Автор: Виктория Милова взето от Фрамар
Разпространената лечебна келтска практика с животни и животински продукти включва странни ритуали, включително и яденето на мишки. Тя започва да се прилага около 500 г.пр.Хр. (почти веднага след възникването на келтската общност). Келтите считали, че с това се лекува нощно напикаване.
Съществувало разпространено вярване сред келтите, че заболяването магарешка кашлица може да бъде излекувано чрез преминаването на страдалец под корема на кон. Целта е болестта да премине върху животното.
В повечето области се ценели пъстрите коне (които били доста разпространени), но според келтите животното задължително трябвало да е бяло (такъв кон, трябвало да бъде в контраст с митичния черен кон на бога на отмъщението, наречен Келпи), за да може лечението да премине успешно.
В миналото шотландците вярват, че астмата може да бъде облекчена чрез лечебен масаж на ходилата с мас от елен, докато ирландците считат, че отварата от глухарче е далеч по-ефективна.
В западните острови се използват месо и кръв от тюлени за лечение на различни заболявания. Според древните лечители носенето на пояс от тюленова кожа облекчава ишиас, а прясното месо от млади тюлени лекува диария. В Сейнт Килда тюленовата мас се използва и за лечение на рани.
Библиография
- J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
- A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
- M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
- J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
- M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
- D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)