14.08.2017г., взето от:
Етимологията е езиковедска дисциплина, която се занимава с произхода на думите, като изяснява първичната им форма и значение. Етимологията е известна още като „езикова археология“, защото разкрива древния бит и култура на хората, както и връзките между отделните езици и народи (конкретно българската етимология разкрива връзките на българския език и на българския народ с другите славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски езици и народи).
КОН
Много стара общославянска дума, защото във всички славянски езици понятието за кон се назовава с подобно звучаща дума. На базата на тези славянски съответствия се извежда праславянска дума за кон, чийто произход не е много ясен.
Не може да се стигне до точното първично значение на корена на тази стара дума. Според някои този архаичен индоевропейски корен означава „скопявам“, а според други означава „самец“. Дори се смята, че думата е може би от прединдоевропейски произход, т. е. още по-стара от индоевропейския език.
Изводът, който може да се направи от езиковите свидетелства, е, че славяните са познавали много добре коня. Защото има една такава представа, може би наложена от киното, за това, че прабългарите са се придвижвали и „са живеели“ на коне като номадски племена, докато славяните като уседнало население са познавали по-слабо коня. Но се оказва, че не е така. Друг е въпросът какво приложение е намирал конят при славяните – предимно като впрегатно животно и работна сила, не толкова за воюване.
Прабългарски следи при тази лексика не се откриват. Славяните са имали свои думи за назоваване на конете и всичко свързано с тяхното отглеждане, така че не се е стигнало до налагане или заемане на някаква чужда дума. Поне на този етап науката ни не е установила прабългарски произход на подобни думи.
Една по-съвременна теория за произхода на думата кон е, че е заета от келтските езици. Въпреки че и тази версия е доста хипотетична, защото в келтските езици няма нарицателно име, което да означава кон или нещо подобно.
Привържениците на тази теория възстановяват определена келтска дума на основата на собствени имена и смятат, че коренът, който се крие в нея, означава „скачам“. Прави се паралел също с английското horse и с немското Ross (с първично значение „скачащо животно“).
КОБИЛА
Според някои учени думата има връзка с произхода на думата кон, други смятат, че не съществува такава връзка и че двете думи възникват паралелно. Кобила също е общославянска дума и обикновено се свързва със старогръцкото kaballis и латинското caballus „(работен) кон“, латинското cabō „скопен жребец“.
Източникът на индоевропейския корен, от който е славянското кобила, трудно може да се установи, защото става въпрос за една много стара дума. Преобладава мнението, че думата може би произхожда от Мала Азия и е достигнала до славяните посредством тракийския или скитския език.
ЖРЕБЕЦ
Тя също е от праславянски корен и е позната във всички славянски езици. Първичната дума е жребе, което значи „малко конче“. Сродна е с гръцка и староиндийска дума, които означават „зародиш, утроба“. От жребе е образувана думата жребец „породист кон за разплод; буен ездитен кон“.
Българският език, който се е развивал в особена езикова среда на Балканите, е уникален сред останалите славянски езици, защото той е и балкански език. Развивал се е в условията на т. нар. балкански езиков съюз, в който влизат българският, гръцкият, румънският и албанският език, претърпели различни взаимни влияния.
Но на балканските езици, поради общата историческа съдба на балканските народи, много голямо влияние е оказал и турският език. Една част от думите, свързани с яздене и коне, са заемки от турски, като например ат и кушия.
АТ
Дума от турски произход, която означава „силен хубав кон, жребец“. „Ат мейдан“ е името на известния хиподрум в Истанбул.
КУШИЯ
Също от турски произход, от народните думи, които са навлезли по-късно в нашия език. Идва от турското остаряло диалектно koşi [коши], съвременно турско koşu [кошу] със значение „надбягване“, образувано от турския глагол koşmak [кошмак] – „бягам“. Значи кушия е точно надбягване.
ДОМЛЕ, ДАМЛЕ
Диалектни думи от Софийско. Означават „обредни надпрепусквания на Тодоровден“. Произходът им засега е неясен, не е известна изходната форма. Знае се, че думата не е славянска, тъй като отсъства в останалите славянски езици. Би могло да идва от турски, но това не е установено.
ХИПОДРУМ, ХИПОДРОМ
Думата е културна заемка, навлязла в българския език чрез немския или чрез френския език, където означава „място, на което се извършват конни надбягвания“. Французите и немците от своя страна са я заели от гръцкия език. Гръцката дума hippodromos [хиподромос] е сложна, съставена e от hippos – означава „кон„ и dromos, което означава „път“ (от там е и нашето друм), както и „трасе за конни надбягвания, надбягване“. Цялата сложна дума се превежда като „трасе за конни надбягвания“.
МУСТАНГ
Думата e заета чрез английското mustang от испански. Mesteño, mestengo на мексиканския испански значи „диво, безстопанствено животно“. Навлизането на думата в английския е свързано с пристигането на испанците на американския континент като едни от първите заселници.
ЗЕБРА
В нашия език идва вероятно от руското зебра, което както и английското zebra е от португалското zebra, където е проникнало от африкански диалект. Вероятно това е станало по времето на португалските колонии в Африка. Това съчетание се среща в българските и сръбските народни песни и означава „бял, светлосив кон на дребни тъмни петънца“.