11.09.2010г., автор Emil Angelov от Metal Blade, взето от:
Фалкатата е вид меч, типичен за предримска Хиспания (римското наименование на Иберийския полуостров, където днес са разположени държавите Испания и Португалия), подобен на гръцките копис и непалското кукри.
Име
Терминът „фалката“ не е древен. Изглежда, че е измислен от Фернандо Фулгосио през 1872 г., въз основа на латинския израз „Ensis falcatus“ (меч със сърповидна форма). Той вероятно избира думата falcata, а не falcatus защото испанската дума за нож, Espada, е в женски род, въпреки че има и други предполагаеми теории. Името бързо било възприето и сега е масово използвано в научната литература.
Форма
Фалкатата е едностранно заточено острие, извиващо се напред към върха, в долната си част острието е вдлъбнато навътре, а нагоре изпъкнало напред.
Тази форма разпределя тежестта по такъв начин, че фалкатата е в състояние да постигне разсичащ удар, подобен на брадва, като същевременно се поддържа острие на меч. Дръжката е обикновено с форма на кука, като краят й е стилизиран във формата на конче или птица.
Там често е прикрепена тънка верига, свързваща края на дръжката с горната й част. Въпреки че обикновено фалкатата е с един режещ ръб, има данни за открити оръжия, двустранно заточени.
Произход
Фалкатата произлиза от сърповидните ножове през Желязната ера, използвани с ритуални цели. Смята се, че тя е въведена на Иберийския полуостров от келтите, които разпространяват желязната технология. Изглежда, че нейният произход е успореден на гръцкия копис, и не е взаимствано от него.
Качество и производство
Римските войски през Втората пуническа война и по-късно, по време на покоряването на Хиспания, били изненадани от качеството на тези оръжия, използвани от наемници от Пиренейския полуостров и воини.
Общото качество на фалкатата се определя не само от формата, но и от качеството на желязото.
Стоманените калъпи са се заравяли в земята за 2-3 години, след което са се остъргвали корозиралите части. От останалата част, са се правили мечовете. Острието е изработено от три слоя от тази стомана, съединени в пещ, чрез температурна обработка.
Благодарение на силата на фалкатата, римските легиони подсилили своите щитове и ризници, а ръчните оръжия са били преработени, като е много вероятно фалкатата да е оказала влияние върху дизайна на стандартното оръжие на легионерите – Гладиусът /оръжие, също взето от галите – бел. на блогера/.
Декоративна и религиозна употреба
В ранните времена на келтските племена в Иберия, използването на желязо било скъпо и все още разпространението, употребата му е за декоративни и религиозни цели, отколкото за военни. Намерени са много украсени фалкати в гробници, като например Falcata де Almedinilla.