07.10.2018г., автор: Ивелина ИВАНОВА от focus-news.net взето от:
http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=47699
Проф. Диана Гергова, НАИМ при БАН, пред Радио „Фокус“- Шумен.
Фокус: Проф. Гергова, успешен ли беше Археологически сезон 2018 на обекта, който проучвате на територията на резервата „Сборяново“?
Проф. Диана Гергова: Мога да кажа, че съм твърде доволна от това, което постигнахте през това лято, проучвайки келтското светилище, което открихме преди две години на територията на Източния некропол, в непосредствена близост до могилата с келтската колесница и до могилата на Котела със златното съкровище.
Този тип келтско светилище, и изобщо келтско светилище се открива за първи път на Балканите, така че, стойността на това откритие и проучването на този обект е много голяма. Той, за съжаление се проучва изключително трудно и бавно, защото за разлика от другите ефектни паметници, това са вкопани в льоса дълги ровове, с дължина над 30 метра, които очертават квадрат, в центъра на който се намират ритуални ями.
В самите ровове са намирани доста дарове. От южната страна светилището е имало вход. Тази година, във времето и средствата, с което разполагахме, успяхме да проучим североизточния ъгъл на светилището. В рова бяха намерени фрагменти от вносна керамика, кантероси, амфори, отделни фрагменти от тракийска керамика. И най- важното- извън очертанията на светилището, но също близо до рововете открихме два депонирани един в друг тракийски съда, които не са свързани с погребения, а са поднесени също в дар, заровени в земята.
Тазгодишните ни проучвания дадоха много интересна информация, подсказвайки как целият район извън самото келтско светилище, в близост до могилата на Котела, е бил едно свещено място, където са заравяни различни по вид дарове. Знаете, през миналата и по миналата година имахме интересна ромфея, сгъната на три, келтска тока, горели човешки кости, доста фрагменти керамика и тракийски съдове. Смятам, че този тип археологически обект, първият на Балканите и единствен, ни дава много важна информация.
Тук може би няма няма да имаме уникални находки, но уникална е самата структура. Смятам, че това светилище е било направено тук също като елемент от комплекса могили и култови съоръжения около могилата на гетския владетел Котела. И, поред мен, то дава по- интересна информация, защото на територията на Сборяново беше открита тази келтска колесница, а светилището е в непосредствена близост до нея. Ние имаме и други келтски материали в отделните могили и тракийски погребения.
Тези неоткривани на друго място категории келтски паметници свидетелстват може би за това, че келтите вероятно са се заселили на територията на столицата на гетите, след споразумение именно с гетския владетел Котела. По същото време когато той управлява, келтите имат своята мисия при Александър Македонски.
Вероятно в резултат на тази мисия и на тези преговори те отсядат в района на столицата и може би това е причината за толкова ценни келтски находки, а изграждането на цели келтски култови съоръжения да е е израз на тези договорености.
Фокус: Кажете малко повече за двата тракийски съда?
Проф. Диана Гергова: Това беше неочаквана ситация, защото нямаше никакви индикаци, че може в терена около светилището да бъде намерена такава находка. Всъщност това е един доста голям глинен съд, работен на ръка и типичен за траките, които са правили такава керамика и са я полагали дори в най- скъпите погребения, заедно с вносна керамика и с много луксозни предмети.
Върху съда, който е изправен нагоре, беше поставен съд, с дъното надолу, с устието нагоре. Тракийският съд е работен на колело. В съдовете не намерихме нищо, но сме взели проби. Това е начин, по който много често са заравяни дарове към боговете. Особено в района на Североизточна България имаме много случаи на заровени съдове, в ритуални ями, в терена.
Една такава находка има в Разград, друга находка е открита в Пловдив, намирали сме подобни казуси на тракийското светилище на Камен рид, което проучвахме преди много години. Безспорно това е следа от ритуална култова дейност, от дар към боговете. Това са двата съда, положени в близост до келтското светилище, но чисто тракийски по своя характер.
Както вече споменах, няма богатство от движими находки, но в същото време имаме проучена част от светилището, което дава информация за интензитета и характера на ритуалните практики.
Фокус: И в тази връзка какво сочат проучванията?
Проф. Диана Гергова: Може да се каже, че тук става дума за много интересна симбиоза на тракийски традиции, каквито са тези положени съдове, каквито имахме с този сгънат на три железен меч ромфея, характерно въоръжение в Западните Родопи, в същото време имаме келтски предмети- като намерената келтска желязна тока, имаме местна тракийска керамика, депонирана в ровеве извън тях.
Можем да видим и тук съчетаването на чисто тракийски предмети и традиции, с едно светилище, което е безспорно келтско по своя план и характер. Най- интересното е, че имаме нови паметници, които ни подсказват обхвата на взаимодействията между келти и траки. Александрийските автори са писали много интересни неща и според тях, гетския цар Трети бог Залмоксис е учил келтските друиди на учението за безсмъртието.
За мен, присъствието на келтски находки на територията на този изключително силен духовен и политически гетски център ни подсказва какви са били механизмите и до каква степен е имало досег между двата етноса, който е позволил да бъдат осъществени тракийските влияния върху келтските вярвания.
Фокус: Каква част от светилището сте проучили?
Проф. Диана Гергова: Досега може би сме проучили една трета част от него. Рововете очертават пространство с дължина над 30, 32 на 32 метра, което означава, че ние имаме много трудна задача. Това са ровове, вкопани в пръста, копае се изключително бавно и трудно, за да могат да бъдат уловени всички изкопани структури.
Ние правим по 10 см пласт, проучваме достигнатото ниво. През лятото е трудно, защото само половин час след като сме разчистили един пласт, той се превръща в камък. Работата ни е много по- бавна, отколкото ако беше една класическа могила или каквото и да е друго съоръжение.
Тепърва имаме да проучваме още поне 2/3 от светилището, за да кажем, че сме го проучили изцяло. Ще продължим през следващите години. Освен това, благодарение на геофизичните проучвания имаме маркиран още един ров, паралелен на източния ров на светилището. Предполагаме, че в бъдеще продължавайки в източна посока, може би ще открием още нови, неизследвани досега елементи на този култов комплекс.
Малкият брой находки не е учудващ, защото това са големи пространства, и защото това светилище, според мен, е изградено както ви казах във връзка със смъртта на Котела или малко след това и то не е функционирало дълго време, така че в него няма дълговременно полагане на дарове.
Но, независимо от това значението на неговото проучване е изключително важно.
Фокус: Обикновено работите с международен екип, така ли беше и през тазгодишния сезон?
Проф. Диана Гергова: Работихме почти месец с моя колега от Женевския университет Йордан Анастасов, с антрополози и зоолози от Женева и Франция, взимахме проби от насипите с колега от Белгия. В същото време в терена са все още доброволците по програма Еразъм Плюс.
Това са 11 доброволеца от Испания, Португалия, Литва, Франция, Турция и Италия и те са изключително полезни, защото сега сме на етап довършителни работи, консервация на един разрушен паметник и мисля, че ще приключим в хубавото, слънчево време.
Това, което ме радва, е че за Сборяново се знае от Испания, през Турция до Азия и Япония. Това, което правим има смисъл и за популяризирането на изключителното наследство на България.