от bg.topworldtraveling.com взето от:
Галисия, този отличителен северозападен край на Испания, е далеч от стереотипните испански образи.
Регионалната столица Сантяго де Компостела е световно известна: очарователен град, чиято романска катедрала е крайната цел на поклонението на Камино де Сантяго. Това е регион, съчетаващ модерна Испания и келтските корени, със собствен език и култура.
Галисия е очарователна тайна, която чака да бъде проучена.
Скали и пелерини
Като влезете в Галисия през хълмовете, които я разделят от безводните равнини на Кастилия, първата ви изненада е пейзажът: той е зелен, нежен и набразден от реки. След това стигате до брега.
1200-километровата брегова линия на Галисия включва някои от най-вдъхновяващите в Европа скали и носове – както при Кабо Ортегал, където Атлантическият океан се среща с Бискайския залив, или с Кабо Фистера на живописното Коста да Морте (крайбрежието на смъртта, наречено за стотиците кораби, които са потънали в неговите назъбени брегове).
Между короната на фаровете, бреговата ивица прониква във вътрешността на страната благодарение на серия от Rías. Входовете по протежението на западното крайбрежие, наречено Rías Baixas, се простират до 30 километра навътре, докато тези по протежението на северния бряг, Rías Altas, обикновено са по-къси, но подкрепени от по-драматични пейзажи..
Крайбрежието е обградено със стотици предимно пясъчни плажове, вариращи от славните 2 километра от Praia A Lanzada до отдалечените заливи на скалисти възвишения като Praia do Picón.
Това е превъзходен крайбрежен терен за разходки. Многобройните живописни пешеходни пътеки включват наскоро открития Camiño Natural da Ruta do Cantábrico, който се разпростира на 133 километра от Ribadeo до O Vicedo. Има и муста за сърфиране: Praia de Pantín е домакин на събитието World Surf League всеки август / септември. Необходими са мокри костюми – това е северният Атлантик!
Няколко архипелага край Rías Baixas са част от единствения национален парк на Галисия, Parque Nacional de las Islas Atlánticas de Galicia. Скъпоценният камък на парка е свободен от превозни средства, Illas Cíes, убежище за птици, откъдето можете да се разходите до панорамните гледки и да се отпуснете на прекрасната Praia das Rodas, покрита с лагуна.
Най-добрите европейски морски дарове
Благодарение на цялото крайбрежие и десетки рибарски селища, галисийските пазари и маси са натоварени с морски дарове, чието разнообразие, качество и свежест имат малко сериозни съперници в Европа. Никога не сте мечтали, че октоподът може да вкуси толкова добре, колкото и в него pulpo á feira – нежни парчета пипало, поръсени със зехтин и червен пипер. Можете да намерите това типично галисийско ястие другаде в Испания, където го наричат pulpo a la gallega, но вкусът му не е толкова доброто извън Галисия.
Разнообразието от раци, добра прясна риба и маси от миди. Най-ценният деликатес е percebes (гъсени ракообразни), смело събрани от вълнообразни скали от специалист percebeiros. Percebes развълнуващо прилича на ноктите – държиш нокът, извиваш от другия край и ядеш сочното парче вътре.Advertisement Галисия е известна и в цяла Испания за качеството на месото от богатите си вътрешни пасища. И не се основава на лаврите на най-висококачествените си съставки: поколение готвачи на „Нова кочиня галега“ измислят новаторски вкусови усещания в ресторанти из цяла Галисия. Опитайте Abastos 2.0 и O Curro da Parra в Сантяго де Компостела и ще откриете други, изброени в Grupo Nove (nove.biz).
Рибарите работят върху мрежите си в пристанището във Фистера на Коста да Морте © Джон Нобъл / Самотната планета
Вина от галисийската почва
Галисийските вина (все още) не са известни като някои други испански вина, но те се радват на голямо възраждане – и те са напълно подходящи за кухнята и атмосферата на Галисия. Най-известни са плодовите албариански бели от Rías Baixas DO (Denominación de Orígen) – чийто атрактивен малък „капитал“, Cambados, е избран за Европейски град на виното за 2017 г. (facebook.com/Cambados-Ciudad-Europea-del-Vino) , Но не бива да пропускате богатите червени меса от преобладаващите склонове на Рибейра Сакра или белите на Рибейро. Много галисийски винарни посрещат посетители за дегустации и / или екскурзии.
Изкуство в камък
Advertisement Тук няма варосани села. В тези влажни северни климат е чист естествен камък, който се издига най-добре на елементите. (Да, дъждовната репутация на Галисия е оправдана – но лесно можете да нанесете топло слънчево заклинание, а ако не го направите, дъждовни душове често ще бъдат раздалечени между слънчевите интервали.)
Преди две хилядолетия галичаните укрепили римския град Лукус Августи (днес Луго) с 2 км верига от каменни стени и 85 кули, които днес все още са силни. Преди около 800 години един каменодел, известен просто като Маестро Матео, издълбал портика на катедралата Сантяго де Компостела с 200 библейски скулптури, които допълват едно от най-великите произведения на романското изкуство. Има едва село, което не е украсено от малка стара каменна църква. Вековни имения разказват за провинцията, а някои от тях вече са сред най-възхитителните места на Галисия.
Крайбрежните стени са украсени с красиви, издълбани в камък крайбрежни кръстове, известни като cruceiros – отличителна галисийска форма на изкуство, която достига своя най-висок израз в Cruceiro de Hío от 19-ти век, деликатно изваяна с ключови християнски сцени от Адам и Ева до разпятието. Магазини за каменни зърна (hórreos) върху каменни кокили е друга живописна особеност на провинцията – най-голямата Horreo, в Carnota, е 34,5 метра.Advertisement
Селтското крепостно селище на Монте де Санта Трега в далечния югозападния ъгъл на Галисия © Джон Нобъл / Самотната планета
Различни хора
Галичани смятат себе си за келти, различни от другите испанци, проследявайки своя произход до вълна на миграция от изток през първото хилядолетие пр. Хр. И земни крепости от този период, известни като Castros, точка на пейзажа. Живописният Monte de Santa Trega в далечния югозападен ъгъл на Галисия предлага най-забележителните примери от тези реликви.
Галисийски език, Galego, е, като португалски и кастилски испански, романски език, извлечен от разговорния латински, който се говори в римско време – но той също включва много думи на не-романски, келтски произход.