18.03.2018г., автор: Марин БОТУНСКИ взето от: http://www.zovzaistina.com/test1/wp/?p=8500
I
На 21 октомври 2014 година тръгнахме за Абърдийн, Шотландия. Полетът ни през Франкфурт бе осуетен от стачка на германските диспечери, затова, вместо в ранната сутрин, пътувахме по обяд – до Лондон и от там за Абърдийн. Мъдрият ни народ е казал: „Всяко зло за добро”. И ние със Стоян и приятелката му Деси, ядосани, че изгубихме парите от резервирания в София хотел (никой не може да ти обясни защо при такива случаи нямаш право да се откажеш от резервацията), но пък за сметка на това не ставахме в късна нощ или в ранни зори, пътувахме с по-голям самолет на английските авиолинии, а и от „пренареждането” на местата ни се падна удобството на бизнессалона. Над Англия и Шотландия, информират ни, очакват да премине ураган, ще има застудяване…
Летището Хитроу, може би защото поемаше голяма част от германските авиолинии, беше претъпкано с пътуващ народ, както се изразяват у нас – карфица (топлийка) да пуснеш няма къде да падне. Вестници и сайтове ни проглушават с „разширяващата се“ ебола, а това „пъстро“ множество – българи, японци, негри, китайци, цигани, турци, араби, виетнамци… е с проверен багаж – за оръжие, за наркотици, за течности – и с непроверено здраве…
Повечето от пътуващите са млади хора – с компютри, телефони, таблети – „цъкат”, пишат SMS-и, игрички играят… Нов свят… Никой с никого не говори…
Самолетът от „регионалните линии“, с който в 18 часа английско време потеглихме за Абърдийн, оприличих на нашите някогашни работнически влакове – с претъпканите вагони… Този самолет също е „претъпкан“ с българи, които са потърсили работа или късмет в островната държава, или от техни близки…
„Пътят” ни е непознат, на малките екрани следим „пътеуказателя” – виждаме в тъмното малки градчета и села като разжарени огнища. Но ние вървим с една мисъл – към оня къс от сърцата ни – Сребрина, към техния „дом” с Хари, към градът, който ги приюти преди близо година.
Какво е Шотландия за нас? Какво знаем за гордите бойци- шотландците, за патриотичният им дух, за историята и културата на този островен народ !
Шотландия граничи с Англия и … от всички други страни – с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Населението – над пет и половина милиона души.
Крал Кенет I (Кенет Макалпи) основава кралството през 843 г., но независима държава Шотландия е от 1 май 1707г. (тогава стават част от Кралство Великобритания).
От 1999 г. Шотландия има свой парламент. Парламентът, първият министър и кабинетът са отговорни за вътрешната политика.
Столица и административно седалище на парламента и кабинета е Единбург.
Първи министри до сега са били Доналд Деуор, Хенри Маклейш, Джак Макконел (и тримата лейбъристи) и Алекс Салмънд (от Националната партия).
Влиянието на националистите се усилва с началото на двадесет и първия век. През 2007 г. Алекс Салмънд, лидер на Националната партия, обявява, че започва борба за референдум за независимост. Референдумът се проведе месец преди нашето пристигане – на 18 септември 2014 година. 44,7% от гласувалите шотландци бяха „за“, 55,33% „против” отделянето от Великобритания. Сред националистите има такава „болка”, че за решението за оставане е „натежал” гласа на студентите и работниците-чужденци, които получиха право да участват в референдума.
Близо половината от населението на страната, 42%, са презвитерианци, 16 % – католици. 28 % са атеисти !
Цветът на магарешкия трън е полуофициален национален символ на Шотландия. Има го и на банкнотите..
…Сребрина и Хари ни чакат на летището. Колата „превзема“ бързо няколко километри до централната част на града, и после, за запознанство и кратка вечерна „разходка“ минава по привлекателно осветената главна улица на Абърдийн – Юнион стриит, пред великолепната сграда на общината (някогашния Университет на Абърдийн, който след дълга реставрация е превърнат в истинско бижу), после край Театъра, Художествената галерия и Градската библиотека…
Абърдийн е впечатляващ … Още от самолета се любувахме на великолепната гледка на града, „заел” толкова стратегическа позиция между устията на реките Дон и Дийн. Името му, Абърдийн, дословно означава „сливането на река Дон” (на гeлски Obar Dheathain, на английски Aberdeen). Основан е градът през 1179 година в североизточната част на Шотландия. Сгушен е в скалист пейзаж, любовно допрян с романтичното, ала и мрачно Северно море.
Абърдийн, или както още го наричат местните жители – Гранитния град, Сребърния град със златните пясъци, Цветето на Шотландия – е третият по големина в страната, главно морско и риболовно пристанище, ползващо от векове установените връзки със скандинавските и азиатските търговци. И днес тук е запазена келтската морска традиция….
В „Гранитния град” къщите, църквите, оградите са построени от гранит. ”Сребърен” му казват, защото вечер, на осветление, в гранитните блокове „светкат”, блестят малки, сребърни „звездици”
Сградата на Общината
Сградата на съда
Юнион стриит
„Нефтената столица на Европа” през 2012 година е назована и „Суперград”, защото е водещ център за бизнес във Великобритания – тукашното „сърце” на петролната индустрия, разработваща залежите от нефт и газ в Северно море.
За мен, както и за повечето любители на литературата, Абърдийн е градът, в който учи и живее до десетата си година роденият в Лондон Джордж Байрон и до който се „докосва“ любимият на шотландците поет Робърт Бърнс,
Днес бързоразвиващият се Абърдийн има славата на четвърти във Великобритания и петдесет и шести в света по качество на живот. В Абърдийнския Университет се учат десетки български младежи. Много нашенци работят в Абърдийн, в Глазгоу, в Единбург…
Юниън Терас Гардън
… И ето ни – заедно – всички, в квартирата на ул. „Черковна“. Големите ми вече деца са щастливи. Вадят се подаръци, разливат по чаша уиски и вино… И ни е хубаво… Радвам се и аз, но си мисля – колко ли щастливо щеше да е моето смолянско другарче Елена, ако беше тук, с нас…
Защото Шотландия е страна – посестрима на България (националните облекла са близки с каретата на смолянските дрехи и престилки, гайдата е неофициален национален символ, овцете са като пуканки в тучните й ливади, песните, не само любовните, са изпълнени с нежност, “шотландският боец“ напомня и за хайдутите, но повече за българския войник, извикал „На нож!“), непременно щеше да хареса пътищата, морето, „сребърният“ град Абърдийн, добротата и сърдечността на Хари – приятелят на Сребрина…
