Автор: Виктория Милова от Фрамар, взето от:
Растителни лекарства са широко използвани в келтската медицина. Някои от тях действително лекуват упорити заболявания. Рецепти с тях се съхранявали в специални книги, събрани по-късно от изследователите. Най-старият документ е датиран от 300 г. сл. Хр. Лечебната сила на част от билките в стари времена се съчетавали със силата на заклинанията и внушението.
Келтите считат, че лечебната лапа от бучиниш, приложена върху кожни язви влияе добре и ускорява заздравяването им. Според древните лечители процесът може да се ускори с изричането на подходящо заклинание, което е универсално за няколко заболявания.
Някои растения имат по-общо приложение, каквото е великденчето. От него приготвят укрепващ имунната система чай. Други лечебни растения в келтската медицина се ползват само при определени условия. Сред тях е сокът от плодове на хвойна. Смята се, че е ефективен при лечението на епилепсия.
Настойката от див чесън е едно от многото средства, използвани от древните келти срещу камъни в пикочните пътища, а инфузията от вратига се използва за унищожаване на глистите.
Живеничето е друго, широко използвано растение за лечението на трудно зарастващи рани и язви. То получава името си от това на келтския бог на гръмотевиците – Торанис (‘lus an torranain’).
Някои растения се използват и за магически цели. Сред тях е сокът на дървото офика (калина). Той се дава на новородените бебета, за да се предпазят от обладаване от зли демони, а чаят от водорасли ги предпазва от колики, запек и глисти.
Библиография
- J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
- A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
- M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
- J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
- M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
- D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)