12.05.2019г., автор: Любомир Чолаков, от Искам да знам взето от:
https://iskamdaznam.com/piktite/
В известния филм „Смело сърце“ с Мел Гибсон в главната роля, неговият герой – защитник на шотландската свобода Уилям Уолъс, при влизане в битка оцветява лицето си със синя боя. Но малцина знаят, че този древен шотландски обичай води началото си от пиктите.
Кои били те ?
За пиктите се знае все още твърде малко. Явно този народ, който живеел по шотландските плата, имал много общи черти с ирландците и шотландците. Това название им било дадено от римляните (Picti – „изрисувани“) именно поради обичая си, подобно на по-късно откритите американски индианци, да нанасят боя по лицата си, предимно синя, когато влизали в битка. Самите пикти наричали себе си „крутни“.
Културата на пиктите била смесица от келтски традиции с обичаите на още по-древни народи. В тяхното общество имало силно влияние на матриархата – наследството се предавало по майчина линия.
Многобройните племена на пиктите били разделени на северна и южна група. От време на време северните и южните части на земите, където живеели пиктите, се обединявали под властта на един владетел, който, подобно на известния техен крал Бридей, идвал от юг.
Пиктите, които живеели в крайния север на Британия, били малобройни. Те нямали централизирана власт, не познавали разделение на материална основа; тоест при тях не съществували бедни и богати. Северните пикти не строели укрепления и били миролюбиви.
Това, обаче, съвсем не можело да се каже за по-южните им роднини, срещу които римляните изградили две защитни стени през цяла Северна Англия – валовете на императорите Адриан и Антонин.
В средата на 9-ти век пиктите били победени от шотландското кралство Далриада и били принудени да се покорят на завоевателя. Така се основало кралство Алба, което по-късно успешно отблъсквало нашествията на викингите. Пиктите от по-далечния север постепенно станали поданици на северното кралство Оркни. Пред 9-ти век то било превърнато в графство, което съществува и до днес.
Историците смятат, че армията на пиктите била дисциплинирана и добре екипирана. Всеки род формирал едно подразделение. За разлика от другите народи на Британските острови, те можели да се сражават по море дори в най-големите зимни студове. Използвали в битка специално обучени бойни кучета.
Корабите на пиктите приличали на ирландски. И двата народа в битките си срещу бритите използвали плавателни съдове, покрити с животински кожи.
Малко е известно и за оръжията на пиктите. Те давали сигнали с бойни тръби, вероятно направени от рога. Най-разпространеното тяхно оръжие било копието. Усилени лъкове, подобни на тези на хуните, се появили в късноримската епоха. Според намерените изображения, аристокрацията на пиктите била въоръжена с къси широки мечове, с тъпи върхове, подобни на ирландските.
Един от най-интересните въпроси е дали воините от този регион са използвали арбалети в късноримската епоха. Изображение на това оръжие може да се види върху груба каменна резба от края на 9-ти век. През 1880г. в Бустан Краног, Айшир, била открита аменна муфа от арбалет. Но обикновено се смята, че арбалети са се появили в северната част на Европа след 10-ти век.
За външния вид на пиктите обаче има повече сведения. Те носели мечове, ризници и шлемове. Външната украса на щитовете им се състояла от тайнствени символи, които често се срещат в тяхното изкуство. В изображения, намерени при Вала на Адриан се вижда правоъгълен римски щит със заоблени ъгли.
Въобще, пиктите с удоволствие използвали оръжия, пленени или изоставени от римляните, сред като легионите напуснали Британия през 410 г.
Историците често си задавали въпроса: дали пиктите наистина са използвали бойна татуировка и боядисвали телата си ? Сега се смята, че дори и да са го правели в началото, до края на римската епоха вече не се наблюдавало нищо подобно. Трябва да се отбележи, че простите багрила, получавани от тамошната природа, са доста неустойчиви.
Много символи, издълбани от пиктите върху камъни, са обвити в тайна. Те може да представляват племенни знаци или отметки за собственост – а може би са символи на някои от тайните, които този народ и до днес крие от нас.
