Оригинално заглавие “THE GOLDEN SICKLE. An Introduction to Contemporary Druidry”
Автор: ADAM ANCZYK, Katowice 2014 © Sacrum Publishing House & Adam Anczyk Katowice, Poland 2014 ISBN 978-83-938791-1-3
Авторът работи в: Jesuit University Ignatianum в Краков, Полша, в Института по психология /Institute of Psychology/, Департамент по Психология на религията и духовността /Unit for the Psychology of Religion and Spirituality/
https://www.academia.edu/12124751/The_Golden_Sickle_An_Introduction_to_Contemporary_Druidry_2014_
превод: Сурен Исраилян, 24.01.2021г. Публикува се с изричното съгласие на автора.
Уважаеми приятели ! Продължавам превода на Глава II, в следваща четвърта част ще поместя и библиография на книгата /тя е доста обширна/ Приятно четене !
ДРУИДИТЕ ИЗЛИЗАТ ОТ КИЛЕРА
Началото в прехласването по друидите се свързва с появата на техния образ в европейската литература, като мъдреци, окултисти и благородни старци от едната страна, а от другата – като буйни езически жреци, с бели роби и дълги бради, напоени от човешка кръв.
Фантазьорите вдъхновени от образа на келтските философи и познавачи на природата, обаче, съживявали паметта за друидите на принципа „какви биха могли да бъдат“ и „как биха могли да изглеждат“. Чак до времената на Джон Обри/John Aubrey и Уилям Стъкли/William Stukeley, друидите съществували само в книгите или скрити в „гъсталака“ на многобройните стихотворения, благодарение на които научаваме, че те са били при каменните кръгове, мегалитите и погребалните хълмове, украсяващи британския пейзаж.
Тезата, че хилядолетните паметници били използвани като друидически храмове оказала важно влияние върху разрастването и развитието на процеса на завръщането на друидите. И така друидите отново стъпили на земята. И понеже те се превърнали в елемент на както културния, така природния пейзаж, друидите станали близки и достъпни.
Обаче образът бил непълен, защото в него не участвал никой, освен вдъхновените поети и археолози. Точно така, именно кръгът от художниците и благодетелите вдъхнали живот на друидизма, с приказките на Йоло Моргануг и сие. Те не се задоволили с описанията на сцените от живота на келтските мъдреци.
На Йоло не му било достатъчно да представи стандартен образ на друид, облечен в бяла роба и изпълняващ ритуалите. Той обяснявал, в какво „наистина“ вярвали друидите, правил „въстановки“ на техните ритуали, и карал своите последователи да приемат тези „древни“ традиции.
Прехласването по друидите бе влязло във братските дружества, давайки им идентичност, повече благородство и ги подтикнало към по-добрата организация.
Пробуденият мит станал важен елемент в културата и самосъзнанието на Острова. През 1707г., тук възникнал политически съюз, известен като Кралство Великобритания/Kingdom of Great Britain, обединяващ Англия, Шотландия и Уелс, а през 1800г. към тях се присъединила и Ирландия, с което името се променило на Обединеното Кралство Великобритания и Ирландия/United Kingdom of Great Britain and Ireland.
Тоест в рамките на стотина години се създала държава на поданиците с различен културен произход и говорещи различни езици. Конфликтите водени от векове нямало как да обединят държавата и нейния имперски стремеж. Нацията имала нужда от обща история или поне от елемент на общата идентичност.
Затова обръщане към най-ранната история на Острова, преди идването на римляните се оказало най-сигурното решение. Англия, въпреки че била определяща в политическото и историческото самосъзнание на Кралството, не се справяла добре със сферата на мистиката, където келтската култура била очевиден победител.
Връщане към древността, периода преди англосаксонското нашествие и литературния му израз били принципно една от най-големите победи на келтите срещу Германските Англи/the Germanic Angles (Келтомания/Celtomania се проследява от началото на 19-ти век;179 тя завладяла и други държави, претендирали на келтското наследство, между тях Наполеоновата Франция).
Друидите и бардовете, главните фигури в келтската мистична реалност, омагьосали Острова (а още тогава римските автори твърдели, че те били доста добри в тази сфера). Интересът към Келтска Британия бил повече от любопитство; това била силна промяна в посока към митовете и предания за друидите, създадени през по-ранните векове.
Друидите се завърнали в Британия, създали организация, събрали своите многобройни последователи и отново започнали да разпространяват учението си. Било е въпрос на време отново да се опитат да се върнат на власт.
Друидическите организации искали да имат право на съществуване в британската култура, а членовете им, изживявали се като мъдреци – да станат пазители на националното наследство.
Възродените друиди – това не трябва да учудва никой – веднага се насочили към Стоунхендж/ Stonehenge. На този мегалитен терен, на 23 юли 1912г., мъже облечени в бели роби, съпроводени от журналисти се самообявили за представителите на „Вселенската връзка на синовете на хората“/Universal Bond of the Sons of Men.180 Така, с тях започнал нов етап в митологизирането на друидите, насочен към по-ранните теории, свързващи келтските мъдреци с авраамическите и египетските жреци/Abraham and Egyptian priests.
Митът за друидите се напълнил с окултните и теософските концепции, а на самите тях последователите искали да върнат полагащия им статут на „изгубената почит“. Магическият Стоунхендж им дал сила и възможност да празнуват с ритуали в сянката на забитите камъни, и това донесло желания ефект – друидите се превърнали в обект на обществен интерес.
Въпреки че и преди различни друидически групи посещавали мегалита, дейността на Църквата на Вселенската връзка, и по-специално на нейния основател Джордж Уотсън Макгрегър Рийд/George Watson MacGregor Reid, помогнала за завръщане на друидите в обществото, където те трябвало да заемат полагащо им се място на елитната тайна група. За да стане това, друидите трябвало да намерят своето място в 20-ти век, който е запомнен с войни, вълнения и социални промени.
Основателят на Църквата на Вселенската връзка Джордж Уотсън Макгрегър Рийд бил спорна личност (всъщност, трудно можем да намерим важната фигура в друидизма, която да е била спорна).181 Не се знае, къде точно в Шотландия е бил роден Рийд, вероятно между 1854 и 1865г.182
В младежките си години той участвал в дейността на американски и британски социалистически организации и публикувал през 1893г. брошура, озаглавена „Естествената основа на цивилизацията“ /The Natural Basis of Civilization,183 в която представи своите възгледи. От нея прозира образът на радикален пацифист, обезсърчен от действията на правителството, скептичен спрямо религията, желаещ да върне спокойния и простия начин на обществен живот.
По-късните публикации, озаглавени Списание „Грижа за природата“/Nature Cure journal, издавани през 1907-1909г., отразяват неговото увлечение от природната медицина и духовността. Рийд насърчавал създаване на религиозни организации, които биха популяризирали на членовете си идеите на братството и живота сред природата.
В своето списание между 1908-1909г. той публикувал части от книгата си, „Вввбл – Вселенското Величие, Верност и Безкрайна Любов“/Umvali – Universal Majesty, Verity and Love Infinite, в която свързвал религиозните учения на Изтока (Индуизъм, Будизъм, Конфуцианство и религията на Египет) с християнския поглед към света.184
Трудът му „Пътят, който е Светлина“/The Path That is Light, публикуван през 1910, е бил следващ етап в развитие на неговите увлечение от източните религии. Той е бил своеобразна „библия“ за религиозните възгледи, посочени във „Вввбл“. Рийд твърдял, че текстът на книгата съдържал превод от учението на тайното общество на „Странстващите Братя на Вселенската Връзка“/ Wandering Brothers of the Universal Bond, а съдържанието трябвало да бъде послание на вековната традиция, свързана с мистиката.185
Всеки от вас, запознат с историята тайните общества лесно открива очевидно съвпадение на тази теза с ученията на Теософското Дружество/ Theosophical Society, основано през 1875г. и оказало силно влияние в езотеричните кръгове. Основателят му Елена Петровна Блаватская, също претендирала за откриването на тайно учение на източните духовни учители.186
Нейната максима „Няма религия по-важна от Истината“/“There is no religion higher than Truth“ била мотото на Теософското дружество и отразявала мнението на неговите членове като признание за съществуването на „Само Истината“, която се проявявала в различни форми в различните религии, и същевременно била пътя към духовното развитие над всички тях.187
Читателите на списанието „Грижа за природата“ се увличали от възгледите на Рийд. Това увлечение се прераснало в организираното ритуално събитие през 1912г. в Стоунхендж. Роналд Хътън посочва причините за избора на този мегалитен комплекс за мястото на ритуала. Стоунхендж се свързвал със соларния /слънчевия/ символизъм и е бил древно, монументално и мистериозно място, тоест естествен терен на античната мъдрост.188
Ние не знаем, дали силата на Стоунхендж или влиянието на келтската култура насочила вниманието на Макгрегър към друидите. Но през 1909г., той вече се интересувал от каменните кръгове и тяхното свещено предназначение. През 1913г., въпреки конфликта с управителя на комплекса и собственика на Стоунхендж Едуард Антробъс/Edward Antrobus, който не искал да се провеждат религиозните церемонии в земите му (между другото, той бе заградил мегалита с комерческа цел и продавал билети за вход на терена), Рийд организирал там ритуално събитие на Вселенската Връзка.
Този път събитието било съчетано със Зороастрийското учение и келтските митове и по време на ритуала Рийд обявил себе си като потомък на друидите. Ритуалното посрещане на лятно слънцестоене през 1914 завършило с намесата на полицията, която изкарала всички членове на Вселенската Връзка извън мегалита.189
Вероятно именно този конфликт накарал Рийд с още по-голяма страст да организира събитията точно на това място (въпреки че през 1915г. тук не е имало ритуални прояви) и да приеме своята нова друидическа идентичност. Есента 1915г., Антробъс продал Стоунхендж на Сесил Чуб/Cecil Chubb. Новият собственик се оказал по-сговорчив и дал на Вселенската Връзка пълни права за организиране на церемониите. През лятното слънцестоене на 1916г. Стоунхендж се превърнал в трибуна за Рийд, от която той обявил, че друидизмът проповядван от Вселенската Връзка представлявал най-съвършената форма на духовното развитие.
Мъдростта на друидите вече не се свързвала само с Островите, но е станала най-голямото богатство в културното наследство на човечеството. Вероятно окрилена от растящия интерес към новата дейност на Вселенската Връзка, организацията променила името си на An Druidh Uileach Braithreachas или Друидическият Кръг на Вселенската Връзка/the Druid Circle of the Universal Bond, въпреки, че все още често се наричала само Вселенската Връзка.190
През 1918г., Чуб прехвърлил собствеността на Стоунхендж на държавата и мегалитът влязъл в юрисдикцията й. Рийд продължил с ритуалните събития с различна периодичност от 1918 до 1930 година, но това вече не било лесно. Въпреки полученото разрешение, сега те трябвало да плащат такса.
Вселенската Връзка оспорила плащането на входна такса в Стоунхендж с аргумента, че влизането в свещените места трябвало да бъде безплатно.191 Това показва, че през двадесетте години на миналия век религиозната дейност на друидическите церемонии имала голямо влияние и права.
Другият аспект с който Рийд трябвало да се съобразява бил растящия интерес на научния свят към Стоунхендж като предмет на изследвания, който естествено се засилил при преминаването на мегалита в ръцете на държавата. Освен това назрявал конфликтът, който съществува и до днес: дали разкопките на археолозите не извършват „светотатство“ на свещения терен ?
Независимо от всички тези проблеми, организацията на Рийд или по-скоро церемониите на Стоунхендж ставали все повече популярни. Въпреки това, че самата организация наброявала между 50 и 100 члена през 20-те,192 проявите които те организирали можели да съберат по хиляда и повече участника между 1928 и 1930 година.
Обаче някъде към 1932г. основателят на тази организация неочаквано загубил интереса към друидизма и се насочил към християнския мистицизъм. Той сменил името на организацията на Универсалистка Църква Британски кръг/Universalist Church, British Circle, с което се насочил към универсализма – течение в християнството, насочено към вярата в Божията Милост, всеобщото /буквално – универсално/ спасение, дори и на грешниците /оттам произлиза и името му/.
Вероятно по тази причина той посочил Артур Пикок/Arthur Peacock, с християнски възгледи като своя приемник, вместо сина си Робърт, който бил последовател в друидизма,193 което станало повод или ускорило разкол сред членовете на Вселенската Връзка през 1946г.
През същата година Джордж Уотсън Макгрегър Рийд починал. Роберт Макгрегър Рийд/Robert Mcgregor Reid не заемал влиятелен пост, след като не успял да оглави духовните ценности на своя баща, в допълнение към това той бил лишен от наследството на Джордж.194 Той обаче искал да продължи да развива друидическите традиции и намерил своето място в „Древния Орден на друидите херметисти“ /Ancient Order of Druid Hermetists.
Името на Ордена препраща директно към Херметицизма /Hermeticism, мистичното течение, дошло от древна Гърция и продължило през Ренесанса. В основата му е древния Херметически Свод/Corpus Hermeticum, което е популярен и до днес в езотеричните кръгове. Тоест това е било знак към езотеристите, че тази друидическа организация по някакъв начин е била свързана с многовековната традиция на окултизма и мистицизма, а членовете й били посветени в тайните учения.
Благодарение на тази стъпка друидическият мит получи допълнителен елемент – херметицизма. Орденът бил основан някъде към 1930 година, но активността му започнала през 1938г., когато дружеството започнало да издава списание Пендрагон/Pendragon magazine и посрещнало лятно слънцестоене в Стоунхендж.
Появата на друидическа група 8 години преди смъртта на Рийд Старши говори за пълния му отказ от друидизма, въпреки че той тогава все още бил в приятелски отношения с Генералния секретар на „Древния Орден на друидите херметисти“, Джордж У. Смит/George W. Smith. През 1946г., по време на лятното слънцестоене те празнували края на Втората световна война, а техният ритуал бил модификация на церемониите на Йоло Моргануг.
Обаче след две години те вече се конкурирали с възраждането след войната на Масонски Друидически организации на Стоунхендж – на 19 и 20 юни 1948г. около 200 поддръжници на Древния Орден на друидите организирали на мегалита своите церемонии. Ритуалите изпълнявани от тази организация били много колоритни. През 1950г. около 400 члена на организацията отпразнували на Стоунхендж ритуала с музика и песнопения.195
Джордж Смит успял да получи разрешение за специалната церемония в нощта на 20 юни и ритуала на следващата сутрин, когато обикновено броят на зрителите и най-вече журналистите бил най-голям. Въпреки че присъствали само около тридесетина членове на организация търсената цел била постигната; на ритуала присъствали около 200 зрители и той получил най-голям отклик в пресата.
Роберт Рийд несъмнено бил въвлечен в дейността на Ордена, дори преди смъртта на баща си. Когато научил, че няма да наследи ръководството от баща си, той започнал да действа.
Около датата на зимното слънцестоене през 1946г. той събрал група членове от Древния Орден на друидите херметисти (Джералд Гарднър/Gerald Gardner, основател на Уика/wicca религия, съвременното нео-езическо магьосничество бил след тях), които по различни причини не били съгласни с решенията на Рийд Старши и припознавали Роберт като духовен водач на Вселенската Връзка.196
Те решили да се върнат към старото име на дружеството – „Британския Кръг на Вселенската Връзка“ добавяйки „Друидически Орден“. Скоро след тази среща през 1947г. Рийд напуснал Ордена на друидите херметисти, а година по-късно възстановил Вселенската Връзка като публикувал брошура с описание на основните друидически ритуали.
Между 1949 и 1953 година и двете организации правели ритуални събития на Стоунхендж, а Джордж Смит обсипвал държавните учреждения с писма, в които хулил хората на Роберт Рийд, наричайки ги измамници. Той успял да спечели по-привилегированото положение в тази конкурентна надпревара в Стоунхендж, като си осигурявал най-добрите дати на церемониите.
Но през 1953г. „драконът вдигнал глава“ и вдъхнал сили на организацията на Рийд, която получила възможност цяла година привилегировано да празнува ритуалите сутрин и на обяд, които били най-добрите часове за събитията. Това се случило благодарение на популярността на фамилията на председателя на възстановената Вселенска Връзка; държавата преценила, че привилегиите се полагали на „по-старата организация“ /буквално/, ръководена от Макгрегър Рийд.197
Джордж У. Смит починал през 1954г. а с него прекратил съществуването си и Древният Орден на друидите херметисти.
Благодарение на организационния талант на Роберт Рийд, Вселенската Връзка бързо спечелила новите привърженици, особено от окултните и езотерични среди. Вероятно освен доброто управление и разгласата, организацията на Рийд имала повече „да предложи“ на членовете си, отколкото стара Вселенска Връзка – а именно учението им било по-синкретично /по-обобщено/.
Рийд в този смисъл развил учението на баща си, който вярвал, че Вселенската Връзка щяла да се превърне в един вид универсална религия. Неговата организация споделяла с друиди херметисти интереса към окултното. Ритуалите за приемане на новите членове копирали церемониите, използвали в „Херметичен Орден на Златната Зора“/ Hermetic Order of the Golden Dawn.
Новоприетият член тържествено обещавал да изследва непознатото в природата и да познава „тайното учение“, след което получавал „магическо име“, което било известно само на членовете на Вселенската Връзка. Използването на този подход превръщал друидите повече в магьосници, изследващи тайните на света, отколкото жреците на универсалната религия.
Въпреки, че тази политика помогнала на новата организация да увеличи популярността си и да привлече потенциални членове след езотеристите, тя, както се вижда, се отклонявала от друидизма. Но иновацията помогнала на Вселенската Връзка да се открои след другите друидически групи. По-специално тези различия станали видими между тях по време на традиционните ритуали, организирани от бардически състезания /gorsedd/.
За членовете на gorsedd, здраво свързани с културата на келтския Корнуол, Уелс и Бретан, съчетанието на келтски традиции с друго не било приемливо. По този начин, различията между английските и келтските друидически организации, започнали през 19-ти век, се засилили. Gorsedd, обаче не загубил популярността си – напротив през в Уелс и Корнуол 19-ти век и началото на 20-ти век той дори укрепил позициите си, като институция опазваща културното наследство на келтите.
Подходът към друидизма в Айстедфод и Горсед /eisteddfod, gorsedd/бил свързан с популяризиране на културата и изкуството, както и обединяване на хората със заслугите в тази област. Важна обществена роля на тези събирания потвърждава фактът, че Принцесата Елизабет/ Princess Elizabeth, сега кралицата Елизабет Втора през 1946г. се присъединила към организация Уелски Горсед на Бардовете/Welsh Gorsedd of Bards/, част от Национални празници Айстедфод в Уелс/The National Eisteddfod of Wales.198
Принцесата, облечена в зелената роба официално била получила титлата на „оват“ и името Елизабет от Уиндзор/Elizabeth of Windsor от Архидруида на Горсед/Gorsedd Archdruid на сбирка близо до Mountain Ash, Glamorgan, в Уелс. Така тя продължила семейна традиция; майка й и баща й били членове на gorsedd през 1926г., а мъжът й бил приет през 1960г.199
Както виждаме и през двадесетте години gorsedd имал важен статут като уважаваната културна институция в Уелс, а фактът, че в него участвали и членовете на кралската фамилия означавал също голям респект и почит към уелските традиции. Свързването на gorsedd и eisteddfod в Уелс и Корнуол с местните културни традиции обаче показва, че митът за друидизма в подобен вид съществувал само по тези земи.
Следователно, предизвикателството да се занимава с друидизма в следвоенния период било поето от Вселенската Връзка, възродена от Роберт Рийд. Обаче влиянието на gorsedd традиции и идеите на Йоло Моргануг било очевидно по време на церемониите им.
Символизмът на четирите елемента се допълнил със следната церемониална магия: по време на ритуалите те почитали четирите посоки на света, като слагали на четири места в Стоунхендж символите на елементите: хляб и сол, роза като символ на въздуха, тигел /съд за разтапяне на метали – заб. на преводача/ като символ на огъня и вода. Тяхната церемония по „ваденето на меча“/sword-baring ceremony и апел за мира в четирите посоки на света била взета от традициите на бардическите срещи.
Също така обичаят жена да предава рог за пиене, обикновено пълен със сайдер на главния друид по време на церемониите било заимствано от същите прояви (уелският рог на изобилието – hirlas, се използвал по време gorsedd срещи и се давал на Архидруида от жена).
Другата важна промяна е било празнуването от 1953г. на ритуалите от Вселенската Връзка по време на равноденствия в лондонския Тауър Хил/Tower Hill, който се смятал за едно от свещените места на древни друиди.
По същото време членовете на Вселенската Връзка не спирали да празнуват ритуалите си в Стоунхендж. Независимо от това, че вече нямали конкурент в лицето на херметистите, във втората половина на 50-те те се сблъскали с друг опонент – стотици пияни войници.
Роналд Хътън много колоритно описал тази история. Според него Стоунхендж се намирал много близко до военната база в Salisbury Plain, откъдето войниците често идвали да зяпат друидически церемонии, а понякога само да се посмеят, както било през 20-те. Ситуацията се влошила в навечерието на лятно слънцестоене през 1956г. Пийналите войници решили да се позабавляват в околностите на Стоунхендж.
Всяка тълпа е опасна, а какво да говорим за събралите се пийнали войници, които викали, пеели и пускали пиратки. В Стоунхендж се намирали около 50-тина членове на Вселенската Връзка, които започнали да се подготвят за нощна церемония до викащи и псуващи войници и гърмене на пиратки. Пристигналата военна полиция обградила мястото и арестувала няколко превъзбудени лица.
Същият проблем се повторил и през следващата година, но този път друидите били подготвени. По време на ритуала те били пазени от военна полиция, но въпреки това няколко пияни войника си сложили бели одеяла и чаршафи, парадирайки церемонията. През 1958г., на управителите от Стоунхендж им хрумнала идея да осветят мегалита в нощта на лятно слънцестоене.
Ритуалът протекъл спокойно, може би благодарение на светлините или войниците вероятно нямали желание или време да дойдат. По-вероятно е последното, защото през 1959 и 1960г. войниците присъствали и влошавали церемониите. Те докарали и приятелите си, а местните младежи постоянно високо говорели, коментирайки какво се случва на Стоунхендж.
В резултат на това през 1959г. около 1600 човека, присъствали на церемонията на друидите, получили „бонус“ към ритуала във вид на пиянски песни, викания и подигравки. Някои от младежите се качили върху камъните на мегталита и се опитали да попречат на церемонията.
Нека да отбележим, че през цялото време журналистите отразявали събитието, показали съпричастност към друидите организатори.
Те не само осъдили хулиганските прояви на тълпата, но и похвалили друидите като забележителна общност от хора, пазачите на традициите, атакувани от бунтарски настроени младежи.
Събитията от Стоунхендж бяха отразени в популярните списания като Таймс/The Times и Дейли Телеграф/Daily Telegraph. За съжаление, през 1961г., в следствие на продължаващите безредици министърът на труда със заповед ограничил публичен достъп в Стоунхендж през нощта.
Трябва да се съгласим с хипотезата на Роналд Хътън, че имало още една важна причина за това решение на властите – позицията за друидически церемонии изразена от археолозите.200 От 1950 до 1964г. Стюарт Пигот/ Stuart Piggott – известен археолог, специалист по история на Неолитната Британия, ръководител на Департамента по археология в Единбургския университет, заедно с Ричард Дж.К.Аткинсън/Richard J. C. Atkinson – млад, 30-годишен лектор от същия колеж, предприели разкопки на този терен.
Това бе първи опит за сериозни научни проучвания с цел да се определи предназначението и възрастта на мегалита. През 1956г., Аткинсън публикува книга за Стоунхендж, в която изказва нова теория за произхода на мегалитния кръг.201 С помощта на алтернативно датиране на обекта той предположил, че Стоунхендж бил създаден от гръцки архитект. Строителят използвал диви премена, живели в района и построил каменния кръг с тяхната помощ, тоест, според Аткинсън, британската цивилизация нищо особено не е направила за този монумент.
Нещо повече той отричал всякаква връзка на друидите с този мегалит. Той дори се оплакал, че тази връзка обикновено се възприемала като дадена. Книгата му станала много известна и от нея започнал процесът на „демитологизацията“ на Стоунхендж.
През 1961г., в престижно археологическо списание Antiquity бе публикувана изключително негативна спрямо друидите статия от Глин Даниел/Glyn Daniel, новия главен редактор на изданието.202 Коментирайки събитията в Стоунхендж той посочи, че не само тълпата, но и друидите носят вината за инцидентите.
Той предложи забрана за организация на друидическите церемонии на мегалита и ги нарече „невежествени“. Оттогава той стана твърд опонент на друидическите церемонии в Стоунхендж, въпреки че през 1964г., по ирония, само те бяха допуснати на мегалита на разсъмване в деня на лятното слънцестоене.203
През 1968г излезе книга на Стюарт Пигот, озаглавена „Друидите“/The Druids,204 в която той окончателно събори мита за друидите на това място. От времето на Томас Кендрик/Thomas Kendrick (1927г.), това бе първия научен анализ за друидите и първа книга, повдигнала въпрос за възраждането на друидизма.
Обаче трудът на Пигот бе тенденциозен: авторът му се противопоставя на всякаква форма на религията, наричайки последната „примитивно и погрешно тълкуване на сънищата“.205 Не е за учудване, че той нямал добро мнение за друидите, които, според него, не само че не са живели в „цивилизованите“ времена, но и не участвали в тази „глупост“ като ритуалните празници с молитви и заклинания.
Пигот бил скептичен като цяло към възраждането на друидизма и като археолог той не приемал фантасмагориите на Вселенската Връзка за Стоунхендж като друидически храм. Същевременно като историк и изследовател на традициите на старите археолози (той бе, освен друго, и биограф на Уилям Стъкли 206), Пигот бе наясно с историческата и културната информация за съвременните друиди.
Сякаш само да ги подразни, книгата му, публикувана в голямо издателство – Thames and Hudson, обяснява нещата в популярен стил и представя конкретни аргументи, убеждавайки читателя, че съвременните друидически организация се основават върху „пясъчна почва от митовете“ и нямат здрава основа на историческата традиция.
Така ние постепенно стигнахме до ситуацията, когато първите по рода си публикации на британските археолози през втората половина на 20-ти век обориха много от по-ранните твърдения за друидите.
Този процес на анализа на друидизма от археологията, както и появата на нови факти от съвременността могат да се определят като разрушаването на мита.
Забележки от автора
179 P. Sims-Williams, Celtomania and Celtoscepticism, „Cambrian Medieval Celtic Studies“, 1998, 36, 1-35.
180 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 348-349.
181 Reid приема името „Macgregor“ някъде между 1893 и 1906г., може би защото поне още четирима членове на „Херметичен Орден на Златната Зора“, окултиска организация, която той подкрепя, също били приели този прякор, или, според Артър Стаут/Arthur Stout, за да покажат своята шотландска идентичност (по-точно, това показвало благородното потекло); виж: A. Stout, Universal Majesty, Verity and Love Infinite: A Life of George Watson Macgregor Reid, Mount Haemus 2005, p. 14-16.
182 Ibidem, p. 5.
183 G. W. Reid, The Natural Basis of Civilization, London 1893.
184 A. Stout, Universal Majesty…, op. cit., p. 20-22.
185 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 353.
186 H. P. Blatvatsky, The Key to Theosophy, 2007.
187 H.P. Blavatsky, C. Jinarajadasa, Theosophical Quarterly Magazine 1927 to 1928, p. 13.
188 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 355.
189 A. Stout, Universal majesty…, op. cit., p. 33.
190 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 358.
191 A. Stout, Universal majesty…, op. cit., p. 35-36.
192 Ibidem, p. 43.
193 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 372.
194 A. Stout, Creating Prehistory. Druids, Ley Hunters and Archeologists in Pre-War Britain, Oxford 2008, p.151.
195 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit, p. 376, 378.
196 Ibidem, p. 377.
197 A. Stout, Creating Prehistory…, op. cit., p. 151.
198 J. Todd, The Country Life Book of Queen Elizabeth II, London 1985, p. 66.
199 Elizabeth Windsor, „Daily Post“, 6.21.2002.
200 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 393.
201 R. J. C. Atkinson, Stonehenge, London 1956.
202 G. Daniel, Editorial, „Antiquity“ 35/139 1961, p. 171-175.
203 G. Daniel, Editorial, „Antiquity“, 48/151, 1964, p. 165-170.
204 S. Piggott, The Druids…, op. cit.
205 S. Piggott, The Progress of Early Man, London 1935, p. 40.206 S. Piggott, Wiliam Stukeley…, op. cit.