Lughnasadh /Лунаса/

25.04.2020 г., взето от:

https://bg.ecotaf.net/6481-lughnasadh.html

Lughnasadh или Lughnasa (произнася се LOO-nə-sə; ирландски: Lúnasa; Шотландски галски: Lùnastal; Manx: Luanistyn) е гелски фестивал, отбелязващ началото на сезона на прибиране на реколтата, който се отбелязвал в Ирландия, Шотландия и остров Ман. Традиционно се провеждал на 31 юли – 1 август, или приблизително по средата между лятното слънцестоене и есенното равноденствие.

Лунаса е един от четирите келтски сезонни фестивала; заедно със Сауин /Samhain/, Имболк /Imbolc/ и Белтейн /Beltane/.

Фестивалът е кръстен на бога Луг и включвал големи събирания, религиозни церемонии, ритуални атлетически състезания (най-вече Игрите Таилтен), пиршества, сватовство и търговия. Имало и посещения на свети кладенци.

Обичаите на празника са били широко известни до ХХ век. Например, катеренето по хълмове и планини в деня на празника все още се запази в някои райони, въпреки че се приема като християнско поклонение. От миналия век келтските неопаганисти приемат Лунаса и всичко свързано с него, като религиозен празник и културно събитие с елементи на фестивала.

Етимология

На староирландски (или старо гелски) Lugnasad е комбинация от две думи Lug (бог Луг) и násad (събрание).¹ По-късните правописи включват Luġnasaḋ, Lughnasadh, и Lughnasa.

На съвременния ирландски (Gaeilge) празникът се нарича Lúnasa, което е и името за месец август. В съвременния шотландски гелски (Gàidhlig), името на фестивала и месеца е Lùnastal.²

В Манкс (Gaelg), фестивалът и месецът се наричат Luanistyn.

На уелски (Cymraeg), денят е известен като Calan Awst, първоначално латински термин,³ след това като името на месец август на английски.¹

История

Lughnasadh е бил един от четирите основни фестивала на средновековния келтски календар: Imbolc в началото на февруари, Beltane през май, Lughnasadh през август и Samhain през октомври.

Лунаса белязал началото на сезона за прибиране на реколтата, узряването на първите плодове и това традиционно е било време за обществени събирания, пазарни фестивали, конни надбягвания, както и срещи с далечните роднини, семейството и приятелите.

Според ирландската митология, фестивалът е бил започнат от бога Луг (съвременен правопис: Lu) като погребален празник и атлетическо състезание в памет на майка си (или приемна майка) Таилтиу, за която се твърди, че е умряла от изтощение, след като разчисти равнините на Ирландия за селско стопанство.⁴

Игрите в нейна чест били наречени Óenach Tailten или Áenach Tailten (съвременен правопис: Аонах Тейлтен) и се провеждали в Tailtin, в сегашното графство Мит /County Meath/. Състезанията в Óenach Tailten били подобни на Древните олимпийски игри и включвали ритуални атлетически и спортни състезания.

По време на празника е имало търговци, подписвали се договори и се уреждало сватовство.⁴ В Tailtin били провеждани пробни бракове, при които младите двойки вързвали ръцете си. Пробният брак е бил за една година и един ден, след това време бракът можел да продължи или бъде прекъснат без последствия.⁴⁵⁶⁷

Подобен на The Óenach Carmain фестивал се провеждал в окръг Kildare. Смята се също, че Карман е била богиня, може би такава със сходна история като Tailtiu.³ След 9-ти век празниците престанали да бъдат редовни и постепенно спрели.⁸ Празникът Лунаса е бил възроден през ХХ век⁵³

Празник на жътвата

В някои англоезични страни в Северното полукълбо първи август е Ден на Лама Lammas (Англосаксонската hlaf коледен, „хляб-маса“), фестивалът на реколтата от пшеница и е първият празничен фестивал за годината.

В много части на Англия наемателите били задължени да дават пшеница от новата реколта на стопаните си на или преди първия ден на август. На този ден е било обичайно да се носи в църква хляб, направен от новата реколта.

Хлябът е бил освещаван в Англосаксонска Англия, за да бъде използван след това за магия:⁹ В една англосаксонска книга пише, че лама хляб трябвало да бъде разрязан на четири парчета, които да бъдат поставени в четирите ъгъла на плевнята, за да се защити зърното. В Англосаксонска хроника /Anglo-Saxon Chronicle/, която често се цитира от различни автори, Лунаса се наричала „празникът на първите плодове“. Благословението на първите плодове се извършвало ежегодно, на първия или шестия август (до Преображение Христово).

За много хора житото е свършвало в дните преди Ламас, и с новата реколта започвал сезонът на изобилие, на упорит труд на колективното жънене на нивите.⁹ През средновековната селскостопанска година Ламас също белязал края на събиране на сено и пускане на овца на поляната сред косачите, за да се види, кой може да я хване.⁹

Исторически обичаи

Фолклористът Маир Макнейл, изследвайки историческите разкази и по-ранните средновековни съчинения за Лунаса, смята, че древният фестивал на 1 август включва следното:

• Тържествено рязане на първата царевицата, която ще бъде принесена в жертва на божеството, като се издигне на високо място и се зарови в земята;
• ястие от новата реколта с боровинки, което всеки трябва да опита;
• жертвоприношение на свещен бик, със съпътстващ празник и някаква церемония, включваща скриването му и замяната му с млад бик;
• ритуална танцова игра, показваща борба за богиня и ритуална битка;
• тържество на върха на хълма с някой, представящ се за Луг;
• друга пиеса, представяща борбата от Луг срещу глад;
• тридневен празник в чест на блестящия млад бог, представен от неговия човешки представител.
• И накрая, церемония, показваща, че „междинният период“ е свършил и главният бог отново на правилното си място.¹⁰

Паят, направен fraughans (боровинки), събрани в събота преди Боровинковата неделя (последната неделя през юли) се свързва с фестивала в Лунаса.

Както и на другите гелски фестивали, пиршеството е било част от празненствата.⁴ Боровинките се събирали по хълмовете и планините и се изяждали на място или се прибирали, за да се правят пайове и вино. В Хайлендс /Шотландия/ хората правили специална торта, наречена „the lunastain, също и luinean когато се дава на мъж и luineag когато се дава на жена. Това вероятно е било дар от боговете.⁴

Друг обичай, който Лунаса споделя с Имболк и Белтейн е бил свързан с посещения на свети кладенци. Посетителите се молели за здраве, докато се разхождали на слънце около кладенеца. След това те оставели някои предмети; обикновено монети или дрехи (ленти от плат или парцали).⁴

Въпреки че огньовете били запалвани на някои от тържествата на открито в Ирландия, те били случайни и редки по време на празненствата.¹¹

Сред ирландците Лунаса се смятало за благоприятно време за края на пробни бракове, които продължавали „една година и един ден“, с възможност да прекратят договора преди новата година или по-късно да го официализират като постоянен брак.⁶⁷⁵

Съвременни обичаи

Смята се, че изкачването на хълмове и планини е било важната част от фестивала в древни времена, а поклонението „Reek Sunday“ вероятно е продължение на този ритуал.

Много от планините и хълмовете на Ирландия са изкачени в Лунаса и в съвременната епоха. С течение на времето този обичай се християнизирал и в някои от походите са се появили християнските поклонници. Най-популярно е неделното поклонение /Reek Sunday/ и изкачване на Croagh Patrick в окръг Майо, което привлича десетки хиляди поклонници всяка година.⁴

„Панаирът на Козела“ се провежда всяка година в началото на август в град Килорглин, графство Кери. Той се датира още през шестнадесети век, но се смята, че е част от празника Лунаса.

В началото на този тридневен фестивал жителите хващат див козел, който се води в града и се коронясва за „крал“, докато местно момиче е короновано за „кралица“. Фестивалът включва традиционна музика и танци, парад, работилници за изкуства и занаяти, панаир за коне и добитък и, разбира се, пазар.

В Ирландия и континентална Европа много хора продължават да празнуват празника с огньове и танци. Например, националният празник на Швейцария /1 август/, традиционно се отбелязва с огньове. Тази практика може да се проследи назад във времето до празнуването на Лунаса от хелветите, келтските хора от желязната епоха, живели в сегашна Швейцария.

В Северна Италия, например в Канцо, традициите на Лунаса все още са включени в съвременните празници от 1 август. Християнската църква е установила ритуала на благословение на нивите на този ден.

Възраждане

През последните години различни градове в Ирландия започват да провеждат ежегодни фестивали и панаири Лунаса. Подобно на „Панаирът на Козела“, те често включват традиционната музика и танци, художествени и занаятчийски работилници, както и организиране на панаири и разказване на истории. Такива са фестивалите Gweedore,¹² Брандън¹³ и в редица други места.

Craggaunowen, музей на открито в графство Клеър, е домакин на ежегоден фестивал Лунаса, на който исторически реконструктори демонстрират елементи от ежедневието в Гелската Ирландия. Това включва експонати във вид на реплика на дрехи, артефакти, оръжия и бижута.¹⁴ Подобно събитие се провежда всяка година в замъка Карикфергус в графство Антрим.¹⁵

Неоезичество

Фестивалите, свързани с Лунаса се провеждат от някои келтски неопаганисти. Но техните празници са понякога различни, въпреки споделеното име. Някои се опитват да копират историческата част на празника възможно най-точно,¹⁶ докато други търсят ритуали за своите празненства от много източници, като например фестивалът на Гелския език /Seachtain na Gaeilge/.¹⁷

Неопаганистите обикновено празнуват Лунаса на 31 юли – 1 август в Северното полукълбо и 31 януари – 1 февруари в Южното полукълбо, като започват и завършват по залез.¹⁸¹⁹ Някои празнуват в астрономическата средна точка между лятното слънцестоене и есенното равноденствие (или пълнолунието, най-близко до тази точка).²⁰

Уика

В Южното полукълбо тези празници обикновено се изместват с шест месеца, за да съответстват на местните сезони.

Колелото на годината е термин на Уика / Wicca / и неопаганисти за годишния цикъл на земните сезони. Състои се от осем фестивала, разпределени на приблизително равномерни интервали през цялата година. Тези фестивали са наричани от Уика „сабати“ /sabbath/.

Според Уика, Лунаса е един от осемте „сабати“ или слънчеви фестивали в колелото на годината, след Лита /Litha/ и преди Мейбон /Mabon/. Уика използват имената „Lughnasadh“ или „Lammas“ за първия от празниците на есенната реколта, като другите два са есенното равноденствие (Mabon) и келтската нова година Сауин /Samhain/.

Лунаса се разглежда и като един от двата най-благоприятни сезона за изобилие, а другият е Белтен /Beltane/.²¹

Някои от Уика отбелязват празника, като пекат фигура на „бога на царевица“ като хлебна питка, а след това символично я ядат.¹⁸

Келтски реконструкционизъм

В келтския реконструкционизъм Lá Lúnasa се разглежда като време да благодарим на духовете и божествата за началото на сезона на прибиране на реколтата и да ги умилостивим с приноси и молитви, за да не навредят на все още узряващите култури.

По това време Луг е почитан от мнозина, тъй като е божество на бури и мълнии, особено бурите от края на лятото. Въпреки това лекият дъжд в деня на фестивала се разглежда като негово присъствие и връчване на благословии.

На този ден много келтски реконструктори също почитат богинята Таилиту и се стремят да се опазят от Cailleachan („Бурята на бурите“) която уврежда посевите, като отправят молбите си към Луг.⁶²²⁵

Келтските реконструктори, които следват гелските традиции, са склонни да празнуват Лунаса по времето на „първите плодове“ или на най-близката до този момент пълна луна. В Североизточната част на Съединените щати това е времето на реколтата от боровинки, докато в Тихоокеанския северозапад къпините често са плод на фестивала.⁶

Бележки

1. ↑ ^{1.0 1.1} Патрик С. Динейн, Ирландски английски речник (Nabu Press, 2010).
2. ↑ Александър Макбейн, Етимологичен речник на шотландско-гелски (New York, NY: Hippocrene Books, 1998, ISBN 978-0781806329).
3. ↑ ^{3.0 3.1 3.2} Джеймс Маккилоп, Речник на келтската митология (Oxford University Press, 1998, ISBN 978-0192801203).
4. ↑ ^{4.0 4.1 4.2 4.3 4.4 4.5 4.6} Патриша Монаган, Енциклопедия на келтската митология и фолклор (Checkmark Books, 2008, ISBN 978-0816075560).
5. ↑ ^{5.0 5.1 5.2 5.3} Ф. Мариан Макнейл, Silver Bough: Календар на шотландските национални фестивали, Vols. 1-4 (Глазгоу: Stuart Titles Ltd, 1990, ISBN 978-0948474040).
6. ↑ ^{6.0 6.1 6.2 6.3} Кевин Данахер, Годината в Ирландия (Дъблин: Mercier, 1972, ISBN 978-1856350938).
7. ↑ ^{7.0 7.1} Нора Чадуик, Келтите (Penguin Books, 1971, ISBN 978-0140212112).
8. ↑ Джон Томас Кох (съст.), Келтска култура: Историческа енциклопедия (ABC-CLIO, 2005, ISBN 978-1851094400).
9. ↑ ^{9.0 9.1 9.2} Джордж К. Хоманс, Английски жители на тринадесети век (WW Norton & Co., 1975, ISBN 978-0393007657).
10. ↑ Máire MacNeill, Фестивалът на Лугнаса (Oxford University Press, 2008, ISBN 978-0906426104).
11. ↑ Роналд Хътън, Станциите на Слънцето (Oxford University Press, 2001, ISBN 978-0192854483).
12. ↑ Loinneog Lúnasa. Проверено на 23 януари 2014 г.
13. ↑ Фестивал на Лугнаса – Клохан и Брандън. Проверено на 23 януари 2014 г.
14. ↑ фестивал Lughnasa в Craggaunowen. Наследството на Шанън. Проверено на 23 януари 2014 г.
15. ↑ „Панаирът на Лугнаса се завръща в замъка Карикфергус“. Carrickfergus Advertiser, 25 юли 2013. Произведено на 23 януари 2014 г.
16. ↑ Eugene V. Gallagher и W. Michael Ashcraft (ред.), Въведение в новите и алтернативните религии в Америка (Westport, CT: Greenwood Press, 2006, ISBN 978-0275987121).
17. ↑ Марго Адлер, Теглене на Луната: вещици, друиди, богини-богомолци и други езичници в Америка днес (Boston, MA: Beacon Press, 1981, ISBN 978-0807032374).
18. ↑ ^{18.0 18.1} Starhawk, Спиралният танц: Прераждане на древната религия на Великата богиня (Сан Франциско, Калифорния: Harper, 1989, ISBN 978-0062508140).
19. ↑ Мърфи Пица и Джеймс Р. Люис (ред.), Наръчник за съвременно езичество (Брил Академично издателство, 2009, ISBN 978-9004163737).
20. ↑ Сезони Archaeoastronomy.com. Проверено на 22 януари 2014 г.
21. ↑ Джанет Фарар и Стюарт Фарар, Осем съботи за вещици (Phoenix Publishing, 1988, ISBN 978-0919345263).
22. ↑ Исак Боневитс, Основното ръководство на Bonewits за друидизъм (Citadel Press, 2006, ISBN 978-0806527109).

Препратки

• Адлер, Марго. Теглене на Луната: вещици, друиди, богини-богомолци и други езичници в Америка днес, Бостън, МА: Beacon Press, 1981. ISBN 978-0807032374
• Bonewits, Исак. Основното ръководство на Bonewits за друидизъм, Citadel Press, 2006. ISBN 978-0806527109
• Кабот, Лори и Жан Милс. Празнувайте Земята: Година на празниците в езическата традиция, New York, NY: Dell Publisching, 1994. ISBN 978-0385309202
• Кармайкъл, Александър. Кармина Гаделица, Lindisfarne Press, 1992. ISBN 978-0940262508
• Данахер, Кевин. Годината в Ирландия, Дъблин: Mercier, 1972. ISBN 978-1856350938
• Dinneen, Patrick S. Ирландски английски речник, Nabu Press, 2010. ISBN 978-1175212382
• Фарар, Джанет и Стюарт Фарар. Осем съботи за вещици, Phoenix Publishing, 1988. ISBN 978-0919345263
• Gallagher, Eugene V. и W. Michael Ashcraft (ред.). Въведение в новите и алтернативните религии в Америка, Westport, CT: Greenwood Press, 2006. ISBN 978-0275987121
• Хамилтън, Клер. Келтска книга за сезонни медитации: празнувайте традициите на древните келти, Йорк Бийч, ME: Червено колело / Вайзер, 2003. ISBN 978-1590030554
• Хоманс, Джордж С. Английски жители на тринадесети век, WW Norton & Co., 1975. ISBN 978-0393007657
• Хътън, Роналд. Язични религии на древните британски острови: тяхната природа и наследство, Wiley-Blackwell, 1993. ISBN 978-0631189466
• Хътън, Роналд. Станциите на Слънцето, Оксфорд, 2001. ISBN 978-0192854483
• Кох, Джон Томас (съст.). Келтска култура: Историческа енциклопедия, ABC-CLIO, 2005. ISBN 978-1851094400
• Маккилоп, Джеймс. Речник на келтската митология, Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0192801203
• MacBain, Александър. Етимологичен речник на шотландско-гелски, New York, NY: Hippocrene Books, 1998. ISBN 978-0781806329
• Макнейл, Ф. Мариан. Silver Bough: Календар на шотландските национални фестивали, Vols. 1-4, Глазгоу: Stuart Titles Ltd, 1990. ISBN 978-0948474040
• MacNeill, Máire. Фестивалът на Лугнаса, Oxford University Press, 2008. ISBN 978-0906426104
• Мелия, Даниел Ф. „Тронът на Гранде в Локронан: Основен празник на Лутхана в Бретон“ Списанието на американския фолклор 91 (359) (януари 1978 г.): 528-542.
• Монаган, Патрисия. Енциклопедия на келтската митология и фолклор, Checkmark Books, 2008. ISBN 978-0816075560
• Starhawk. Спиралният танц: Прераждане на древната религия на Великата богиня, Сан Франциско, Калифорния: Харпер, 1989. ISBN 978-0062508140