Автор: Виктория Милова от Фрамар
Келтите, населяващи в древността обширни територии в Европа, както другите народи по това време, съчетават вярванията си със своите лечителски знания. Общественият им живот, организиран в семействата и клановете, способства за предаването на знанията и традициите от поколение на поколение.
Някои от техните практики е трудно да се възприемат от съвременния човек. Така в популярната народна келтска медицина, започнала своето начало около 5 в.пр.Хр., се счита че яденето на мишки е надеждно лекарство срещу нощно напикаване.
Впоследствие, в цяла Европа през времето на Средновековието се разпространяват различни вариации на това вярване. В северната част на Шотландия обичаят налага изяждането на мишката да стане от лъжица, изработена от рог, взет от живо животно.
В Шотландия границата между начина на живот на населението в планините и низините никога не била ясно разделена, а в културно отношение винаги е съществувало смесването на определени идеи. Това е особено характерно в маргиналните райони на Атол, Ангъс и Март. Въпреки това, определени практики са широко разпространени в келтските области. Те може да се разглеждат като своеобразна тяхна характеристика.
Характерна за народната келтска медицина е общата вяра в свръхестествените същества, оказващи влияние върху човешкото здраве. Счита се, че определени хора от общността, притежаващи окултни сили, са в състояние да прогонят злите духове.
Тези вярвания са допълнени от дълбоките познания на населението за терапевтичните свойства на растенията, животинските продукти и водата. Мъдри келтски жени и знахарки използват тези лекарствени вещества в комбинация с амулети и заклинания, за да се ускори лечението на болестта.