Изкуство,  История,  Келтски свят

ЕЖЕДНЕВНИЯТ ЖИВОТ В КЕЛТСКА БРИТАНИЯ

Автор: Тим Ламбърт /Tim Lambert/, оригинален линк: http://localhistories.org/celt.html

Превод: Сурен Исраилян, 02.12.2020

Военни пособия на келтите

Около 650г.пр.Хр. келтите започнали да използват желязото в Британия и са направили първите мечове.

Войните са били обичайни по време на Желязната Епоха, затова тогава били построени много крепости и укрепени населени места, макар че имало много незащитени села и ферми. Келтите воювали седнали върху конете или с помощта на леки дървени колесници. Те хвърляли копия и се биели с мечове. Келтите имали дървени щитове, а някои от тях били облечени с ризници.

Келтско общество

Повечето от келтите били селяни, но имало и много изкусни занаятчии. Някои от тях били ковачи по метал, ковачи по бронз, дърводелци, кожари и грънчари (грънчарското колело се появило в Британия около 150г. пр.Хр.). Келтските занаятчии също правили изкусни бижута от злато и благородни камъни. Освен това, някои мечове и щитове били прекрасно украсени. Келтите украсявали метални предмети с емайл. Те също така умеели да правят стъкло и изработвали стъклени огърлици.

На върха на обществото била класа на благородниците, ръководена от крал или вожд. След тях били занаятчии, най-важните от които – ковачи по метал, последвани от селяните, които осигурявали храната и се биели в името на техния вожд. Келтите били разделени на различни племена. При тях не е имало политическо обединение или военен съюз.

Келтите сеели житни култури на правоъгълни полета. Те имали свине, овце и говеда. Те съхранявали зърно в ями, покрити с камъни или плетена ракита и запечатани с глина. Също така келтите правили бира от ечемик.

Търговия с Европа била често явление. Металите като мед, калай, желязо и олово се изнасяли от Англия. Келтите също търгували с вълната, дрехите, кожите и зърното. А луксозни стоки като изкусна керамика и скъпи метални изделия били внасяни от Европа. В началото келтите заплащали с метални пръчки, но около 50г. пр.Хр. започнали да използват златни монети.

Келтски домове

Келтите живеели в обли домове. Къщите им били построявани хоризонтално около центъра на селището с входове навън. А на вертикалните площи те почивали и празнували. Стените представлявали измазани плетове, а покривите били сламени. Около стените имало нещо като пейки, които сложени по две ставали за легла. Келтите използвали низки масички.

Келтски облекла

Мъжете носели туники и панталони, а жените – дълги рокли и наметала. Те имали бронзови огледала. Жените използвали колани, направени от плат, кожа или бронзови халки. Мъжете миели косата с вода и гасена вар, за да стърчи нагоре. Те имали мустаци, но не носели бради. Богатите келти слагали златна украса около врата, наричана торква или торк.

Келтите имали бои за оцветяване на платове: синият цвят – от сърпица, червеният – от брош и жълтият – от резеда.

Келтски игри

За развлечение келтите имали игри с много участници.Те много обичали музиката – играели с флейти и лири. При хубаво време правили състезания с коне или колесници. Келтите много обичали лов на диви свине с помощта на конете.

Келтска религия

Келтите имали свещеници, наричани Друиди. Те играели много важна роля в обществото, защото освен религията били учители, съдии и съветници на кралете. Келтите били политеистични (почитали много богове и богини). Те нямали храмове, но за молитви използвали естествени природни места, като горите, изворите, реките и езерата. Понякога в знак на почит хвърляли скъпите дарове на боговете в езерата и реките.

В онези времена старата практика за построяване на общи могили за умрелите била отхвърлена. Вместо това се правели индивидуални гробници. В тях имало много вещи, което показвало силна вяра в загробния живот. Келтите вярвали, че когато човек умирал, душата му отивала на специално място, наречено отвъдния свят.

Римляните споменавали, че Друидите правили човешки жертвоприношения, но това твърдение не е доказано.

Главните келтски празници били Имболг – в началото на февруари, когато овцете раждали агнета, Белтен – в началото на май, когато добитъкът се изкарвал на паша по полето, след като стоял затворен в домовете цяла зима. След това Лунаса – през август, когато узрявала реколтата и Сауин – в началото на ноември, когато добитъкът се вкарвал на закрито за цяла зима. Келтите не са имали достатъчно сено, и добитъкът, който не ставал за размножаване, се колел.

Въпреки, че римляните ги представяли като варвари, келтите създали развито и напреднало общество. Жените със сигурност имали повече свобода от живеещите в римския свят, а келтските занаятчии били прочути със своите умения.

КЕЛТСКИТЕ ДРУИДИ

Автор Тим Ламбърт /Tim Lambert/     

http://localhistories.org/druids.html

Около 650г.пр.н.е  хората, наричани келти пристигнали в Англия. Келтските племена имали жреци наричани друиди. Друидите играели важна роля в келтското общество.  Освен че били свещенослужители, те се явявали учители и съдии, както и съветници на кралете.

Келтите са били политеистични (почитали много богове и богини). Те не строели храмове, а използвали за светилищата си естествени кътове на природата, като например, горите, изворите, реките и езерата. Понякога келтите правели жертвени дарове като хвърляли скъпоценни предмети в езерата и реките.

Келтите се отказали от обичайната практика от Бронзовата епоха да се построяват колективните могили за умрелите. Вместо това те погребвали хората в индивидуалните могили. Те продължавали да слагат в могилите различни битови предмети, което показва, че вярвали в живот след смъртта. Според келтите когато човек умирал, душата му отивала на специално място, наречено Отвъдното.

Друидите не са построили Стоунхендж. Това е исторически мит. Всъщност той е бил построен доста преди келтската ера. Понякога се твърди, че друидите практикували човешките жертвоприношения, но дали е така ?

Юлий Цезар (100-44г.г. пр.н.е.) завладял земите на келтите, живели в Галия (съвременна Франция) и водил две военни кампании в Англия. Той писал, че друидите правели човешки жертвоприношения, като вкарвали хората в големи плетени конструкции, приличащи на грамадни сламени плашила и ги изгаряли.

Цезар уточнявал, че обикновено за тази цел жертвали престъпниците, но ако не можели да намерят достатъчно хора, използвали и невинни жертви. Трябва да имаме в предвид, че Цезар би могъл да измисли тази информация, с цел да оправдае военните си действия (вижте какви варвари са келтите, те трябва да бъдат „цивилизовани“ от римляните). С други думи, това може да е било пропаганда.

Малко по-късно един грък, наречен Страбо (около 64 пр.н.и -24 н.е.) отново посочвал, че друидите правели човешките жертвоприношения чрез изгаряне на хората. Той също твърдял, че нарочените за жертви са били неусетно убивани или уцелвани със стрели. Обаче историците смятат, че келтите не са използвали лъка и стрелите ! Тъй че твърденията на Страбо са съмнителни.

Римляните винаги са били против друидите. Последните имали голямо обществено и политическо влияние, и вероятно римляните виждали в тях сериозна заплаха за себе си. Следователно, всичко написано за друидите от гръкоримските автори вероятно е било тенденциозно и трябва да се използва предпазливо.

Всъщност има много малко свидетелства за човешките жертвоприношения при келтите. През 1984г. в торфените блата на североизточна Англия бе намерено тялото на мъж. Той бил ударен в главата и удушен, а гърлото му е било прерязано. Вероятно е бил жертвата на ритуално убийство през 1 век н.е.

Въпреки това, няма доказателства, че точно друидите са го убили. Не знаем със сигурност кой е убил този човек и защо. Накратко: възможно е, че друидите са практикували човешките жертвоприношения, но вероятно го правили сравнително рядко.

ТИМ ЛАМБЪРТ. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Роден съм в Англия през 1962г., завърших университет през 1984г, като бакалавър по история. Много години бях изследовател. Историята винаги е била моята страст и в края на 90-те започнах да пиша за историята на градовете за моите приятели. Ако моя приятел беше от Дъблин, писах за този град. В крайна сметка един мой приятел ме пита, защо не помествам моите истории в интернет, за да могат повече хора да ги четат.

Пуснах моя сайт на 11 декември 2001г. В началото бяха около 10 статии, но постепенно ставаха все повече и повече.След това през 2003г. започнах да пиша и за историята на отделни държави, а след това добавих статии и за живота в миналото. В крайна сметка реших да направя Енциклопедия на Световната История. Защото, ако обичаш тази тема и имаш събрани данни, защо не направиш нещо подходящо за четене на всички ?

Надявам се, че моят сайт http://localhistories.org ще ви бъде полезен и/или интересен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *