ескорт, съставен от приятели, роднини и понякога професионални музиканти и танцьорки.
Те придружават бъдещия съпруг до къщата на избраницата, а после ги провождат с още по-силни благославящи викове и с цветни листенца.
2. Руските младоженци трябва да „заработят“ жената. Преди сватбата те отиват в дома на бъдещите сватове и искат ръката й, но… по традиция им отказват. Поне докато кандидат-съпрузите не „платят“ за нея с подаръци, пари, бижута.
Това може да стане и с „унизителни“ и глупави изпитания. Горките младоженци ги карат да се кълчат в смешни и глупави танци, да минават тестове поставяне памперс на кукла и т.н. – в зависимост от въображението на бъдещите роднини. Веднъж впечатлили ги, обаче, младоженците са свободни да видят и вземат булката.
1. Мъжете в Пакистан пък трябва да плащат, ако искат да си запазят обувките. След сватбата двойката се връща в дома за церемония, наречена „показване на лицето“.
Близки и роднини държат зелен шал над младоженците, както и огледало, докато булката отмахва воала, който носи през цялата сватба. Докато младите се съзерцават влюбено, роднините отмъкват обувките ма мъжа и чакат пари, за да му ги върнат.