08.05.2017г., публикувано в www.bulgarianassociation.co.uk от RuniIYI взето от:
Омир разказва за легендарната тирейска царица-жрец Мордна (Цезарея), която с черните кораби се е отправила със своя род на дълго пътешествие-плаване и създава царството в Малеградо (Малград или съкратената му форма Grady, Gradey) – в днешна Ирландия и Уелс.
Там царица Мордна, жреците (наречени друидите) и конниците войни, които са първият народ заселил ареала на днешна Ирландия и Уелс са удържали дадената дума – клетвата в завета за учението на Великите учители. Пеели ли са песни за своя създател и учител Бога Тис (споменат по-късно в „De Bello Gallico“ от Гай Юлий Цезар, като Дис), за своята стара родина и за нейното вино, за дългото пътуване и прочие познати днес, като ирландски саги.
Именно с царица Мордна са свързани легендите за Фата Моргана (Fata morgana – Фея Моргана, живееща по преданието на морското дъно и примамваща пътешествениците с призрачни видения) – рядко срещано сложно оптично явление от няколко форми на миражи, при които отдалечени обекти се виждат многократно и с разнообразни изкривявания.
Легендата за Моргана (на италиански: Morgan le Fay) – зла фея, полусестра на крал Артур ( най-вероятно става дума за великия цар Атир – описан по-горе). За царица Мордна – Моргана е писано много.
От писанията на Херодот и Цезар можем заключим, че в обредите и култа на тиреите и келтите е имало богове, които са били със сходни качества. В случай, че се разгледаме по-детайлно историята на т.нар. „келтски народи” (тирейски клонове на аси, дии и пр.), които след отдръпването на ледовете в централна и северна Европа са поели да овладяват нови територии в континента ще срещнем много познати на всеки българин имена на техни царе (например ирландските царе Болг, Брем, Рат, Койнаре и пр.) и богове (Луг или Леу е Хермес, светилището Тара, теонимите Таранис, Таранус, Тарануциус, Таранукнус са на Аполон,
Аполон-лечителя е Дианцехт, Огмий, Нет, Нето е Арес, богинята Дуна е река Дунав и пр.).
Когато коментираме друидите трябва да обърнем специално внимание на „тумирската традиция” – друидите могат цяла зима да разказват различни картини от историята, поучителни случки, родословия, загадъчни явления, народни умотворения и песни, смешни местни истории, митология на своя народ без да се повторят. Понякога друидите са говорели по шест и повече часа. Обичайно жреците-друиди са говорели и пеели пред младите хора и така са ги приобщавали към духовното богатство на дедите им.
Друидите, както и тумирите никога не са претендирали за авторство, като в края на разказа обичайно са казвали: „До тук е моят разказ за тази история. Ако в него има лъжа, така да бъде, не съм го аз съчинил или измислил.”
Едно от доказателствата, че тиреите са отдавали голямо значение на института на посветените тумири е тяхното място и роля в историята на България, Древен Египет, Древна Индия (времето на ведите), в някои феодални държави от Средновековна Европа (на територията на т.нар. „келтски държави”) и опазената традиция почти до наши дни в Ирландия и Уелс.
Друидите са гадаели, пророкували пред каменни олтари – долмени, „каменно царство” или т.нар. „келтските могили” (както библейския Авраам). Основно латинските автори ги определят като философи, а след това като магове и ясновидци, певци и поети.
Диодор потвърждава, че жертвените ритуали са извършвани от друиди, от посветени. Древните автори винаги описват с възхита друидите и не ги възприемат като примитивни магове.
Цезар пише за келтите: „Друидите учат хората, че душите не се загубват, а преминават от едно тяло в друго.” Друидите са част от аристокрацията и съвместно с царя (той самият често е първожрец) са управлявали.
В общество на келтите, държавата е нещо преходно, което служи на мъдростта на друидите, на вечното. Друидът притежава множество от достойнства и специални права. Друидите са знаели обичайното право, били са просветители, поети, владеели са ораторското изкуство. За друидите се знае, че са преминавали през три степени на посвещение, и едва тогава са можели да ръководят Мистериите (след третият етап, са „новородени”).
Ученията, което друидите са разпространявали е било от древни времена, посветените в него те са били „удостоени с благоразположението на боговете”. Посветените – друидите съвсем естествено са били религиозни и политически водачи на келтите.
Те са почитали „Мадона”, носеща дете на ръце, т.е. родения на 25 декември божи син. При келтите кръстът и змията били свещени символи. Когато римляните срещнали келтите, те вече имали 2000 години история.
За тях важни били три неща – Бог, да бъде справедлив с всички и да умре за страната си. Друидите, като аристократи притежавали по-късно кралско свещеническо звание. Те са царе, принцове и благородници. Тяхната власт и влияние било огромно, можели са да налагат и най-строгите наказания.
Келтите най-много се страхували от това да не бъдат обвинявани от друидите, че не следват, не пазят чисто свещеното учение – за земния живот и за следващото прераждане.
Друидите, както тумирите са преминавали през продължително обучение, посвещение около 20 години. Те са били сред най-образованата част от населението. Обучението за друидите често е ставало по наследство.
Професорът по келтска история в Университета в Дъблин – Майлс Дилън, като изключителен познавач на келтите в своя анализ на друидите (жреците – тумирите) много точно е забелязал сходството между друидите и кастата на брахманите и жреците в Древен Египет, т.е. на местата където тиреите са създали свое царство и учението е намерило благодатна почва сред местното население.
За съжаление, проф.М.Дилън явно не е разполагал със сведения за българските тумири, тъй като нашите историци почти не са изследвали института на тумирите при тиреите – нашите предци.
За тумирите по старите български земи се предполага, че са били седем – традицията е възникнала от първите седем рода – и всяка година, който от тях най-добре познавал историята, духовната култура и обичайното право на народа ни е бил избиран за главен тумир.
Цивилизацията на „келтските народи” е част от Великата тирейска цивилизация – това трябва да бъде чуто от всички европейски народи.
Екипът2-руните говорят:
- Борислав Стамов
- Мила Салахи
- Патриция Кирилова
- Стефан Ганев
- Николай Иванов