Оригинално заглавие “THE GOLDEN SICKLE. An Introduction to Contemporary Druidry”
Автор: ADAM ANCZYK, Katowice 2014 © Sacrum Publishing House & Adam Anczyk Katowice, Poland 2014 ISBN 978-83-938791-1-3
Авторът работи в: Jesuit University Ignatianum в Краков, Полша, в Института по психология /Institute of Psychology/, Департамент по Психология на религията и духовността /Unit for the Psychology of Religion and Spirituality/
https://www.academia.edu/12124751/The_Golden_Sickle_An_Introduction_to_Contemporary_Druidry_2014_
превод: Сурен Исраилян, 07.12.2020г. Всички преводи на класическите автори /от английски/ са мои. Публикува се с изричното съгласие на автора.
Уважаеми приятели ! Това е последната от общо четири части на превода на Глава I. Вижте първата, втората и третата част – по заглавията. Съдейки по броя на вашите посещения в блога /средно над 400 на ден/ забелязвам интерес към подобни публикации, които /за съжаление/ можете да намерите само тук – авторът ADAM ANCZYK няма нито една издадена книга на български език.
Затова реших да продължа превода на книгата с Глава II, която е същата по обем като Глава I – 46 страници. Отново ще разделя на части превода за улеснение на читателите. В края на текста има цялата библиография на книгата, Приятно четене !
Друиди в келтската митология
Днес терминът „келтска митология“ обикновено обхваща приказките, митовете, легендите и разказите, свързани с широко възприемания диапазон на културното наследство на келтите.
Фактически, от гледна точка на източниците, съществуват две келтски митологии. Първата е свързана с интерпретация на митологическите текстове, открити върху камъните, руините, статуите, гробниците, като по този начин изследователите се опитват да възстановят не само митовете, но характерните черти и културата на келтите преди идването на християнството.
Другата е свързана с многовековна традиция на писмените източници, започнала през Средновековието, която в известен смисъл отразява новите културни процеси след езичеството и политеизма на келтите. Тук келтските езици продължават да бъдат като едно от средствата за комуникация, но авторите са обвързани с християнския мироглед.
Християнската митология с нейното най-важно божество в средата и концепцията на греха, изкуплението и проклятието вероятно е било по-приемливо учение в Близкия Изток. В ранната ирландска литература изследователите намират много факти за външното влияние, преди всичко християнското, но също така гръцкото и римското.91
Тази практика не изглежда като просто копиране, а някои изследователи дори откриват в някои от тях истинските предхристиянски традиции (които макар и са били променени, вероятно са оцелели),92 а останалото е плод на въображението на авторите.93
Ще огранича този кратък обзор с описанията и анализа на образа на друидите в ранната ирландска литература, защото смятам, че най-старите митове съдържат основата и силата, дала живот на по-късните митологизирани разкази, легенди и фолклора.
Този избор е обоснован и с обема на източниците – анализът на цялото културно съдържание в сферата на келтската митология, свързано с образа на друидите ще бъде достатъчно за още една книга и още толкова ще отнеме образът на съвременното друидство.
Освен това, много митологически теми, които идват от келтската и англоезичната литература ще присъстват и по-нататък, например в следващата глава, както и във всички случаи, когато религията на модерния друидизъм пряко или косвено има отношение към литературната традиция.
Преди да започнем, нека да обясня, както означава терминът „ранна ирландска литература“. Става дума за литературните източници (основно, поезия и проза) датирани от ранното Средновековие, написани на ирландски език и, понякога, на латински.
Има четири големи тематични цикла /написани в проза/: 94 Митологичния цикъл/Mythological Cycle, Ълстърския цикъл/Ulster Cycle, Фенианския цикъл/Fenian Cycle и Историческия цикъл/Historical Cycle.
Митологическият цикъл включва най-старите източници на ирландската литература, съдържащи важни сведения, като, например: Lebor Gabala Erenn („Книга за превземане на Ирландия“ или „Книга за нашествията“/The Book of the Taking of Ireland or The Book of Invasions) и Dinnschenchas („Знания за географските места“/Lore of Places).
Особено „Книга за превземане на Ирландия“ е изключително важна от към митологическото съдържание, защото тя съдържа имената на божества, свещени места и обекти, както и (поне така изглежда) всички митологеми (митологическите концепции), характерни за ирландската традиция.
Вторият, от гледна точка на хронологията е Ълстърския цикъл, чието основно е свързано с героя Кухулин/Cu Chulainn. Специално внимание заслужава историята, наречена Tain Bo Cuailnge (по-известна и с името „Похищението на бика от Куули“/Cattle Raid of Cooley или „Похищението“/The Tain). Това е героична поема, която разказва за похода на воините от Конахт/Connacht за добитъка в Ълстър. В нея има важна фигура на друид, наречен Катбад/Cathbad.
Характерната черта Фенийския цикъл е връзката му с народа, в контраст с разказите за благородници и аристократи от Ълстърския цикъл.95 В него можем да намерим и някои сведения, свързани с друидите, особено във връзка с раждането и придобиване на магическите умения на Фин/Finn, който е главния персонаж в цикъла.
Последният – Кралския или Историческия цикъл– е най-късния от тях и е най-много отдалечен от ерата на друидите, защото е доминиран от християнските теми и следователно е по-близък до християнските легенди с народни елементи. Тази ранна литература също включвала и агиографии/hagiographies (биографии на светци – заб. на преводача), които ще разгледаме по реда на нещата.
От многобройните поеми ще трябва да изберем тези с най-типично и характерно представяне на друидите. В това изследване ще използвам основно три най-подходящи истории: образът на друида в „Книгата на нашествията“, за друида Катбад в „Похищението“ и за друидите от разказа за Фин. След това, когато изследваме образа на друидите в ирландската митология, ще говорим за тяхната връзка с християнските мисионери.
Вълшебници и магьосници
„Аз съм магьосникът“, – каза Луг, –
Не ни трябват повече.
При нас е пълно с магьосниците и друидите“.
„Книга на нашествията“
В келтската литература има две групи образовани хора – бардовете (bard, baird) и филите/филидите (fili, filid, file), които се появяват заедно с друидите (Drui, Draoi, Druid, Drai).
Съществуват две различни обяснения за това сведение. Първото е свързано с буквалния превод на източника: след като авторите разделят подобни хора на три групи, със съответните имена, ще трябва да ги приемаме като три самостоятелни касти или поне като хора с обособени функции.
Но тук нещата са комплексни. В много източници на друидите и филите им се приписват сходните дейности и професии, някой път двата термина дори се припокриват по отношение на едно и също лице,96 затова другото решение на проблема е … липса на решението, при положение, че нямаме точни доказателства за това тройствено разделение в рамките на тази образована класа в обществото.
Защитниците на идеята за разделяне на друидите и филите, твърдят, че първите са били по-приближени до аристокрацията и управляващата класа, но вследствие на социалните и религиозните промени в обществото загубили този статут за сметка на вторите.97
Хипотезата за превръщането на друидите в поети (трансформация от класата на друидите в класата на филите) наложена от появата на новата каста жреци (християнските свещеници), заемащи социалната роля, която преди се е практикувала от друидите е един от начините за обясняване на този проблем.98
Има също така и теория, че друидите като привържениците на „старата школа“ следвали по-старите вярвания, докато филите, които понякога се надпреварвали с тях, искали да приемат християнския поглед върху нещата.99
Но каквото и да е обяснението, трябва да признаем, че присъствието на филите в ирландските източници е забележително, особено след като авторите от континента определяли трета група (след друидите и бардовете) в рамките на тази класа образовани хора – а именно ватите /vates/. Ако приемем, че това „тройственото“ деление наистина съществувало, вероятно латинската дума vates може да е еквивалент на ирландското fili.
В Книгата на Нашествията друидите се появяват епизодично, най-вече като магьосници. По време на едно от нашествията водачът Партолон/ Partholón, е бил придружават от трима друиди с многозначителни имена: Фис/Fiss („Знание“), Тат/Tath („Обединение“), and Фохмарк/Fochmarc („Разследване“).
Сред последвалата група нашественици, наречена Туата де Данаан/Tuatha de Danann (буквално преведено – „народът на богинята Дану„), също имало друиди (те използвали „силата на друидите“ в борба със своите опоненти).
И когато пристигнали новите нашественици, а именно племето на Гелите/Gaels (които са Келти), друидите, които са служили на хората на богинята Дану, предизвикали буря, за да ги отблъснат. Това не е помогнало, защото магията на нашествениците се оказала по-силна – гелите били докарали собствените си друиди.
Изглежда друидите в съвършенство владеели тайните умения. По тази причина честото позоваване на друидите може да е бил литературен похват, който няма нищо общо с историческата традиция. Вероятно авторите просто използвали думата Drui като синоним на „магьосник“.
Така тази думата може да се е затвърдила в умовете на хората и влязла в ежедневния им речник. Можем да сравним тази ситуация с съвременното използване на думата „маг“/“mage“. Семантичното му значение сега е много по-широко от оригинала, означаващ древен персийски жрец.
В античността думата magus е била свързвана с тайните източни знания и най-често се използвала в този контекст. Когато значението на думата се е разширило, тя стана по-популярна като обща характеристика за различни групи хора, тоест много повече от оригиналния й смисъл.
Модерните магьосници, които познаваме от фентъзи литература са абсолютно различно културно явление. Следователно, трудно можем да получим информация за друидите на базата на последвалите източници.
Друидите в тях не са предмет на етнографското описание, а самата дума се използва за име на група хора, свързани с магията, притежавали секретните знания и свръхестествените способности, тоест значението й е част от много популярно културно явление.
Връзката на митологичните образи с древните друиди е само езикова. Нещо повече, думите Druidecht, Draidecht, илиDraiocht (‘Druidry’ или ‘Druidcraft’) са били използвани с староирландската литература и по-късно като синоними на магията и магьосничество.100 Сравнението на думата Draidecht с diabaltacht („дяволска работа“) показва нагласата на създателите на образа за друидите (или по-скоро християнското му възприемане).101
Още по-интересни интерпретации могат да се направят, когато разглеждаме общественото положение на друидите, описано в ирландската литература – в митовете друидите винаги са били близки до властта.
Друидите са били представяни в ролята на кралски съветници, мъдреци, магьосници и довереници (най-вече в Ълстърския цикъл). Те вероятно са били на голяма почест, след като обикновените хора нямали право да говорят преди краля, а кралят – преди друидите.102
В „Похищението на бика от Куули“ виждаме образ на известен, влиятелен и мъдър друид Катбад, който вероятно е най-известния магьосник на Британските острови преди Мерлин (и е един от възможните му прототипи).103
Tова е историята за война срещу Ълстър водена от воините на Конахт, които възнамерявали да крадат ълстерския добитък. Айлил/Ailill, кралят на Конахт и жена му Медб/Medb, зла вещица, използвала магията срещу силите на Ълстър са били главните противници в разказаната история.
Водачът на ълстърците е бил кралят Конхобар/Conchobar, а Кухулин/Cu Chulainn – най-храбрия от тях. Той е бил майстор на военното изкуство, ловец, герой и главният персонаж в историята. Друидът Катбад е бил съветник на крал Конхобар (в някои версии на историята той е бил баща му, в другите – го е отгледал).
На младини Катбад е бил воин или вожд. В кралския дворец той не само бил един от съветниците, но и отговарял за школа в близост до Емайн Маха/ Emhain Macha, една от големите кралски резиденции, където преподавал магията на студентите от управляващата класа.
В „Похищението“ името на друида Катбад се среща тъкмо по време на обучението:
Друидът Катбад бе със сина си Конхобар Мак Неса/Conchobar Mac Nessa. Стотина дейни мъже бяха с него, той им преподаваше магията. Това бе обичайният брой ученици, на които той преподаваше. Някой от учениците му го попита, с какво днешният ден щял да бъде добър.
Катбад отговори,че воинът трябва да бъде готов за битка по такъв начин, че името му да попадне в историята на Ирландия завинаги за извършените подвизи, а славата му да пребъде за всички времена. […] “Ето с това е добър денят, – каза Катбад, – със сигурност този, който вземе оръжието днес ще бъде прочут и прославен, макар и да не живее дълъг живот“.104
Този откъс очевидно за Кухулин, който след думите на Катбад поискал от краля незабавно да получи оръжие. Кралят отговорил, че след като това е било препоръчано на всички от друида (което е било истина, защото само Кухулин не приемал тайното подслушване), нямало да има абсолютно никакви пречки.
Тогава на младия герой са му дали оръжия, но той ги счупил всички и останало само въоръжението на краля. В тази приказка ролята на друид е сходна с тази на друидеси/пророчици описани от класическите автори. Друидът Катбад се представя като автор на важно пророчество, определящо по-късната съдба на героя.
Това е позната тема от легендите и фантазиите, когато главният герой получава съвет от мъдър човек и независимо от това дали го следва или не, самото получаване на съвет от мъдрец легитимира героичните му качества.105
В „Похищението“ Катбад е представител на добрата магия, той е маг и кралски съветник. Неговите знания и мъдрост помагат на Кухулин да се бори срещу кралство Конахт. Въпреки това пророчеството на друида се изпълнява и героят е победен от друг персонаж, свързан с магията – кралицата Мадб.
Катбад също така се появява в друг разказ, за който се предполага, че е част от Ълстърския цикъл, наречен „Скръбната Диърдри“ /Deirdre of the Sorrows/. В този мит друидът играе същата роля както в историята с Кухулин: той се представя като човек, познаващ бъдещето – гадател или пророк.
На една срещата в двореца на Конхобар присъствал кралският разказвач Федлимид/Fedlimid, а жена му прислужвала на гостите. Тя била бременна и по време на вечерята чула силен плач на бебето си в утробата. Уплашената жена помолила друида да обясни този необичаен факт.
Катбад поставил ръката си върху нейния корем и казал, че тя скоро щяла за роди момиче, наречено Диърдри, която щяла се превърна в голяма красавица. Друидът продължил, че когато Диърдри порасне, нейната красота и известност щяла да донесе много беди на Ълстър.
Въпреки съвета от хората си да убие детето, Конхобар я оставил да живее в двореца и дори обявил, че когато момичето порасне, той щял да се ожени за него. Диърдри обаче се влюбила в друг мъж и избягала с любимия си в Шотландия.
Кралят изпратил хората си да й каже, че я простил и канел обратно в двореца. Това предложение се оказало уловка и в крайна сметка животът на влюбената двойка завършил трагично. Така кралят и благородниците от Ълстър са били опозорени заради коварството си, а пророчеството на мъдрия Катбад се сбъднало.
Тази история ни дава пример за правилото, че никой крал не бива да говори преди своя друид.106
Във Фенийския цикъл друидите не се споменават толкова често, както в Ълстърския и Митологическия. Главният герой на този цикъл е Фин/Finn, който притежавал свръхестествената сила. Той е бил ученик на барда Финегас/Finnegas the Bard (а според съвременните интерпретации, Финегас е бил друид, който е видял как се смесват сферите на влиянието с характерните представи на хората).
Те се срещнали тъкмо когато Финегас бе успял да хване Сьомгата на Знанието, която е търсил вече седем години. Според легендата, сьомгата щяла да предаде своите свръхестествени умения на този, който я изяде.
Бардът е дал на Фин, който е бил негов ученик първата му задача – да приготви яденето със сьомгата. Докато изпичал рибата Фин е опарил пръстта си и го пъхнал в устата. Така той неволно е получил легендарната сила от Съомгата на Знанието.
В келтската митология друидите присъстват най-вече в ролята на магьосниците. Може би това е свързано с техните магически и религиозни функции в келтските общества. Като цяло във всяка религия на предхристиянската Европа жреците са били свързвани с магията и вече с идването на християнство повечето от магическите функции станали неприемливи за обществото.
Ето защо, в едно и също време, в много разкази и литературни текстове друидите се описвали като лоши магьосници, сипещи проклятия и противниците на християнските мисионери. Образът на друид, като противник на християнския светец или свещеник присъства още от най-ранните ирландски литературни източници.107
Вероятно най-известният пример за това е латинския текст от седми век за житието на Свети Патрик, в който се описва, как християнският светец, пристигайки в кралския дворец видял крал Лоегар/Loegaire, обкръжен от магове, предсказатели и певци на свещените песни.108
Вероятно те са били просто друиди, но в този, както и в много други случаи, описанията са били вдъхновени от библейските сюжети. Моисей и Аарон също се противопоставяли на жреците в двореца на фараон, показвайки как техният Бог намалявал силата на наричанията и молитвите на жреците.109
В текстовете, приписвани на Свети Патрик, друидите присъстват само в Лорика/Lorica – молитвата предназначена за закрила „срещу наричанията на жените, ковачите и друидите“.110
В допълнение към тази борба срещу друидите, ние можем, както посочва Ким МакКон/Kim McCone, да видим сходство на обществената структура представена в ирландската митология и социалния ред в латинския превод на Светото Писание/Scripture (reges – крале, prophetae – поети/прорицатели и sacerdotes – жреците, могат да се трансформират в келтската митология в поети/бардове, магьосници и друиди).111
Въпреки това не бива за забравяме, че подобното сходство създава само ефект на промяната или смесването на културните дадености. Да определим по него, кое е истина и кое е измислица в посочените разкази е много трудна, ако не кажем невъзможна задача.
Сравнението на келтските митове и римските източници може да доведе до следните заключения: тълкуванията са двусмислени, има много сходствата, както и несъответствия.
Типичният пример на подобните несъответствия е образът на дъба, който е бил обект на символичния култ на друидите. Староирландската литуратура обикновено не свързва друидите с дъба, след като id na ndruad – „дървото на друидите“ се казвало офика/rowan.112 Обаче не бива да забравяме, че дъбът в келтската култура имал важни символични качества.
В средновековната уелска литература, друидите се занимавали почти изцяло с функциите на гадатели и пророци, а според античните автори тези дейности изпълнявала съвсем различна група – ватите/vates.
Феноменът на келтските автори, вдъхновени от най-различните източници добре илюстрира откъсът от „Книгата за Талиесин“/The Book of Taliesin, в който друидът /derwydon/ съобщава на крал Артур за Потопа, разпятието на Иисус Христос и Страшния Съд.113
Този информационен хаос, доминиран в подобни източници, обаче, не е повлиял върху по-късния образ на друид, който е запазил удивителна последователност. Представянето на друидите като мъдреци и кралски съветници и показването на техните умения в тайните изкуства са несъмнено елементите на келтската митология, пренесени в по-късното разбиране на техния образ.
Може да се предположи, че с разпространението на християнството друидите загубили своето значение, като реликва от предхристиянската религия, за да не пречат на светите монаси и учените, които практически окупирали цялата писмена култура.
Реалността обаче казва друго. Друидите (както и да са ги представяли) са били важен елемент в Островната култура. Макар и да са били вкарани в ролята на магьосници и противници на християнския ред, те запазили своята роля в аналите, биографиите на светците и фолклорните сказания.
И като резултат на това те се превърнали в символа не само на келтската част от Великобритания, но и на цялата държава.
Ето защо посвещавам следващата глава на раждането, развитието и на силата на мита за друидите в англоезичната култура, след като това стана основа за практически всички модерни друидски организации.
ЗАБЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
91 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit. p. 47; W. Lipoński, Narodziny cywilizacji…, op. cit., p. 58-59.
92 „След победата на Римската империя срещу континенталните келти и техните наследници, островните келти са тези, които в различна степен запазват оригиналните традиции на друидите, макар и с „християнски поглед“. P. B. Ellis, op. cit., p. 70.
93 Виж, S. Piggott, The Druids…, op. cit., p. 99-100.
94 W. Lipoński, Narodziny cywilizacji…, op. cit., p. 57; Понякога Кухулин се споменава и в Ълстърския цикъл; виж: J. Markale, The Epics of Celtic Ireland. Ancient Tales of Mystery and Magic, Vermont 2000.
95 Виж. W. Lipoński, Narodziny cywilizacji…, op. cit., p. 69-70.
96 Виж: R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit. p. 33.
97 M. J. Green, Exploring the World…, op. cit., p. 124.
98 Виж: D. O’Hogan, The Sacred Isle, London 2002, p. 72-94.
99 Виж: J. Minahane, The Christian Druids. On the Filid or Philosopher-poets of Ireland, Dublin 1993.
100 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 33.
101 K. McCone, Pagan Past and Christian Present, London 2000, p. 150, 221.
102 Виж: J. Gąssowski, Mitologia Celtow…, op. cit., p. 125.
103 Виж: M. J. Green, Exploring the World…, op. cit., p. 128-129.
104 The Cattle-Raid of Cooley (Tain Bo Cuailnge), Cambridge, Ontario 2002. p. 24-25.
105 Същата последователност може да се открие в съвременните приказки, сказания и басни, дори в анимационните филми на Дисни (например шаманът Рафики в „Кралят Лъв“, който може да бъде модерния еквивалент на Катбад); виж: W. Propp, Morfologia bajki magicznej, Kraków 2011.
106 Early Irish Myths and Sagas, J. Gantz (ed.), Oxford 1981, p. 192-193.
107 R. Hutton, Blood and Mistletoe…, op. cit., p. 35.
108 Виж: St. Patrick: His writings and Muirchu’s Life, A. B. E. Hood (ed.), London 1978.
109 „Тогава Моисей и Аарон отишли при фараона и изпълнили това, което Господ им наредил. Пред фараона и неговите приближени, Аарон хвърлил тоягата си на земята и тя се превърнала в змия. Фараонът извикал своите мъдреци и магьосници и египетските маги направили същото с помощта на своите тайни умения: всеки от тях хвърлил своята тояга и те се превърнали в змии. Но змията на Аарон погълнала техните тояги.“. Ex 7, 10-12.
110 The Works of St. Patrick, L. Bieler (ed.), London 1954 p. 71. Думата „Druad“ понякога се превежда като „магьосник“.
111 K. McCone, op. cit., p. 230.
112 Независимо от това, според някои автори, факт е, че самодивското дърво /офика/ се приемало като свещено и магическо, а също така отразявало влиянието на скандинавската култура върху британската; виж: A. T. Lucas, The Sacred Trees of Ireland, „Journal of the Corck Historical and Archeological Society“, 68, 1963, p. 16-54.113 P. Sims-Williams, The Early Welsh Arthurian Poems, in: R. Broomwich (ed.) The Arthur of The Welsh, Cardiff 1991, p. 51-52.
БИБЛИОГРАФИЯ
КЛАСИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ
Aelius Lampridus, Alexander Severus, Cambridge 1921-1932.
Bible, the. Poznań 2003.
Caesar, De bello Gallico, Seel O. (ed.), Leipzig 1961.
Clemens Alexandrinus, Titi Flauti Clemenis Alexandrini Opera Omnia, Klotz R. (ed.), Leipzig 1831.
Cornelius Tacitus, Annales, Koestermann E. (ed.), Leipzig 1965.
Diodorus Siculus, Histories, Walton, F. R. (ed.), London 1933-1967.
Diogenes Laertius, Vitae, intro, Hübner H. G. (ed.), Leipzig 1830.
Dion Christostomos, Orationes, Reiske, I. (ed.), Leipzig 1784.
Flavius Vopiscus, Aurelianus, Cambridge 1921-1932.
Flavius Vopiscus, Numerianus, Cambridge 1921-1932.
Hippolytus, Philosophumena, Charleston 2010.
Lucan, Pharsalia, Weise C. H. (ed.), Leipzig 1835.
Marcus Tulius Cicero, De Divinatione, Cambridge 1923.
Marcus Tulius Cicero, De Natura Deorum, Mayor J. B., Swainson J. H. (eds), Cambridge 1880-1885.
Plinius Secundus, Naturalis Historia, Von Jan E. (ed.), Leipzig 1854.
Pomponius Mela, De Situ Orbis, Tzschucke K. H. (ed.), Leipzig 1816.
Sextus Pompeius Festus, De Verborum Significatu, Müller K. O. (ed.), Leipzig 1839.
Strabo, Geographica, Meineke E. (ed.), Leipzig 1866.
Suetonius, Claudius, Mottershead J. (ed.), Bristol 1986.
Valerius Maximus, Factorum et dictorum memorabilium libri novem, Konrad Lykosthenes (ed.), Paris 1823.
ПО-КЪСНИ ИЗТОЧНИЦИ (ДО 19-ТИ ВЕК)
Aubrey John, Monumenta Britannica or A miscellany of British antiquities, J. Fowles (ed.), Boston 1981.
Caius Johannes, De Antiquitate Cantabrigiensis Academie, London 1568.
Camden William, Britannia, London 1610.
Dayton Michael, Polyolbion, in: The Complete Works of Michael Drayton: Now First Collected, 1876, contemporary reprint, Elibron Classics 2005.
Early Irish Myths and Sagas, J. Gantz (ed.), Oxford 1981.
Fletcher John, Bonduca, contemporary reprint, London 2010.
Gentelman’s magazine, 62/2, 1792.
Nennius, Historia Britonum, Stevenson J. (ed.), London 1831.
Rowlands Henry, Mona antiqua restaurata. An archeological discourse on the antiquities, natural and historical, of the Isle of Anglesey, the ancient seat of the Druids, London 1766.
Sanas Chormaic: Cormac’s Glossary, J. O’Dovan (trans.), W. Stokes (ed.), Calcutta 1868.
Sebastian Rouillard, Parthenie. Histoire de la tres-auguste et tres-devote Eglise de Chartres, Paris 1609.
Smith John, Galic Antiquities, Edinburgh 1780.
Smith Thomas, Syntagma de Druidum moribus ac institutis, London 1664.
St. Patrick: His Writings and Muirchu’s Life, A. B. E. Hood (ed.), London 1978.
Stukeley William, Abury, a Temple of the British druids and Some Others Described, 1743, contemporary reprint BiblioBazaar 2010.
Stukeley William, Stonehenge: a Temple Restor’d to the British Druids, 1740, contemporary reprint 1984.
Taillepied Noël, Historie de l’estat et republique des druides, eubages, saronides, bardes, vacies, anciencs Francois, governeurs de pais de la Gaule, depuisle deludge universel, jusques a la venuē de Jesus-Christ en ce monde, Paris 1585.
Tain, czyli uprowadzenie stad z Cuailnge, Bryll E. (trans.), Goraj M., Warsaw 1983.
The Barddas of Iolo Morganwg, J. Ab Ithel Williams (ed.), London 1862.
The Cattle-Raid of Cooley: Tain Bo Cuailnge, contemporary reprint, Forgotten Books 2007.
The Triads of Ireland, Meyer K. (ed.), Dublin 1906.
The Works of St. Patrick, Bieler L. (ed.), London 1954.
Trithemius Johannes, Steganographie: Ars per occultam Scripturam animi sui voluntatem absentibus aperiendi certu, Frankfurt 1606.
Williams Edward (Iolo Morganwg), Poems, Lyrics and Pastorals, 1794.
Wood Anthony, Historia et Antiquitates Universitatis Oxoniensis, Oxford 1674.
ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ И ВИДЕА
A Little BDO History, http://www.druidry.co.uk/about-the-bdo/a-little-bdo-history/
About the Order, http://www.druidry.org/about-us/about-order
ADF Bylaws (as of December 12, 2010, C. E.), http://www.adf.org/about/org/bylaws.html
ADF Constitution, http://www.adf.org/about/org/constitution.html
ADF Druidry, facebook, http://www.facebook.com/groups/323869237675238/
ADF Druidry, myspace, http://www.myspace.com/adfdruidry
ADF Druidry, twitter, http://twitter.com/adfdruidry
American Academy of Religion, Contemporary Pagan Studies Group Annual Meeting 2013, http://papers.aarweb.org/content/contemporary-pagan-studies-group
American Religious Identification Survey http://commons.trincoll.edu/aris/
Archbishop Becomes Druid, BBC News, 5.08.2002, http://news.bbc.co.uk/2/hi/wales/2172918.stm
Asterix & Obelix contre Cesar, dir. C. Zidi, Pathé 1999.
Asterix & Obelix: Mission Cleopatre, dir. A. Chabat, Pathé 2002.
Asterix aux Jeux Olympiques, dir. F. Forestier, T. Langmann, Pathé 2008.
Asterix et Obelix: Au service de sa Majeste, reż L. Tirard, Wild Bunch 2012.
BDO Druidry Goes Global in the Paralympics Closing Ceremony, http://www.druidry.co.uk/2012/09/09/bdo-ritual-in-paralympics-closing-ceremony/
Beckford M., Druidry Recognised as Religion in Britain for the First Time, http://www.telegraph.co.uk/news/religion/8036952/Druidry-recognised-as-religion-in-Britain-for-firsttime.html#
Beliefs of the Henge of Keltria, http://www.keltria.org/acrobat/Beliefs.pdf
Beliefs, http://www.adf.org/about/basics/beliefs.html
Bonewits I., Defining Paganism: Paleo-, Meso- and Neo, http://www.neopagan.net/PaganDefs.html
Bonewits I., My Satanic Adventure or I was a Teenaged Satanist, 2005, http://www.neopagan.net/SatanicAdventure.html
Bonewits I., On the Symbols of Druid Identity, revised by A. Thompson, http://www.adf.org/articles/identity/druidism.html
Bonewits I., Symbols of Druid Identity, 2005, http://www.neopagan.net/DruidSymbols.html
Bonewits I., The Enemies of Our Enemies or Welcome Satanists? – Are You Crazy?, 1990/2005,
http://www.neopagan.net/Enemies.html
Bonewits I., The Vision of ADF: What makes ADF different from other Neopagan traditions?
http://www.adf.org/about/basics/vision.html
British Druid Order, facebook, https://www.facebook.com/groups/343061264805
British Druid Order, forum, http://www.druidry.co.uk/forum/
Carr-Gomm P., The Order as a Five-Dimensional Network, 1998, http://www.druidry.org/aboutus/who-runs-order-how-it-structured/order-five-dimensional-network
Celebrants, http://www.druidry.org/community/celebrants
Celtic Reconstructionist Gateway, http://www.paganachd.com/
Cooper M. T., Druids, Globalization and Constructing a Postmodern Religious Identity,
http://www.cesnur.org/2007/bord_cooper.htm
Corrigan I., Magical Skills in Druidic Ritual, http://www.adf.org/rituals/explanations/magskills.html
Corrigan I., The Core Cult in Druidic Rites, http://www.adf.org/articles/cosmology/core-cult.html
Corrigan I., The Intentions of Druidic Ritual, http://www.adf.org/rituals/explanations/intentions.html
Corrigan I., The Portal Song, http://www.adf.org/rituals/chants/well-fire-tree/portal-song.html
Corrigan I., The Standard ADF Liturgy, http://www.adf.org/rituals/explanations/liturgy.html
Couglin J. J., The Wiccan Rede: A Historical Journey, http://www.streghe.us/library/articles/General%20Info%20and%20Magical%20Correspondences/Wicca%20Rede%20-%20A%20History%20by%20John%20J%20Coughlin.pdf
Druid Directory, http://druidnetwork.org/en/directory/list/locations
Druid Ritual, http://www.druidry.co.uk/what-is-druidry/bard-ovate-and-druid/what-is-adruid/druid-ritual/
Druidic Dawn, http://www.druidicdawn.org/
Druidry to be Classed as Religion by the Charity Commission, http://www.bbc.co.uk/news/uk-11457795
Druids Recognised, Daily Man Angry, http://www.forteantimes.com/strangedays/misc/4612/druids_recognised_daily_mail_angry.html
Druidyzm, facebook, http://www.facebook.com/Druidyzm
Emma Restall Orr Biography, http://www.emmarestallorr.org/biography.html
Greer J. M., ADF and OBOD, 2004, http://www.adf.org/about/basics/adf-and-obod.html
Groves and Groups, http://www.druidry.org/community/groves-groups
Guilds, http://www.adf.org/groups/guilds/
Harvey G., Tim: Chosen Chief of the Secular Order of Druids, http://www.grahamharvey.org/Tim.htm
How is CR Different from Wicca, Celtic Shamanism etc.?, http://www.paganachd.com/faq/howdifferent.html#sca
Humanistic Paganism, http://humanisticpaganism.com/
Imbas, http://www.imbas.org/
Isaac and Phoedra Bonewits’s Neopagan.net, www.neopagan.net
Jesus Camp, dir. H. Ewing, R. Grady, Magnolia Pictures 2006
Join the BDO, http://www.druidry.co.uk/about-the-bdo/join-the-bdo/
Kins, http://www.adf.org/groups/kins/
Kirk T., ADF Clergy Training Program, http://www.druidkirk.org/druid/clergy.html
Kirk T., History of Neopaganism and Druidry, http://www.druidkirk.org/druid/CTP/HistoryofNeopaganismandDruidry.pdf
Kirk T., My Celtic Studies Master Degree Work, http://www.druidkirk.org/ma/index.html
Leader Bio: Isaac Bonewits, http://www.adf.org/about/leaders/isaac-bonewits/
MacDonald M., Divination for Public Ritual, http://www.adf.org/articles/working/divination-for-public-ritual.html
Mark Townsend. Magician, Priest and Author, http://www.magicofsoul.com/
Maughfling R., COBDO and the Charity Commision,
http://www.cobdo.org.uk/html/cobdo_and_the_charities_commis.html
Membership and Subscription, http://www.adf.org/joining/join.html
Merlin, dir. S. Barron, Hallmark Entertainment 1998
Morell P., Thomas Lackenby Maughan, http://www.homeoint.org/morrell/articles/pm_maugh.htm
Myers B., Guest Post: Humanist Paganims on the Rise?, http://www.patheos.com/blogs/wildhunt/2012/08/guest-post-humanist-paganism-on-the-rise.html
OBOD Dryade Camps, http://www.obod.nl/dryade/camp/index.html
OBOD ritual on Glastonbury Tor 2009 video, http://www.youtube.com/watch?v=uR41P0NJAEw
Order of Bards, Ovates and Druids: Introductory Video, OBOD 2011
Our History http://www.aarweb.org/Meetings/Annual_Meeting/Program_Units/PUCS/Website/page.asp?FileName=AARPU139-8
Pagan Archbishop Claims Dismissed, BBC News, 19.06.2002,
http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/wales/2138793.stm
PanEuRytmia. Taniec duszy – ćwiczenie ciała, ducha i umysłu w harmonii ze Wszechświatem,
http://www.taraka.pl/index.php?ad=_og_paneurytmia_0909
Paradox, Sacred Space, an Exploration of the Triple Center, http://www.adf.org/articles/cosmology/sacred-space.html
Petition for a full and public apology from Melanie Phillips for her article „Druids as a religion? Stones of praise here we come„, http://www.petitiononline.com/druid1/petition.html
Philip Carr-Gomm, http://philipcarrgomm.druidry.org/
Philip Carr-Gomm’s Weblog, http://philipcarrgomm.wordpres.com/
Philipps M., Druids as an Official Religion? Stones of Praise Here We Come, online version:
http://www.dailymail.co.uk/debate/article-1317490/Druids-official-religion-Stones-Praisecome
Pitzl-Waters J., Druid Liturgy in Paralympics Closing Ceremony, 10.09.2012, http://www.patheos.com/blogs/wildhunt/2012/09/druid-liturgy-in-paralympics-closing-ceremony.html
Pomegranate. International Journal for Pagan Studies, http://www.equinoxpub.com/POM
Reed S., An Introduction to Modern Druid Groups, http://www.nachtanz.org/SReed/mod_druids5.html
Reformed Druid (& co.) Grove Locations, updated 2011, http://www.rdna.info/wheregrove.html
So What is Celtic Reconstructionism (CR)?, http://www.paganachd.com/faq/whatiscr.html#reconstruction
Some RDG Statistics, http://reformed-druids.org/?q=node/27
Stało się. Druidyzm został uznany za oficjalną religię, http://deser.pl/deser/1,83453,8456158,Stalo_sie__Druidyzm_zostal_uznany_za_oficjalna_religie.html
Summer Solstice ritual at Stonehenge, part 1 and 2, OBOD 2011
Talks, Workshops, Retreats, http://philipcarrgomm.druidry.org/events.htm
The „Shamanic“ Druid, http://www.druidry.co.uk/what-is-druidry/bard-ovate-and-druid/what-is-adruid/the-shamanic-druid/
The Big Question, BBC 31.01.2010
The Campaign for Ecological Responsibility, http://www.druidry.org/events-projects/campaign-ecological-responsibility
The CR FAQ — An Introduction to Celtic Reconstructionist Paganism, w wersji online fragment,
http://www.paganachd.com/faq/druids.html#druid
The Druid Camp, http://www.druidcamp.org.uk/
The Druid Network Charity Press Relase, http://druidnetwork.org/en/node/1003168
The Druid Network, http://druidnetwork.org/
The Henge of Keltria 2011 Board of Trustees, http://www.keltria.org/biographies/BoT.htm
The Henge of Keltria, About Us, http://www.keltria.org/aboutus.htm
The Mists of Avalon, dir. U. Edel, TNT 2001
The Mount Heamus Award, http://www.druidry.org/events-projects/mount-haemus-award
The National Eisteddfod of Wales, http://www.eisteddfod.org.uk/english/
The Official Website of the Council of British Druid Orders, http://www.cobdo.org.uk/index.html
The Paul O’ Grady Show, Channel 4, Sezon 4, marzec 2008
The Viking Queen, dir. D. Chaffey, Hammer Films 1967
The Wicker Man, dir. N. LaBlute, Alcon Entertainment et al. 2006.
The Wicker Man, dir. R. Hardy, British Lion Films 1973.
The Wicker Tree, dir. R. Hardy, British Lion Films 2011.
Thompson A. R., ADF Organizational Structure, http://www.adf.org/about/org/structure.htmlTroll 2, dir. C. Fragasso, Filmirage 1990
Vercingetorix: La legende du druide roi, dir. J. Dorfmann, CNC et al. 2001
What is a Druid?, http://www.druidry.org/druid-way/what-druidry/what-druidism/what-druid
Works of Bożena Gierek, http://www.paganfederation.org/forumpl/
viewtopic.php?f=6&t=2454&sid=e068af76d7db9ada3f719f23dbe34e6f
Zlot druidow w Stonehenge, http://zwierciadlo.pl/2011/lifestyle/turystyka/zlot-druidow-w-stonehenge
КНИГИ, СТАТИИ, ИЗСЛЕДВАНИЯ
Adler M., Drawing Down the Moon. Witches, Druids, Goddess-Worshippers and Other Pagans in America, New York 2006.
Aldhouse-Green M. J., Caesar’s Druids: An Ancient Priesthood, Yale 2010.
Allen G., Intertextuality, London 2000.
Anczyk A., Vencálek M., Coming Home to Paganism: Theory of Religious Conversion or a Theological Principle?, Kraków 2013.
Anczyk A., Dwa oblicza wspołczesnego druidyzmu: druidyzm jako denominacja i pan-religijna forma duchowości, „Ex Nihilo“, 2009, 2, p. 10-34.
Anczyk A., Grzymała-Moszczyńska H., Virtual Religion – from Theory to Practice: Religious Acts in LARPs, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways: Studies in Contemporary European Pagnism, Katowice 2012, p. 201-225.
Anczyk A., Grzymała-Moszczyńska H. (eds), Nowe zjawiska religijne w kontekście społecznym, Katowice 2014.
Anczyk A., Heretycy wśrod heretykow. Rozumienie pojęcia ortodoksji we wspołczesnym neopoganizmie, Kraków 2012 [conference materials].
Anczyk A., Margaret Alice Murray i jej „Wiedźmi kult“, in: M. A. Murray, Wiedźmi kult w Europie zachodniej [in print].
Anczyk A., Plurality of Belief in Contemporary European Druidry, „Alternative Spirituality and Religion Review“, 2011, 2/2, p. 215-224.
Anczyk A., The Image of Druids in Contemporary Paganism: Constructing the Myth, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways: Studies in Contemporary European Paganism, Katowice 2012, p. 99-118.
Anczyk A., Tradition and Plurality: Exploring Personal Spirituality of Contemporary Followers of Druidry, IAPR 2011 Congress Book of Abstracts, p. 109.
Anczyk A., Wszyscy jesteśmy dziećmi Matki. Sakralizacja przyrody we wspołczesnym neopoganizmie, in: A. Anczyk, K. Łaszczyca (eds), Człowiek i jego środowisko, Sosnowiec 2010, p. 33-49.
Andersen P. A., The Basis of Cultural Differences in Nonverbal Communication, in: L. A. Samovar, R. E.
Porter, E. R. McDaniel (eds), Intercultural Communication: A Reader, Boston 2012, p. 293-312.
Anderson C., Pain and Its Ending: The Four Noble Truths in the Theravāda Buddhist Canon, London 1999.
Atkinson R. J. C., Stonehenge, London 1956.
Bamberg M. (ed.), Narrative – State of the Art, Amsterdam 2007.
Bartnik A., Zarys wierzeń plemion celtyckich, Kraków 2013.
Bartnik A., Moccus. Dzik w kulturze starożytnych Celtow, Katowice 2012.
Bartnik A., Paligeneza, reinkarnacja, metempsychoza. Wędrowka dusz u Celtow a doktryna Pitagorasa, „Podteksty“, 2008, 3.
Berger H., A Community of Witches. Contemporary Neo-Paganism and Witchcraft in the United States, Columbia 1999.
Berry J., Conceptual Approaches to Acculturation, in: K. M. Chun, P. Balls-Organista, G. Marin (eds) Acculturation: Advances in Theory Measurement and Applied Research, Washington 2003, p. 17-37.
Billington P., The Path of Druidry. Walking the Ancient Green Way, Woodbury 2011.
Blackmore S., The Meme Machine, Oxford 2000.
Blain J., Contested Meanings. Earth religion practitioners and the everyday, „The Pomegranate. The International Journal of Pagan Studies“, 2000, 12, p. 15-25.
Blatvatsky H. P., The Key to Theosophy, USA 2007, contemporary reprint.
Blavatsky H. P., Jinarajadasa C., Theosophical Quarterly Magazine 1927 to 1928, contemporary reprint, Kessinger.
Blécourt W., Hutton R., La Fontaine J.S., Witchcraft and Magic in Europe: The Twentieth Century, London 1999.
Bonewits I., An Outline for Druid Worship Rituals, „The Druid’s Progress“, 2, 1984, p. 27-28.
Bonewits I., Bonewits P., Real Energy: Systems, Spirits and Substances to Heal, Change and Grow, New York 2007.
Bonewits I., Larson R., Crimmins S., The Druid Chronicles (Evolved) Being the Collected writings of the Reformed Druid Movements in North America, Northfield 2005.
Bonewits I., Neopagan Rites: A Guide to Creating Public Rituals that Work, New York 2007.
Bonewits I., Real Magic. An Introductory Treatise on the Basic Principles of Yellow Magic, New York 1989.
Bonewits I., Some Notes on Indo-European Paleopaganism and Its Clergy, „The Druid’s Progress“, 1, 1984, p. 7-10.
Bonewits I., Step by Step through „A Druid Worship Ceremony“, The Druid’s Progress“, 4, 1987, p. 41-65.
Bonewits I., The Advanced Bonewits’ Cult Danger Evaluation Frame (ABCDEF), „Oak Leaves“, 2012, 58, p. 18-21.
Bonewits I., The Basic Principles of Liturgical Design, „The Druid’s Progress“, 4, 1987, p. 3-29.
Bonewits I., What do Neopagan Druids Believe?, „The Druid’s Progress“, 1, 1984, p. 11-14.
Bowman M., Nature, the Natural and Pagan Identity, in: B. J. Davy (ed.), Paganism. Critical Concepts in Religious Studies: II Ecology, New York 2009, p. 112-123.
Boyer P., The Naturalness of Religious Ideas: A Cognitive Theory of Religion, Berkeley 1994.
Bradley M. Z., The Forest House, New York 1994.
Bradley M. Z., The Mists of Avalon, New York 1983.
Brann N. L., Conrad Celtic and the „Druid“ Abbot Trithemius: An Inquiry into Patriotic Humanism, „Renaissance and Reformation“, 3/1, 1979, p. 16-28.
Brann N. L., The Abbot Trithemius (1462-1516). The Renaissance of Monastic Humanism, Leiden 1981.
Brennan M., The Stones of Time: Calendars, Sundials and Stone Chambers of Ancient Ireland, Rochester 1994.
Brockmeier J., Narrative Scenarios: Toward a Culturally Thick Notion of Narrative, in: J. Vaalsiner (ed.), The Oxford Handbook of Culture and Psychology, Oxford 2012, p. 439-467.
Bromley D. G., Gordon Melton J., Reconceptualizing Types of Religious Organizations: Dominant, Sectarian, Alternative and Emergent Tradition Groups, „Nova Religio“, 2012, 15/3, p. 4-28.
Bromwich R., Trioedd Ynys Prydein, Cardiff 1978.
Campanelli D., Campanelli P., Wheel of the Year: Living the Magical Life, Woodbury 1989.
Campbell D., Old Stones, New Temples: Ancient Greek Paganism Reborn, 2000.
Carr-Gomm P. (ed.), The Druid Renaissance: The Voice of Druidry Today, London 1996.
Carr-Gomm P. (ed.), The Mount Haemus Lectures. Volume one 2000-2007, Taylorville 2008.
Carr-Gomm P., A Work of Alchemy, in: J. M. Greer, The Druidry Handbook. Spiritual Practice Rooted in the Living Earth, San Francisco 2006.
Carr-Gomm P., An OBOD Group Ritual for Imbolc, in: I. Bonewits, Bonewits’s Essential Guide to Druidism, New York 2006, p. 224-231.
Carr-Gomm P., Carr-Gomm S., Worthington W., DruidCraft Tarot: Use the Magic of Wicca and Druidry to Guide Your Life, London 2004.
Carr-Gomm P., Druid Mysteries: Ancient Wisdom for the 21st Century, London 2006.
Carr-Gomm P., Druidcraft. The Magic of Wicca and Druidry, London 2002.
Carr-Gomm P., Foreword, in: R. Nichols, The Book of Druidry, J. Mathews, P. Carr-Gomm (eds), London 1990.
Carr-Gomm P., Heygate R., The Book of English Magic, London 2012 (2nd edition).
P. Carr-Gomm, A Brief History of Nakedness, London 2010.
Carr-Gomm P., In The Grove of a Druid Chief – The Life and Legacy of Ross Nichols, in: Idem, In the Grove of the Druids: The Druid Teachings of Ross Nichols, London 2002, p. 1-20.
Carr-Gomm P., Introduction, in: Billington P., The Path of Druidry. Walking the Ancient Green Way, Woodbury 2011.
Carr-Gomm P., Journeys of the Soul: The Life and Legacy of a Druid Chief, London 2010.
Carr-Gomm P., Sacred Places: Sites of Spiritual and Religious Pilgrimage, London 2008.
Carr-Gomm P., The Druid Way: A Journey Through an Ancient Landscape, London 1993.
Carr-Gomm P., The Elements of The Druid Tradition, Shaftesbury 1991.
Carr-Gomm P., What do Druids Believe?, London 2006.
Chadwick N., The Druids, London 1997.
Charity Commission for England and Wales, The Druid Network, Decision Made on 21 September 2010.
Application for Registration of the Druid Network, Charity Commission 2010.
Chesters T., Ghost Stories in Late Renaissance France. Walking by Night, Oxford 2011.
Clarke J. J., Oriental Enlightenment. The Encounter between Asian and Western Thought, London 1997.
Clifton C. S., A Quick History of Witchcraft’s Revival, in: Idem (ed.), Witchcraft Today. Book One: The Modern Craft Movement, St. Paul 1994, p. 32-34.
Clifton C. S., Her Hidden Children. The Rise of Wicca and Paganism in America, Oxford 2006.
Clifton C. S., In the Mists of Avalon: How the Contemporary Paganism Dodges the „Crisis of History“, Salt Lake City 2009, http://www.cesnur.org/2009/slc_clifton.htm
Clifton C. S., The Pomegranate Returns from the Underworld: A Letter from the Editor, „The Pomegranate: The International Journal of Pagan Studies“, 2004, 6, 1, p. 5-10.
Clifton C. S., Witchcraft, the Magical Religion, in: Idem (ed.), Witchcraft Today. Book One: The Modern Craft Movement, St. Paul 1994, p. 1-18.
Clifton C. S., Witches and the Earth, in: Idem (ed.), Witchcraft Today: Book One. The Modern Craft Movement, St. Paul 1994, p. 123-131.
Cook D., Advanced Dungeons & Dragons. Podręcznik gracza, Warsaw 1995.
Cook M., Tweet J., Williams S., Dungeons & Dragons Player’s Handbook, Newport 2000.
Cooper M. T., Contemporary Druidry: A Historical and Ethnographic Study, Salt Lake City 2010.
Cornwell B., Enemy of God, London 1996.
Cornwell B., Excalibur: A Novel of Arthur, London 1997.
Cornwell B., The Winter King, London 1995.
Cosmin B. A., Keysar A., Cragun R., Navarro-Rivera J., American Nones: The Profile of the No Religion Population, ARIS 2008.
Cowan D. E., Cyberhenge: Modern Pagans on the Internet, New York 2005.
Cowan D. E., The Internet, in: M. Stausberg, S. Engler (eds) The Routledge Handbook of Research Methods in the Study of Religion, London 2011, p. 459-473.
Crawford J., Mearls M., Wyatt J., Dungeons & Dragons Player’s Handbook 2: Primal, Arcane and Divine Heroes, Newport 2009.
Crowley V., Wicca as Modern-Day Mystery Religion, in: Ch. Hardmand, G. Harvey, (eds) Paganism Today: Wiccans, Druids, the Goddess and Ancient Earth Traditions for the Twenty-First Century, London 1996, p. 81-93.
Cunliffe B., The Ancient Celts, Oxford 1997.
Cunliffe B., The Druids. A Very Short Introduction, Oxford 2010.
Cunningham S., Moc Ziemi. Rytuały i zaklęcia w magii naturalnej, Wrocław 1998.
Cunningham S., Moc Żywiołow. Magia naturalna dla zaawansowanych, Wrocław 1998.
Cunningham S., Wicca. Przewodnik dla osob indywidualnie praktykujących magię, Wrocław 1999.
Curran J. E., The History Never Written: Bards, Druids and the Problem o Antiquarianism in Poly-Olbion, „Renaissance Quarterly“, 51/2, p. 498-526.
Daniel G., Editorial, „Antiquity“, 35/139, 1961, p. 171-175.
Daniel G., Editorial, „Antiquity“, 48/151, 1964, p. 165-170.
Davidson H. E., Milk and the Northern Goddess, in: S. Bilington, M. J. Green (eds), The Concept of the Goddess, London 1996, p. 91-106.
Davies D. W., Presences that Disturb. Models of Romantic Identity in the Literature and Culture of the 1790s, Cardiff 2002.
Davies E., The Mythology and Rites of The British Druids, London 1809.
Davies N., Europe: A History, Oxford 1996.
Davies N., The Isles. A History, Oxford 1999.
Davy B., Introduction to Pagan Studies, Plymouth 2007.
Dawkins R., The God Delusion, New York 2008.
Dawkins R., The Selfish Gene, Oxford 1989.
Decision of the Charity Commission for England and Wales made on 17th November 1999. Application for Registration as Charity by the Church of Scientology (England and Wales), Charity Commission 1999.
Dillon D., Chadwick N., The Celtic Realms London 1967.
Dobbelaere K., Secularization: An Analysis at Three Levels, Brussels 2004.
Doty W. G., Myth: A Handbook, Wesport 2004.
Druidic Ritual: The Ar n Draiocht Fein Outline of Worship: A Briefing for Newcomers, a brochure.
Dryll E., Cierpka A., Psychologia narracyjna. Tożsamość, dialogowość, pogranicza, Warsaw 2011.
Dumézil G., Flamen-Brahman, Paris 1929.
Duval P. M., Życie codzienne w Galii w okresie pokoju rzymskiego (I-III w. n.e.), Warsaw 1976.
Dwie dekady przemian religijności w Polsce, CBOS, Warsaw 2009.
Edgell P., Gerteis J., Hartmann D., Atheist as the „Other“: Moral Boundaries and Cultural Membership in American Society, „American Sociological Review“, 2006, 71, p. 211-234.
Edwards N., The Archaeology of Early Medieval Ireland, New York 2004.
Eliade M., Traite d’histoire des religions, Paris 1949.
Ellis P. B., The Druids, London 1994.
Ellison R., Ogham: The Secret Language of the Druids, ADF 2008.
Evans B. N., The Constitution of Religious Pluralism in the United States, in: A. Wolfe, I. Katznelson (eds), Religion and Democracy in the United States: Danger or Opportunity?, New York 2010, p. 114-143.
Franklin A., Mason P., Lammas: Celebrating the Fruits of the First Harvest, St. Paul 2001.
Freeman M., The Connecting Thread: Deep Ecology and the Celtic Vision, in: Carr-Gomm P. (ed.), The Druid Renaissance: The Voice of Druidry Today, London 1996, p. 281-294.
Furman R., Wicca i wiccanie. Od tradycji do wirtualnej wspolnoty, Kraków 2006.
Gallagher E. V., A Religion without converts? Becoming a Neo-Pagan, „Journal of the American Academy of Religion“, 1994, 62/3, p. 851-867.
Gardner G., The Meaning of Witchcraft, contemporary edition, York Beach 2004.
Gardner G., Wspołczesne czarownictwo, Warsaw 2010.
Gąssowski J., Mitologia Celtow, Warsaw 1979.
Gerstein J., California Lawmaker Becomes Highest-Ranking Official to Say He’s a Nonbeliever, „The Sun“, 13.03.2007.
Gierek B., Druidyzm wspołczesny – kontynuacja tradycji czy nowe zjawisko?, „Przegląd Religioznawczy“, 1999, 3, 4, p. 135-144.
Gilhus I., Hermeneutics, in: Stausberg M., Engler S. (eds), The Routledge Handbook of Research Methods in the Study of Religion, London 2011, p. 275-284.
Gordon Melton J., An Introduction to New Religions, in: J. R. Lewis (ed.), The Oxford Handbook of New Religious Movements, New York 2004, p. 16-38.
Gordon Melton J., Fraternite Blanche Univeselle, in: J. Gordon-Melton, M. Baumann (eds), Religions of the World. A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices, Santa Barbara 2010, p. 1138-39.
Goscinny R., Uderzo A., Le Combat de chefes, 1966.
Górka A., Na tropach duchowości: ekologia głęboka i przewartościowanie dychotomii kultura-natura, „Ex Nihilo“, 2/4, 2010, p. 27-48.
Górka A., The Spiritual Dimension of Personal and Spiritual Development Workshops in Contemporary Poland, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways: Studies in Contemporary European Paganism, Katowice 2012, p. 185-200.
Green M. J., Animals in Celtic Life and Myth, London 1998.
Green M. J., Exploring the World of the Druids, London 2005.
Green M. J., Symbol and Image in Celtic Religious Art, London 1989.
Greer J. M., Circles of Power: Ritual Magic in the Western Tradition, St. Paul 1997.
Greer J. M., The Druidry Handbook. Spiritual Practice Rooted in the Living Earth, San Francisco 2006.
Grott B., Jan Stachniuk (1905-1963) i jego doktryna a czasy obecne. Proba podsumowania w stulecie urodzin, „Nomos. Kwartalnik Religioznawczy“, 2005, 51/52.
Groves C., What Else You Need to Know about the ADF Dedicant Program and the Policies of the Current ADF Preceptor, a brochure.
Grzymała-Moszczyńska H., Anczyk A., The Routledge Handbook of Research Methods in the Study of Religion, edited by Michael Strausberg and Steven Engler, „Religion“, 2013., 43 (2), p. 291-294.
Grzymała-Moszczyńska H., Religia a kultura. Wybrane zagadnienia z kulturowej psychologii religii, Kraków 2004.
Guiley R., The Encyclopedia of Witches, Witchcraft and Wicca, New York 2008.
Guite M., What do Christians Believe? Belonging and Belief in Modern Christianity, New York 2008.
Halsberghe G. H., The Cult of Sol Invictus, Leiden 1972.
Handler R., Howsbawn E., Ranger T. (eds), The Invention of Tradition, a Review, „American Antrhopologist“, 1984, 86/4, p. 1025-1026.
Hanegraaff W., New Age Religion and Western Culture. Esotericism in the Mirror of Secular Thought, New York 1998.
Hansen D., American Druidism: A Guide to American Druid Groups, 1995.
Harvey G., Bardic Chairs and the Emergent Performance Practices of Paganism, in: C. M. Cusak, A. Norman (eds), Handbook of New Religions and Cultural Production, Leiden 2012.
Harvey G., Coming Home and Coming Out Pagan (but Not Converting), in: Ch. Lamb, M. D. Bryant (eds), Religious Conversion: Contemporary Practices and Controversies, New York 1999, p. 233-246.
Harvey G., Inventing Paganisms, in: J. R. Lewis, O. Hammer (eds), The Invention of Sacred Tradition, Cambridge 2007, p. 277-290.
Harvey G., Listening People, Speaking Earth: Contemporary Paganism, London 2007.
Haughton B., Hidden History: Lost Civilizations, Secret Knowledge and Ancient Mysteries, Franklin Lakes 2007.
Hawkins G. S., White J. B., Stonehenge Decoded, London 1965.
Hay D., Heald G., Religion is Good for You, „New Society“, 17.04.1987.
Hay D., Hunt K., Understanding the Spirituality of People Who Don’t Go to Church, Nottingham 2000.
Hay D., The Spirituality of Adults in Britain – Recent Research, „Scottish Journal of Healthcare Chaplaincy“, 2002, 5/1, p. 4-9.
Haycock D. B., William Stukeley: Science, Religion, and Archaeology in Eighteenth-Century, Woodbridge 2002.
Haywood J., Celtowie. Od epoki brązu do New Age, Warsaw 2008.
Heaney M., Za dziewiątą falą. Księga legend irlandzkich, Kraków 1996.
Hobsbawn E., Introduction: Inventing Traditons, in: E. Hobsbawn, T. Ranger (eds) The Invention of Tradition, Cambridge 2012, p. 1-14.
Hobsbawn E., Ranger T. (eds), The Invention of Tradition, Cambridge 2012.
Hobsbawn E., Ranger T. (eds), Tradycja wynaleziona, Kraków 2008.
Hood Jr R. W., Hill, P. C., Spilka B., The Psychology of Religion: An Empirical Approach. Fourth Edition, New York 2009.
Hopman E. E., Bond L., Being a Pagan. Druids, Wiccans, and Witches Today, Rochester, Vermont 2002.
Hunt S. J., From Slogan to Mantras: Social Protest and Religious Conversion in the Late Vietnam War Era, New York 2001.
Hutton R., Blood and Mistletoe: The History of Druids in Britain, New Haven & London 2009.
Hutton R., Foreword, in: Carr-Gomm P., In the Grove of the Druids: The Druid Teachings of Ross Nichols, London 2002, p. VIII-XV.
Hutton R., The Druids, London 2007.
Hutton R., The Pagan Religion of the Ancient British Isles. Their Nature and Legacy, London 1991.
Hutton R., The Roots of Modern Paganism, in: J. Pearson, (ed.), Belief Beyond Boundaries: Wicca Celtic Spirituality and the New Age, Milon Keynes 2002, p. 225-237.
Hutton R., The Stations of the Sun: A History of the Ritual Year in Britain, Oxford 1997.
Hutton R., The Triumph of the Moon. A History of the Modern Pagan Witchcraft, London 1999.
Jaczynowska M., Religie świata rzymskiego, Warsaw 1987.
Jenkins R., Disenchantment, Enchantment and Re-enchantment: Max Weber at the Millenium, „Max Weber Studies“, 2000, 1 (1), p. 11-32.
Job M., The Rebirth of Ancient Greek Religion: Prolegomena to the Hellenic Polytheistic Reconstructionism, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways: Studies in Contemporary European Paganism, p. 61-80.
Jolliffe M. J., The Druidical Society of Anglesey, „Transaction of the Honourable Society of Cymmrodion“, 1940, p. 189-199.
Jones L. E., Druid, Shaman, Priest. Metaphors of Celtic Paganism, London 1998.
Jorgensen D. L., Nature Religions: American Neopaganism and Witchcraft, in: J. Neusner (ed.), World Religions in America: an Introduction, Louisville 2009, p. 313-331.
Jorgensen D. L., Russell S. E., American Neopaganism: The Participants’ Social Identities“, „The Journal for the Scientific Study of Religion“, 1999, 38/3, p. 325-338.
Kahlos M., Debate and Dialogue: Christian and Pagan Cultures c. 360-430, Aldershot 2007.
Kałużna-Ross J. (ed.), Celtowie, Warsaw 2007.
Kelly F., Thinking in Threes: The Triad in Early Irish Literature, „Proceedings of the British Academy“, 2004, 125, p. 1-18.
Kendrick T. D., The Druids or a Study in Celtic Prehistory, London 1927 (contemporary reprint, La Verge 2009).
Kirk G. S., Myth: Its Meaning and Function in Ancient and Other Cultures, Berkeley 1975.
Kołakowski L., Obecność mitu, Warsaw 2005.
Kosidowski Z., Gdy Słońce było bogiem, Warsaw 2012.
Kozielecki J., Transgresja i kultura, Warsaw 2002.
Kraleva M., The Master: Peter Deunov, His Life and Teachings, Kibea 2001.
Kubiak A. E., Jednak New Age, Warsaw 2005.
Lanzillotta L. R., The Early Christians and Human Sacrifice, in: The Strange World of Human Sacrifice, J.N. Bremmer (ed.), Leuven 2007, p. 81-102.
László J., The Science of Stories: An Introduction to Narrative Psychology, New York 2008.
Leerssen J., Celticism, in: T. Brown (ed.), Celticism, Amsterdam-Atlanta 1996.
Lehmann R. P. M., Ogham: The Ancient Script of the Celts, in: Senner W. M. (ed.), The Origins of Writing, Lincoln 1989, p. 159-170.
Lescure B., The Hillfort and Sanctuary at Roqueperteuse, in: M. Andreose, C. Tanzi (eds), The Celts, Milan 1991, p. 362-363.
Letcher A., „Gaia told me to do it. Resistance and the idea of Nature within contemporary British Eco-Paganism, „Ecotheology“, 2003, 8 (1), p. 61-84.
Lewis J. R. (ed.), The Oxford Handbook of New Religious Movements, New York 2004.
Lewis J. R., Gordon Melton J. (eds), Perspectives on the New Age, New York 1992.
Libiszowska-Żółtkowska M., Konwertyci nowych ruchow religijnych, Lublin 2003.
Lieber R., Morphology and Lexical Semantics, Cambridge 2004.
Lindbeck G. L., The Nature of Doctrine: Religion and Theology in a Postliberal Age, Louisville 1984.
Lintott A., Violence in Republican Rome, New York 1999.
Lipoński W., Narodziny cywilizacji Wysp Brytyjskich, Poznań 2001.
Lisowska-Magdziarz M., Analiza tekstu w dyskursie medialnym. Przewodnik dla studentow, Kraków 2006.
Lofland J., Stark R., Becoming a World-Saver: A Theory of Conversion to Deviant Perspective, „American Sociological Review“, 1965, 30/6, p. 862-875.
Lorimer D. (ed.), The Circle of the Sacred Dance: Peter Deunov’s Paneurythmy, Shaftesbury 1991.
Lucas A. T., The Sacred Trees of Ireland, „Journal of the Corck Historical and Archeological Society“, 68, 1963, p. 16-54.
Luckmann T., The Invisible Religion: The Problem of Religion in Modern Society, New York 1967.
Manker E., Vorren O., Samekulturen. En oversikt, Tromso 1957.
Markale J., La Femme Celte. Mythe et Sociologie, Paris 1992.
Markale J., The Epics of Celtic Ireland. Ancient Tales of Mystery and Magic, Vermont 2000.
Markale J., Vercingetorix, Paris 1982.
McCone K., Pagan Past and Christian Present, London 2000.
McCrea R., The Recognition of Religion within the Constitutional and Political Order of the European Union, Oxford 2009.
Merkur D., The Otherworld as Western Esoteric Category, in: A. Faivre, W. J. Hanegraaff (eds), Western Esotericism and Science of Religion, Leuven 1998, p. 75-94.
Midsummer Solstice at Stonehenge: A Perfect Sunrise, „Salisbury Journal“, 23.06.1929.
Mikoś K., Ideologia volkistowska: u źrodeł niemieckiego neopoganizmu, „Nomos. Kwartalnik religioznawczy“, 51/52, 2005, p. 51-74.
Minahane J., The Christian Druids. On the Filid or Philosopher-Poets of Ireland, Dublin 1993.
Mishmash of Hasidic Druidism, in: A Reformed Druid Anthology, 1996, p. 210-220.
Monaghan P., The Encyclopedia of Celtic Mythology and Folklore, New York 2004.
Morell P., British Homeopathy during Two Centuries, London 1999.
Morgan P., Iolo Morganwg, Cardiff 1975.
Morris T., What do Buddhists Believe? Meaning and Mindfulness in Buddhist Philosophy, New York 2011.
Motak D., Nowoczesność i fundamentalizm. Ruchy antymodernistyczne w chrześcijaństwie, Kraków 2005.
Mueller M., Voice of the Trees Companion, Woodbury 2011.
Nash D., Reconstructing Poseidonios’ Celtic Ethnography: Some Considerations, „Britannia“, 1976, 7, p. 111-126.
Neitz M. J., Pagan Theology, A Review, „Sociology of Religion“, 65, 3, p. 313-314.
Newberg B., Ancient Symbols, Modern Rites: A Core Order of Ritual Tutorial for Ar nDraiocht Fein, 2007.
Nichols R., Sassenach Stray: A Set of Eight Variations and Tailpiece, London 1942.
Nichols R., The Book of Druidry, J. Mathews, P. Carr-Gomm (eds), London 1990.
Noble C., From Fact to Fallacy: The Evolution of Margaret Alice Murray’s Witch Cult, „The Pommegranate“, 7/1, 2005, p. 5-25.
O’Donnell P., The Knights Next Door. Everyday People Living Middle Ages Dreams, Lincoln 2004.
O’Hogan D., The Sacred Isle, London 2002.
Oboler R. S., Nature Religion as Cultural System: Sources of Environmental Rhetoric in a Contemporary Pagan Community, „The Pomegranate: The International Journal for Pagan Studies“, 6/1, 2004, p. 70-85.
Okraska R., W kręgu Odyna i Trygława, Biała Podlaska 2001.
Oppiére R., The Solar Revolution and The Prophet, Fréjus 1980.
Our Own Druidry: An Introduction to Ar nDraiocht Fein and the Druid Path, Tuscon, 2009.
Owen A. L., The Famous Druids. A Survey of Three Centuries of English Literature on Druids, Oxford 1962.
Patridge Ch., The Re-Enchantment of the West: Alternative Spiritualities, Sacralization, Popular Culture and Occulture, New York 2005.
Pawelec P., Jak ocenić stopień zagrożenia ze strony grup religijnych – Skala Bonewitsa, „Nomos. Kwartalnik Religioznawczy“, 1996, 14, p. 140-143.
Pearson J., Demarcating the Field. Paganism, Wicca and witchcraft, in: Davy B. J. (ed.), Paganism. Critical Concepts in Religious Studies: I History and Development, New York 2009, p. 228-240.
Pearson J., The History and Development of Wicca and Paganism, in: Eadem (ed.), Belief Beyond Boundaries: Wicca Celtic Spirituality and the New Age, Milon Keynes 2002, p. 15-54.
Perfect D., Religion or Belief, Equality and Human Rights Commission 2011.
Piggott S., The Druids, London 1996.
Piggott S., The Progress of Early Man, London 1935.
Piggott S., William Stukeley: An Eighteenth-Century Antiquary, Oxford 1950.
Pike S. M., New Age and Neopagan Religions in America, New York 2004.
Pizza M., Paganistan: The Emergence and Persistence of a Contemporary Pagan Community in Minnesota’s Twin Cities, Wisconsin 2009.
Possamai A., In Search of New Age Spiritualities, Burlington 2005.
Powell T. G. E.,The Celts, London 1983.
Pratchett T., Small Gods, London 1992.
Propp W., Morfologia bajki magicznej, Kraków 2011.
Puziewicz C., Wicca. Biała magia, Wrocław 2000.
Rabanne P., La force des celtes – l’heritage druidique. Entretiens avec Philip Carr-Gomm, Paris 1996.
Rabinovitch S. T., Witches, Wiccans and Neo-Pagans. A Review of Current Academic Treatments of Neo-Paganism, in: J. R. Lewis (ed.), The Oxford Handbook of New Religious Movements, New York 2004, p. 514-533.
Ramsay J. (ed.), Prophet Priest and King – The Poetry of Philip Ross Nichols, London 2001.
Rankin D., The Celts through Classical Eyes, in: M. Green (ed.), The Celtic World, London 1996, p. 21-33.
Raoult M., Les druides: les societes initiatiques celtiques contemporaines, Paris 1983.
Reid G. W., The Natural Basis of Civilization, London 1893.
Restall-Orr E., Druid Priesstess: An Intimate Journey through the Pagan Year, London 2001.
Restall-Orr E., Druidry, London 2000.
Restall-Orr E., Kissing the Hag: The Dark Goddess and the Unacceptable Nature of Women, Alresford, 2009.
Restall-Orr E., Living With Honour: A Pagan Ethics, Alresford, 2007.
Restall-Orr E., Ritual: A Guide to Life, Love and Inspiration, London 2000.
Restall-Orr E., Thornsons Principles of Druidry, London 1999.
Roscow G. H., What is „Sumer is icumen in“?, „Review of English Studies“, 1999, 50/198, p. 188-195.
Rose E., A Razor for a Goat. Problems in the History of Witchcraft and Diabolism, New York 2003.
Rosen-Przeworska J., Religie Celtow, in: J. Keller (ed.) Zarys dziejow religii, Warsaw 1988.
Rosen-Przeworska J., Religie Celtow, Warsaw 1971.
Ross A., Pagan Celtic Britain. Studies in Iconography and Tradition, London 1967.
Rüpke J., History, in: Stausberg M., Engler S. (ed.), The Routledge Handbook of Research Methods in the Study of Religion, London 2011, p. 285-309.
Russell B., Krotka historia czarownictwa, Wrocław 2003.
Rypień-Wilczek J., Homo sapiens – homo ecologicus. Koncepcja człowieka w ekofilozofii, in: A. Anczyk, K.Łaszczyca (eds) Człowiek i jego środowisko, Sosnowiec 2010, p. 87-96.
Sadowska E., Druidzi w świetle przekazow autorow starożytnych, „Meander“, 7-8, 1984.
Sardar Z., What do Muslims Believe? The Roots and Realities of Modern Islam, New York 2007.
Scharding M., A General History of Reformed Druidism in America, in: The Druid Chronicles (Reformed), Carleton College 1994 (2nd edition in 2003).
Schlette F., Celtowie, Łódź 1987.
Schöpflin G., The Function of Myths and a Taxonomy of Myths, in: G. Hosking, G. Schöpflin (eds), Myths and Nationhood, London 1997, p. 19-35.
Segal R. A., Myth: A Very Short Introduction, Oxford 2004.
Shallcrass P., A Priest of the Goddess, in: J. Pearson, R. H. Roberts, G. Samuel (eds), Nature Religion Today: Paganism in the Modern World, Edinburgh 1998, p. 157-169.
Shallcrass P., Druidry Today, in: G. Harvey, Ch. Hardman (eds), Paganism Today: Wiccans, Druids, the Goddess and Ancient Earth Traditions for the Twenty-First Century, London 1995, p. 65-80.
Shallcrass P., Druidry, London 2000.
Shallcrass P., Restall-Orr E., A Druid Directory: A Guide to Druidry and Druid Orders, St Leonards-on-Sea, 2001.
Shallcrass P., The Bardic Tradition and the Song of the Land, in: Carr-Gomm P. (ed.), The Druid Renaissance: The Voice of Druidry Today, London 1996, p. 52-67.
Simes A., Mercian Movements: Group Transformation and Individual Choices Among East Midland Pagans, in: Ch. Hardmand, G. Harvey, (eds) Paganism Today: Wiccans, Druids, the Goddess and Ancient Earth Traditions for the Twenty-First Century, London 1996, p. 169-190.
Simon M., La Civilisation de l’Antiquite et le Christianisme, Paris 1972.
Simpson S., Joke Religions: Make-Believe in the Sandbox of Gods, „Ex Nihilo“, 2(6)/2011, p. 91-118.
Simpson S., Native Faith. Polish Neopaganism at the Brink of 21st Century, Kraków 2000.
Simpson S., Strategies for Reconstructing Religious Practice in Polish Rodzimowierstwo, in: A. Anczyk, H.Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways. Studies in Contemporary European Paganism, Katowice 2012, p. 11-36.
Sims-Williams P., Celtomania and Celtoscepticism, „Cambrian Medieval Celtic Studies“, 1998, 36, p. 1-35.
Sims-Williams P., The Early Welsh Arthurian Poems, in: R. Broomwich (ed.) The Arthur of The Welsh, Cardiff 1991, p. 51-52.
Sims-Williams P., The Invention of Celtic Nature Poetry, in: T. Brown (ed.), Celticism, Amsterdam-Atlanta 1996, p. 97-124.
Socha P., Na tropach duchowości – czym jest i czym może być duchowość?, „Nomos. Kwartalnik Religioznawczy“, 2003, 43/44, p. 7-17.
Socha P., Psychologia ateisty – zarys problemu i proba badania empirycznego, in: J. Guja (ed.) Ateizm w kulturze Zachodu i Wschodu, Kraków 2012, p. 219-235.
Socha P., Psychologia rozwoju duchowego – zarys zagadnienia, in: Idem (ed.), Duchowy rozwoj człowieka. Fazy życia, osobowość, wiara, religijność, Kraków 2000, p. 15-35.
Socha P., Wybrane wspołczesne psychologiczne teorie duchowości, „Nomos. Kwartalnik Religioznawczy“, 2003, 43/44, p. 19-39.
Spinrad N., The Druid King, New York 2003.
Staniowska K., Obraz nowych ruchow religijnych w prasie francuskiej, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds) Recepcja nowych zjawisk religijnych: studia i szkice, Katowice 2013 [in print].
Stanley J., An Adress to the Lodges of Druids, Odd Fellows, Wednesbury 1813.
Starhawk, The Spiral Dance. A Rebirth of the Ancient Religion of the Great Goddess, New York 1999.
Stark R., Bainbridge W. S., The Future of Religion: Secularization, Revival and Cult Formation, Berkeley 1985.
Stausberg M., Engler S., Introduction. Research methods in the study of religion/s, in: Stausberg M., Engler S. (eds), The Routledge Handbook of Research Methods in the Study of Religion, London 2011, p. 3-20.
Stout A., Creating Prehistory. Druids, Ley Hunters and Archeologists in Pre-War Britain, Oxford 2008.
Stout A., Universal Majesty, Verity and Love Infinite: A Life of George Watson Macgregor Reid, Mount Haemus 2005.
Strmiska M. F., Dundzila V. R., Romuva: Lithuanian Paganism in Lithuania and Amercia, in: M. F.
Strmiska (ed.), Modern Paganism in World Cultures. Comparative Perspectives, p. 241-298.
Strmiska M. F., Modern Paganism in World Cultures. Comparative Perspectives, in: Idem (ed.), Modern Paganism in World Cultures. Comparative Perspectives, Santa Barbara 2005, p. 1-54.
Sutton M., Mann N., Druid Magic: The Practice of Celtic Wisdom, St. Paul 2000.
Szczecińska-Musielak E., Antropologiczne i socjologiczne aspekty korzeni, in: Wiench P. (ed.), Przeszłość i tożsamość. Społeczno-kulturowe aspekty polskiego neopogaństwa, Warsaw 2008, p. 35-47.
Szőnyi G. E., John Dee’s Occultism: Magical Exaltation through Powerful Signs, New York 2004.
Szyjewski A., Od Valinoru do Mordoru. Mit i religia w dziele Tolkiena, Kraków 2004.
Szyjewski A., Religia Słowian, Kraków 2010.
The Books of the Apocrypha (Combined and Expanded), in: A Reformed Druid Anthology, 1996.
The British Druid Order (BDO) Constitution, BDO 2011.
The Myvyrian Archaiology of Wales, O. Jones, E. Williams, W. O. Pughe (eds), London 1807.
The Third Edition of the „Un-official Welcome Pamphlet for Prospective Reformed Druids and Proto-Grove Planners“, 2010.
Tierney J. J, The Celtic Ethnography of Poseidonios, in: „Proceedings of the Royal Irish Academy“ 1960, 60, p. 189-275.
Todd J., The Country Life Book of Queen Elizabeth II, London 1985.
Tomasello M., The Cultural Origins of Human Cognition, Cambridge MA, 1999.
Travisano R. V., Alternation and Conversion as Qualitatively Different Transformations, in: G. P. Stone, H. A. Farberman (eds), Social Psychology through Symbolic Interaction, Waltham 1970, p. 594-606.
Vencálek M., Motivations for Taking the Pagan Paths: A Case Study among the Czech Pagans, in: A. Anczyk, H. Grzymała-Moszczyńska (eds), Walking the Old Ways: Studies in Contemporary European Paganism, Katowice 2012, p. 119-130.
Wach J., Socjologia religii, Warsaw 1961.
Wallis R. J., Shamans/Neo-Shamans: Ecstasy, Alternative Archeology and Contemporary Pagans, London 2003.
Ward T., Celtic Wheel of the Year: Celtic and Christian Seasonal Prayers, O Books 2007.
Warhammer Fantasy Roleplay, London 1995
Weber M., Gesammelte Aufsatze zur Religionssoziologie, Tübingen 1921.
Weller P., Purdam K., Ghanea N., Cheruvallil-Contractor S., Religion or Belief, Discrimination and Equality: Britain in Global Contexts, London 2013. Wielka Brytania: druidyzm został oficjalnie uznany za religię, PAP, 2.10.2010.
Williams E., Francis L. J., Billington U., Robins M., The psychological-type profile of practising British Druids compared with Anglican Churchgoers, „Mental Health, Religion & Culture“, 2012, 15/10, 1065-1075.
Witwicki W., Wiara oświeconych, Warsaw 1959.
Wojciechowski P., Beleno Augusto sacrum. Celtyckie i weneckie bostwa w rzymskiej Akwilei, Toruń 2000.
Wood D. C., Economics and Religion, Economics in Religion, Economics of Religion: Reopening Ground for Anthropology?, in: L. Obadia, D. C. Wood (eds), The Economics of Religion: Anthropological Approaches, Bingley 2011, p. XIII-XXXVIII.
Worpole K. Here Comes the Sun: Architecture and Public Space in Twentieth-Century European Culture, London 2002.
Wright B., Brigid: Goddess, Druidess and Saint, Gloucestershire 2009.
Wuthnow W., The Consciousness Reformation, London 1976.
York M., New Age and Paganism, in: Ch. Hardman, G. Harvey (eds), Paganism Today: Wiccans, Druids, the Goddess and Ancient Earth Traditions for the Twenty-First Century, London 1996, p. 157-165.
York M., Pagan Theology: Paganism as World Religion, New York 2005.
York M., The Emerging Network: A Sociology of the New Age and Neo-Pagan Movements, London 1995.
Ziętek D., Neopoganie – tożsamość nadawana, in: P. Wiench (ed.), Przeszłość i tożsamość. Społeczno-kulturowe aspekty polskiego neopogaństwa, Warsaw 2008, p. 49-62.
Złocka-Dąbrowska M., Georges Dumezil i koncept Europy, „Konteksty“, 2009, 3/286, p. 60-64.“The Druid’s Progress“, 1, 1984.
Elizabeth Windsor, „Daily Post“, 6.21.2002