Уелски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия взето от:

https://www.wikiwand.com/bg/%D0%A3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Уелски език Cymraeg /[kʰɘmˈraiɡ]/

Страна	Уелс (Великобритания)
Регион	Западна Европа
Брой говорещи	700 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Келтски Островни келтски Британски Уелски
Официално положение
Официален в	Великобритания Уелс
Контролиран от	–
Кодове
ISO 639-1	cy
ISO 639-2	wel, cym
ISO 639-3	cym

Уелският език (Cymraeg, Къмрайг или y Gymraeg, ъ Гъмрайг) е келтски език от британската подгрупа на келтските езици. Говори се в Уелс, както и в някои прилежащи части на Англия.

Извън Уелс най-голямата общност, говореща уелски, живее в долината Чубут, аржентинска Патагония. Уелски също така се говори в останалите части на Обединеното кралство, САЩ, Канада и Австралия.

История

Периодът на римското владичество (I – V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език.

Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англосаксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области Уелс,Корнуол, Кумбрия и Бретан.

Този период се нарича ранноуелски, оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от староуелския период, обхващащ IX – XI век.

Периодът XII – XIV век се нарича средноуелски и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза Mabinogion, Llyfr Gwyn Rhydderch („Бялата книга на Ридерх/Родерик“) и Llyfr Coch Hergest („Червената книга на Хергест“).

За новоуелски се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през 1588 г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти.

На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет Давид ап Гуилъм (Dafydd ap Gwilym, 1315/1320 – 1350/1370).

Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес

1750
1800
1850
1900

Легенда: зелено – Уелски розово – Двуезичен бяло – Английски

Съвременен статус

Периодът от XIX век до днес се отличава с намаляването на броя на говорещите уелски и на изместването му от английски. При преброяването на населението от 1891 г. 54 на сто от жителите на Уелс са посочили, че говорят уелски, докато през 1981 г. този брой е бил едва 19 на сто.

Негативната тенденция обаче постепенно се пречупва, и при преброяването през 2001 г. около 21 на сто са посочили, че говорят уелски. Това се дължи както на засилващата се кампания по изучаването му, така и на приемането на редица закони за неговата защита през 90-те години на ХХ век, и особено на използването му в парламента на Уелс, създаден през 1999 г.

Според британския Закон за уелския език (Welsh Language Act) от 1993 година този език е равноправен с английския на територията на Уелс. Законът влиза в сила на 21 декември 1993 година и предвижда създаването на специален Комитет за уелския език към държавния секретар на Уелс.^[1]

Граматика

Фонетика

Гласни звукове

Гласните в уелски език са кратки и дълги, както следва:

Прости гласни	Предни	Средни	Задни
Затворени	iː	ɨː	uː
Полузатворени	ɪ	ɨ̞	ʊ
Затворени средни	eː	ə	oː
Отворени средни	ɛ	ɔ
Отворени	a		ɑː

Мутация на началните съгласни

Уелският език споделя уникалното за индоевропейските езици явление мутация на началната съгласна („treiglad“) с останалите келтски езици на Британските острови.

Въз основа на наличните данни се смята, че това явление се е развило само в островните келтски езици и не е било представено в континенталните езици от същата група, например в изчезналия галски език.

При мутацията първият звук на дума, започваща на съгласна, може да се променя в зависимост от предходната дума или от граматичния контекст. В уелски език се наблюдават три мутации: смекчаване (лениция, „treiglad meddal“), потъмняване (назализация, „treiglad trwynol“), придихание (аспирация, „treiglad llaes“), както и смесена мутация.

Основна	Смекчаване	Потъмняване	Придихание
p	b	mh	ph
b	f	m	не се извършва
t	d	nh	th
d	dd	n	не се извършва
c	g	ngh	ch
g	*	ng	не се извършва
m	f	не се извършва	не се извършва
ll	l	не се извършва	не се извършва
rh	r	не се извършва	не се извършва

Леницията за g е неговото изчезване: gardd (градина) – yr ardd (градината).

Пример: „камък“: carreg, „камъкът“ – y garreg (лениция), „моят камък“ – fy ngharreg (назализация) и „нейният камък“ – ei charreg (аспирация).

Спомагателни глаголи

В уелски език спомагателните глаголи се използват изключително често. За разлика от английския, който използва спомагателни глаголи (например be, за да изрази продължителност на действието), в уелския всички глаголи се спрягат с помощта на спомагателен глагол.

За сегашно време се използва глаголът bod (съответства на английското be, „съм“).

Например:

dw i’n mynd се превежда буквално като I am going, но означава всъщност „отивам“ („I go“).

За минало и бъдеще време се използват спреженията на глаголите, макар че в разговорната реч се употребява отглаголното съществително + спрегнатата форма на глагола gwneud „правя“. Например:

mi es i fynd/mi wnes i fynd „отидох“
mi a’ i fynd/mi wna i fynd „ще отида“

Речник

Речниковият състав е с индоевропейски произход. Има много заемки от латински, френски, английски.

Бележки

↑ Марковиић-Баjаловиић, Диjана. Велика Британиjа, – в: Кнежевиић-Поповић, Драгана, Марковиић-Баjаловиић, Диjана и Перчевић, Горан. Положаj етничких мањина у образовању. Упоредна анализа, том 2, Београд, 2000, с. 118 – 119.