Видове кръстове

26.01.2020г., автор: Ирена Лазарова, от sanovnik.bg

https://sanovnik.bg/n3-33014-%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5

Някои наричат кръста знака на знаците, който е бил религиозен символ още от праисторическо време. И най-древните култури са вярвали, че този знак ще ги предпазва.

Приема се, че северната страна на кръста символизира северния вятър – най-мощният, всепобеждаващият, но също така олицетворява интелекта.

Южната страна ознаменува южния вятър – огън и чувство, но и изгаряне. Източната страна – съответно източния вятър и сърцето – изворът на любовта и живота. Западният край представя мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, символ е и на смъртта.

Алхимиците са разбирали кръста като символ на четирите елемента – въздух, земя, вода и огън.

По-късно християните са приели знака на кръста като символ на Христос, неговото разпятие и слава – символ на християнската вяра и църквата. С това си тълкование кръстът е получил най-голямо разпространение.

И все пак кръстът има много разновидности. Кои са те и какво означават, ще се опитаме да проследим в настоящата статия:

Анх е един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен е също като crux ansata или ansate – „кръст с ръкохватка„. Този вид кръст олицетворява два символа – кръстът като символ на живота и кръгът – на вечността. Събрани в този си вид олицетворяват безсмъртието.

Погледнато от друга страна, този кръст символизира съвкуплението на мъжкото божество Озирис и женската богиня Изида – съюза на земното и небесното. Йероглифът анх означава живот. Египтяните вярвали, че този символ ще удължи живота им и затова го рисували върху амулети. С тези амулети били погребвани, считайки, че това ще им осигури живот и след смъртта. Египтяните вярвали още, че ключът, който отваря вратата на смъртта е анх. Те рисували символа и върху стените на каналите, надявайки се, че ще ги предпази от наводнения.

В съвремието ни този символ се използва в окултните ритуали.

Гръцкият кръст е с най-опростена форма – всичките му страни са с равни дължини. Използвал се е с различно значение – символ на бога на слънцето, бога на дъжда или олицетворяващ четирите елемента – въздух, земя, огън, вода. В зората на християнството този кръст символизира Христос.

Понякога наричат Келтския кръст кръст на Йона или кръгъл кръст. Той олицетворява както слънцето, така и вечността. Някои тези сочат, че този кръст се е появил за първи път в Ирландия преди VІІІ в. Вероятно произхожда от „Хи-Ро“ – монограм от инициалите на Христос, написани на гръцки.

Константиновият кръст е монограм, известен като „Хи-Ро“, състоящ се от Х (гръцката буква „хи“) и Р („ро“) — първите две букви от името на Христос на гръцки език. Историята разказва, че император Константин е видял точно този кръст в небето пътувайки към Рим при своя противник Максентий. С кръста императорът видял и надпис: In hoc vinces – „с този ще победиш“.

Легендата разказва още, че точно това предсказание е променило светогледа на Константин, за да се обърне към християнството. Той направил монограма своя емблема и заменил орела, поставяйки я върху държавното знаме на Рим. Последвалата победа и Константин станал единствен император. От този момент нататък християнската вяра била разрешена и този кръст, който допреди това миряните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството. Също така, той се разбирал като емблема за победа и спасение.

Кръст във формата на котва са изобразявали ранните християни върху стените на катакомбите. В християнската символика, котвата се възприемала като символ на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът-котва, който носи в себе си и двата символа олицетворява раждането на Христос от тялото на Мария.

Кръстът на кръстоносците е изобразяван с пет златни кръста на сребърен фон. Наричан още ерусалимски кръст, той често бил използван като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, а четирите по-малки — писателите на четирите Евангелия, които разпространявали християнството в четирите посоки на света.

Папският кръст се нарича още и „троен“ кръст, а трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.

Диагоналният кръст в хералдиката се е наричал още „салтир„. Формата му напомня буквата „Х“, първата буква от името на Христос, написано на гръцки език и в зависимост от цвета си символизира различни светии. Златен – Свети Албан – първият британски великомъченик, син или бял – Свети Андрей, черен – Свети Озмунд, червен – Свети Патрик.