от Тракология – История на Траките, Публикувано от: Здравко Борисов от http://www.referati.org взето от:
http://www.referati.org/trakologiq-istoriq-na-trakite/82120/ref/p16
Уважаеми приятели ! За мен тази статия е добър пример за кратко описание на всичко „за“ и „против“ келтите в Тракия, като изключим „залитанията“ за емоционалния спор относно „седянките“ при огнището с келтски култови фигурки … Приятно четене !
Археологическите данни за келтско присъствие в Тракия са от няколко вида:
На първо място това са келтските накити
Фибула – антична безопасна игла, но е направена по начин, в който се превръща в накит. Оказва се, че античните народи си имат своя традиция затова как да им изглеждат фибулите. През ІІІ век в Тракия келтския тип фибули получава широко разпространение.
Типичен келтски накит е торквата. В Тракия през ІІІ век торквите се появяват, като някои от екземплярите са от много високо качество, поради което има тенденция да се свържат с владетели.
На следващо второ място келтското въоръжение – келтски щитове и келтски мечове.
Келтските мечове са много характерни заради голямата си дължина. Много характерна черта на келтската култура е, че в мъжките погребения задължително се поставят S-образно нагънати мечове.
На трето място привържениците на келтската теория настояват, че фигурките с форма на овен и понякога на кон, които се откриват преди всичко в района на Пазарджик са келтски култови фигурки, откъдето идва и тезата, че в Пазарджишкото поле са се заселили компактна група келтско население.
Привържениците на келтската теория локализират келтската резиденция Тиле в района на гара Тулово и ако това е така, то това би означавало, че келтите са се установили в ядрото на Севтовата държава, което естествено означава прекъсване на тази държавна традиция.
В подкрепа на тази теза е и обвързването на гибелта на Севтополис с келтското нашествие, от страна на нумизмата Камен Димитров. Привържениците на келтската теория настояват, че присъствието на келтите като военнополитически фактор в Тракия е сравнително краткотрайно и с ограничено влияние.
Кои са техните аргументи?
Специалистите по келтския език категорично отхвърлят тезата, че Серди е келтски етноним. Изглежда са прави онези автори, които разглеждат сердите като едно от тракийските племена.
На второ място келтските наките, тъй като тяхното разпространение не така масово, както би било, ако те са част от келтското етническо присъствие в Тракия, част от авторите предполагат, че те се появяват в Тракия в резултат на търговия.
Келтското въоръжение, по същия начин вероятно се появява в тези земи или като резултат от търговски обмен, или като военна плячка. Така наречените келтски култови фигурки са обект на емоционален спор, в който едната страна твърди, че те не са келтски, нито култови, а че са част от интериора, използвани при огнището още в края на старожелязната епоха.
По въпроса за гибелта на Севтополис вече стана дума, че това най-вероятно се е случило в средата на ІІІ век и е резултат от елинистическа обсадна техника, а не на келтско нападение. По отношение на Тиле тезата, която се предполага като алтератива е, че трябва да се търси по-близо до Византион, тъй като условията на договореност между Кавар и Византион показват, че Кавар е в непосредствена близост до Византион.
С тези аргументи е формулирана тезата, че келтското нашествие е само един от факторите за икономическата и политическа криза на тракийските и балканските като цяло земи. Но основната причина е, че именно балканските земи, където е ядрото на Александровата държава са арена на непрекъснати военни сблъсъци между Александровите диадохи (наследници) и техните епигони ( наследници на наследниците).
В условията на непрекъснати военни сблъсъци и променящи се коалиционни формации, балканските земи се оказват неподготвени да се справят с римската експанзия. Първият пряк военен сблъсък между тракийските племена и римските легиони е през 188г.пр.Хр., когато римския военоначалник Гней Манлий Вулзон се завръща от сирийската война в Мала Азия през Тракия.
Той е нападнат от обединените сили на четири тракийски племена в района на югоизточна Тракия и са му нанесени тежки поражения. Така започва дългия период на римско-тракийски военни сблъсъци в опити на Рим да завладее Тракия.
В литературата се приема, че в тракийските земи са най-трудно покорените племена. След първия сблъсък след 188г. Тракия е превърната в римска провинция едва в 45/46г.сл.Хр. като дори до 106г. сл.Хр. Рим продължва са си има грижи с тракийските племена между Дунав и Карпатите, известни като даки, чийто владетел Декубал се оказва много трудно преодолим противник за римляните.
Едва в 106г. след три дакийски войни, Рим успява да се справи с този проблем и да създаде провинция Дакия в западните земи на днешна Румъния при реката Олт (Алутанос). Това е реката, която се влива в река Дунав при днешния румънски бряг, приблизително срещуположно на българския град Свищов.
В римската военна доктрина в републиканската епоха се е наложил един основен принцип и това е принципа на справедливата война. Това означава, че Рим има право да започне военни действия срещу някой противник само тогава, когато той лично е застрашен или са застрашени неговите съюзници. Оказва се, обаче че този принцип се спазва само тогава, когато друга страна е част от международно призната система от договори, между елинистическите държави.
Това е принцип, който е прилаган единствено в отношенията на Рим с държавите на диадохите и епигоните. Според съвременните историци във всички останали случаи войните, които води Рим и които са водени срещу него приличат на войните между западните заселници и индианските племена в Северна Америка.
Става дума за военни действия без правила. За римските военноначалници целта във всяко едно военно начинание е правото да се празнува официален триумф, това право се гласува с решение на сената и превръща триумфатора в най-авторитетната личност в Рим.
Цялата постановка на триумфалното шествие показва, че съгражданите приемат триумфатора като богоравен. Когато в 168г. пр.Хр. римляните побеждават при Пидна последния македонски цар Персей и уреждат македонските дела с решение на римския сенат, вече става ясно, че перспективата за Балканите е римска власт. Въпросът е само кога.
В 148г. Рим създава провинция Македония, което означава, че започва да изпраща провинциални управители. Територията на новата провинция се превръща в изходна база за многобройни завоевателни походи във вътрешна Тракия.