05.01.2012г. от „Древни цивилизации“ /Фейсбук/, взето от:
Основните източници, с които разполагаме са римските историци, археологическите разкопки, митическата литература списвана от монасите през 8-12 век. Могат да се правят и аналогии между келтите и онези индо-европейски култури, съществували през същия период и достигнали същите равнища на културно развитие, например Индусите.
Археологията е прекрасен източник за изучаване на келтската история. Учените са открили останките от принасяни от тях дарове за боговете на дъното на езера или тресавища, както и „оброчни дупки“ (дупки дълбоко в земята, където са били заравяни даровете), които говорят за келтската религия. Има също така и останки от келтски крепости, жилища, храмове, накити и инструменти.
Тези останки говорят не за събития и хора от келтската култура, а за това какъв е бил техния живот, какви са били техническите им възможности, каква храна са консумирали, какви занаяти и търговия са упражнявали, какви продукти са изработвали и търгували (което от своя страна ни говори за тяхната икономика), къде са пътували и как са стигнали до там.
Тези факти от социалния живот на келтите са съществен елемент за разбиране на друдидизма, понеже е необходимо да се разбере цялата култура, в която е възникнал друидизма.
Римските историци са другият важен източник, въпреки че са писали за келтите от своя гледна точка; Юлий Цезар, например, е бил в процес на завладяване на Галия и поради тази причина вероятно ги описал с доста предрасъдъци. Посидоний се е опитвал да вмести друидите в своята собствена стоическа философия.
Имало е и опит старите келти да се впишат в ролята на невинния и мъдър благороден дивак, непокварен от цивилизацията и близък до природата, както е случая с писателя Тацит. Римляните често възприемали келтите като „враждебните свидетели“, но те са единствените свидетели, с които разполагаме.
Въпреки всичко, те са били силно впечатлени от математическите и астрономически способности на друидите. Един римски автор, Диоген, поставя друидите в списъка на най-мъдрите древни философи; списък, който включва магите от Персия, халдейците (жреците на Вавилонците) и гимнософистите (индуистка секта, предшествала йогите), като всички от тях са избирани, заради техните способности в областта на математиката, физиката, логиката и философията.
Ето някои мисли на римски историци касаещи друидите:
Диодор: (Друидите са) философи и теолози … в областта на божествената природа.
Лукиян: (В обръщение към друидите) На вас единствено са дадени знанията на Боговете и божествените сили – или е така, или единствено вие нямате тези знания…. Вие обаче ни давате увереност, че духовете не търсят мълчаливото кралство на Ебрус, нито бледите дълбини на Това царство, а в ново тяло духът царува в друг свят – ако разбираме вашите химни (поеми), смъртта е половината от пътя на един дълъг живот.
Aминиан: (Друидите изследват) проблемите на свети и върховни неща.
Цицерон: (Говорейки за Diviciacus) Той твърди, че притежава знанията за природата, която гърците наричат „физиология“ (природна наука).
Юлий Цезар: (Те притежават) сериозни знания за звездите и тяхното движение, за размерите на света и земята, за философията на природата (физиката).
Хиполит: Те могат да предсказват някои събития чрез Питагоровите сметки и изчисления.
Диоген Лаерций: (атрибутите на друидите)…. загадки и тъмни сказания; учения, че боговете трябва да бъдат почитани, никакви злини, мъжко държание.
Страбо отбелязва не само практическите им познания за природните феномени, но и стремежа им към „морална философия“. Друидите учат, че душата на хората и вселената не могат да бъдат унищожени, въпреки че на моменти огънят и водата могат да надделеят.
Мела: Душите са вечни и има друг живот в безсмъртните религии.
Тези цитати могат да бъдат намерени в книгата Друидите на Stuart Piggot („The Druids“)
Според този автор обаче най-добрият източник за изучаване на друидите е митологията. Там можем да прочетем за това какво са правили друидите, какво е било тяхното поведение, какво са казали някои от тях. Въпреки, че средновековните ръкописи, които са ги съхранили са били писани и издадени от монаси-християни, в тях все още има огромно количество мъдрост.
В Ирландия има четири основни кръга от митове – Ълстърски, Фионски, цикъла Нашествието на Расите, и цикъла на Кралете. В Уелс, основните митове са събрани в книга наречена „Мабиногион“ („The Mabinоgion“). През отминалия век редица фолклорни сборници бяха събрани от останалите неписани истории и молитви, предавани от уста на уста.
Известният сборник от народни молитви „Carmina Gadelica“ от Шотландия, е чудесен пример за използването на народните традиции като източник за изучаване на келтския мистицизъм. Два романа „Gods and Fighting Men“ и „Cuchulain of Muirthemne“, написани от лейди Августа Грегори, са превъзходен източник за изучаването на келтската духовност, тъй като те съчетават средновековните текстове с тогавашния фолклор.
Един от проблемите при академичното изучаване на друидизма възниква във връзка с това, че друидите са били обект на редица преследвания и завоевания от страна не само на римляните, но също така и от древните Скандинавци, Нормани, Саксонци, Християни.
Поради тази причина голяма част от мъдростта на друидите е била цензурирана, развила се е в нещо неузнаваемо, или просто се е загубило; известно е, че римляните никога не са завладявали Ирландия, така че за известно време страната е била рай за учението на друидите.
Съвременният човек, търсещ пътищата на друидите трябва да се опита да извлече мъдростта от някои или всички от гореспоменатите източници. Така човек открива, че независимо от огромното количество изгубена информация, все пак са на лице редица убедителни и ясни източници. Голяма част от магията на друидите може да бъде открита в творбите на съвременни ирландски и шотландски писатели като Уилям Бътлър Йейтс, Лейди Августа Грегори и Джеймс Джойс.
oakgate.hit.bg/KELTSKA_RELIGIA.htm
