сп. “Българска Наука”, брой 61 Автор: Владимир Попов взето от: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14973
Уважаеми приятели ! Намерих тази много интересна статия, пълна с факти /предполагам достоверни/. Прави ми впечатление, че авторът говори за келтските народи като древногръцки историк или генерал на Цезар, наблягайки на думата „варвари“. Както и да е – приятно четене !
Въпреки че завладяването на Британия не се дава често като пример за блестящо проведена експедиция по присъединяване на дадена територия към империята /за разлика от кампаниите на Цезар, Помпей, Август и Траян/, успехът е безспорен, а координацията на похода и постигнатите резултати са много по-добри от тези на Юлий Цезар.
Предистория
Походите на Юлий Цезар през 55-54 г. пр. н. е.
В срaженията си с галските племена на белгите и атребатите през 56-55 г. пр. н. е. Гай Юлий Цезар забелязал, че в редици-те на враговете му се бият и много брити, ето
защо той решил да дебаркира на острова и да даде на варварите добър урок
- .„Цезар решил да предприеме поход в Британия, тъй като знаел, че във всички войни с Галия, участвали брити“ /Галска Война, IV, 20/.
Тъй като сведенията за британските острови били откъслечни и противоречиви, Цезар изпратил разузнавачи, които да съберат данни за враговете си.
- „Той все пак считал за полезно поне да слезе на този остров, да се запознае с населението му, да получи сведения за местността, заливите и удобните за дебаркиране пунктове. Галите почти нищо не знаят за тях. И наистина, там не акостира нито един кораб, освен ако не е в крайна нужда, освен търговците, но и те са запознати само с крайбрежието и териториите, разположени срещу Галия.“ /Галска Война, IV, 20/.
Първият десант на Цезар на практика бил неуспешен. За целта той дебаркирал с два легиона /VII и X/ и 500 конника. Заедно с екипажите на корабите, войската му едва ли наброявала повече от 12 000 човека. Варварите се сражавали ожесточено. Боят закипял още на бреговата ивица и легионерите, стоейки във водата били принудени да отбиват атаките на варварската кавалерия.
Накрая конниците и колесниците на бритите били прогонени с обстрел от катапулти и прашки и римляните направили на крайбрежието лагер. Корабите им обаче сериозно пострадали от буря, а бритите отново подновили нападенията си над лагера, така че Цезар се ограничил с няколко показни битки и събиране на заложници от околните племена.
Тъй като пълководецът не желаел да зимува на толкова негостоприемна територия, той побързал да отплава обратно в Галия.
Виждаме, че тази акция на Цезар носи по-скоро разузнавателен характер, с цел да се установят човешките и материални ресурси на противника. Цицерон описва разочарованието на Цезар, че в Британия не намерил нито злато, нито сребро.
За втория десант на следващата година Цезар мобилизирал 5 легиона и 2000 конника. Той дебаркирал на същото място и този път напреднал без да среща съпротива към вътрешността на острова. Корабите му обаче отново пострадали сериозно от буря, така че той се върнал и започнал поправката им.
В това време племето на катувелануите, командвани от цар Касивелаун събрали опълчението си. Варварският вожд решил да води партизанска война, като заложил на мобилността на британските колесници и на отлично познаване на местността. Нападенията от засада забавили римското настъпление.
Въпреки това след няколко схватки римляните достигнали Темза и успели да я форсират. На римска страна преминали тринобантите – едно от големите племена в югоизточна Британия, а също и ицените. Те предоставили на римляните провизия и заложници, което им позволило да напреднат и да обсадят столицата на Касивелаун.
Последният се опитал да унищожи римският плацдарм на брета, за да отреже Цезар от комуникационните и снабдителните му линии. Щурмът на бритите обаче бил неуспешен, затова след преговори царят се съгласил да изпрати на Цезар заложници, да плаща ежегоден данък и да не води война със съюзните на Рим племена на тринобантите и ицените.
Цезар бързал да се върне в Галия, където започнали въстания срещу римляните, така че бързо се изтеглил от Британия, без да остави гарнизони там. Не е ясно дали британския цар спазил обещанието си и продължил да плаща данък след въстанието в Галия в края на 53г. пр. н. е.
Страбон 30 години по-късно оценил резултатът от кампанията на Цезар така:
- „Божественият Цезар два пъти нахлул на острова, но трябвало да се върне обратно без да извърши нищо велико. Той не проникнал във вътрешността на страната, заради избухналото въстание сред келтите и вълненията сред собствените му войници поради това, че буря разрушила много от корабите му по време на пълнолуние, тъй като приливите и отливите в това време се усилили. Въпреки това, той удържал 2 или 3 победи над бритите.“ /Strab. IV, 5, 3 /.
Страбон дал и доста песимистична оценка за евентуалната изгода от завладяването на Британия:
- „За правителствените нужди няма никаква полза от контактите с такива страни и техните обитатели, особено ако последните населяват такива острови, че нито могат да ни навредят, нито пък да ни донесат полза. Римляните, въпреки че могли да завладеят Британия, пренебрегнали тази възможност, тъй като видели, че няма защо да се страхуват от бритите /тъй като те не са толкова силни, че да ги нападнат/ и че няма особена изгода от покоряването на страната им. Нали сега доходите от митата и таксите от търговията са по-големи от евентуалните данъци плюс разходите за поддържането на армия за охраната на острова. И неизгодността на нападението ще е даже още по-голяма, ако завладеем и другите острови около Британия“ /Strab. II, 5, 8/.
Отношения между Британия и Рим при Август
- Според Страбон /Strab. IV, 5, 3/ „Сега някои племенни вождове са сключили договор за дружба с Цезар Август, отправяйки му посолства и показвайки уважението си към него: те му посветили дарове в Капитолия и направили целият остров фактическо притежание на Рим. Те леко понасят тежестта от налозите на внасяните и изнасяните от Келтика /Галия/ товари /гривни и огърлици от слонова кост, кехлибарени геми, стъклени съдове и други дреболии/, че няма нужда от охрана на острова“.
Тук под ‚слонова кост‘ явно става дума за моржова или китова такава. Но текстът на Страбон сочи, че между Британия и Рим съществуват напълно уредени търговски взаимоотношения.
- Ресурсите на Британия според античния географ са: „хляб, добитък, злато, сребро и желязо. Оттук се изнасят също кожи, роби и расови кучета за лов“.
Отделно трябва да споменем и многочислените мини за добив на олово и калай, както и солни мини. Възниква въпросът дали Август, стремящ се да се покаже като достоен военен пълководец и наследник на Цезар е обмислял покоряването на острова.
- Според Дион Касий през 27 г. пр. н. е. Август възнамерявал да нахлуе в Британия, тъй като те „отказали да се покорят“, но военните кампании на Балканите и Испания отложили това начина-ние. /DioCass. LIII. 22. 5; 25. 2/.
- Страбон /Strab. IV, 5, 3/ се опитал да даде следната оценка за военните разходи: „би потрябвал поне един легион и няколко подразделения конница за събиране на данък на острова, с постъпленията от които да се издържа…“
Както знаем, впоследствие за да се държи населението в покорност потрябвали 3 легиона, но пък и доходите от провинцията се оказали значително по-големи от очакванията на Страбон, тъй като последният не знаел за железните и сребърните рудници, чиято експлоатация започнала при Клавдий и Нерон.
До инвазия не се стигнало, въпреки че археологията дава доказателства за следи от римски укрепления на острова на територията на атребатите – съюзно на Рим племе, преселило се в Британия след завладяването на Галия.
Намерен е ров, изпълнен по римски маниер, от което може да се дължи на присъствието на неголям римски разузнавателен или военен контингент. Разбира се ровът може и да е част от емпорий – укрепено търговско селище, построено от атребатите по римски образец.
Известно е, че царят на атребатите – Коммий бил съюзник на Цезар и бил оставен от него да управлява преселниците в Британия. Той даже построил нова столица Каллева /дн. Силчестър/ по предварителна планировка. Освен това отношенията на римляните с атребатите били приятелски, което показват и монетите им, сечени по римски образец.
Наследникът на Август – Тиберий не предприемал по отношение на Британия никакви действия, а Калигула, „осъществил“ британски поход в присъщия за него комичен стил, приключил с бутафорно сражение срещу Нептун в Северна Галия.