08.10.2008г., автор: Блага Димитрова, източник: Митологичен речник, взето от: https://horoskop.rozali.com/zagadki/p8833.html
Липсват ли ти създанията от приказките? Вече пораснал, можеш отново да се върнеш към тях, поглеждайки ги с мъдри, но все още детски очи.
1. Елфи (нем. elbe, англ. elf, elves, шведск. elf, elvar).
Те са духове в митология на германските племена. Образът, който познаваме днес, произтича от скандинавските алви. Подобно на тях, те се разделят на тъмни и светли. Тъмните елфи са известни под името джуджетата. Призванието им е да подчиняват огъня – ковачи са, те пазят планинските съкровища. Светлите, или онези същества, които изникват в представите ни, щом чуем думата елф са духове на въздуха, атмосферата. Много красиви малки човечета. Високи са колкото един човешки пръст. Представяни са с шапки от цветя. Ако обитават дървета, те не трябва да се отсичат, тъй като се нарушава баланса в природата, а често и самите елфи умират. Обичат танците на лунна светлина, музиката им има съживяващи свойства, а може би неживата природа, всъщност е жива? Занимават се с плетене и предене. Използват паяжината за източник на тяхното изкуство.
Под елфи, често се разбират и други духове на природните стихии: саламандри (духове на огъня), силфи (духове на въздуха), уинди (духове на водата), гномове (духове на земята).
Все пак да цитираме Стивън Бригс:
Елфи [Elves]. Още в скандинавската митология вълшебният народ се е наричал елфи и се е делял на два класа, тъмни и светли елфи, като Висш и Нисш Двор в Шотландия. Названието е преминало в Британия, и в англосаксонските Личдомове [Leechdoms] ние намираме заклинания срещу елфическа стрела и от други елфически магии. Светлите елфи от митологията са приличали на малките отрядни елфи от Англия, каквито виждаме в “Сън в лятна нощ” на Шекспир и в мнозина известни предания. И в християнската ера скандинавците продължавали да вярват в елфите, и висши и нисши. те отвличали хора, наранявали добитъка и жестоко си отмъщавали за нанесените им щети.
Значението на термина “елф” е различен в Англия и Южна Шотландия. В Шотландия вълшебния народ със среден човешки ръст се наричал елфи, а Вълшебната Страна –Елфейм. В Англия с тази дума са наричали малки отрядни (движещи се на групи) елфи, и особено малките елфчета.
Елфи [Fairies]. Думата ‘fairies’ има доста по-късен произход; „Fay-erie“ първоначално са обозначавали състояние на очарование или омагьосване, и едва по-късно преминало към феите, владеещи тези сили. Сега терминът „fairy“ има доста широк диапазон от значения: англосаксонските и скандинавските елфи, Дине Ши от Шотландските планини, Туата Де Дананн от Ирландия, Тилвит Тег от Уелс, Висш и Нисш Двор, Малкият народ и Добрите Съседи и т.н. В тези обозначения влизат отрядните елфи и единаци, елфи с човешки ръст и по-високи, трифутови и малки елфи, домашни и диви елфи, враждебни към хората, подземни и водни, населяващи езера, реки и морета ….
За по-кратко, мисълта е проста: толкиновите образи всеки път ни идват на ум, когато става въпрос за джуджета и елфи. Ние сравняваме и се убеждаваме че елфите са различни. затова трябва да се помни, че историята на Средната земя измислена от край до край, толкиновите персонажи са нищо повече от художествена интерпретация на митове и митични типове.
2. Тролове
Троловете в германо-скандинавската митология са великани. Живеят в планините, където пазят съкровищата си, никой не знае какви са те. Грозни са, имат голяма сила, но пък за сметка на това са и доста тъпи. Един прекрасен пример е първата книга за Хари Потър. За разлика от митични врагове на боговете – йотуните, във фолклора тролите вредят на хората, крадат добитъка, ядат хора. В по-късната традиция тролите се асоциират с различни демонични същества, включително и джуджета или духчета.
Ние няма да асоциираме тролите със джуджетата, иначе никога няма да разберем кой кой е. Това определение напълно съответства с представата ни за троловете, възникнали въз основа на фолклора и литературата.
3. Алви (исландск. alfar)
В скандинавската митология, те отново принадлежат към нисшия свят на духовете (смята се, че в началото на космологията са представлявали духове на мъртвите). В апогея си, такъв какъвто го познаваме днес са тясно свързани с плодородието. В произведението „Голямата Еда” са се противопоставяли на върховните богове, наречени аси. Някои изследователи ги делят на тъмни и светли, съответно живеещи в двете пространства „горе“ и „долу“.
4. Феите
Те са от женски пол, според „очевидци” изключително достигащо до невероятно красиви. Интересно е, че се откриват в легендите на много народи. Имат човешки облик, но са по-възвишени духовно, т.е. живеят в мир, много мъдри създания, които знаят последствията от войната. Притежават свръхестествени способности. Според някои източници имат много нежни крилца и около тях грее ореол с мека светлина. Палави и своенравни към непознати и груби индивиди.
5. Леприкон
Те са национален символ на Ирландия, заедно с детелината. Известният ни образ представлява: малки човечета, почти еднакви или малко по високи от феите. Като последното е добре да не се споменава при пряк контакт с тях. Облечени са в зелен чорапогащник – това също е добре да се пропусне, ако случайно го забележите. При всяко положение, ще им нанесете обида, а това от „личен опит” не е добре за вас. Гневът на един леприкон може да се сравни само с огнедишащ дракон. Поред някои вярвания, ако уловиш леприкорн, може да се пазариш за цена. Каква цена? Откуп разбира се. За да си откупят свободата обратно. Боравят почти вълшебно със златото. Ако пък не ви се занимава с улавяне на леприкони с цел финансова стабилност, най-добре е да отскочите до под дъгата. Там винаги има много.
6. Дракон
За тях се е изписало много, надали ще кажем нещо повече. Въпреки това, Драконите (лат. draco, гръцки drákon – змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. В българските легенди техен еквивалиент са змейовете или ламите – кръвожадни и огнедишащи митични същества.
Разграничават се два основни типа дракони- европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.
Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества, почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън.
В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон. В християнството е популярна легендата за Св. Георги – със своето копие той убива змей, който в Западна Европа е наричан дракон.
На Изток е точно обратното – могъщият звяр е прочут със своята доброжелателност, интелигентност и щедрост. Драконът се е превърнал в емблема на източноазиатските култури.
Факт е, че китайците навсякъде по света са известни като предани „потомци на Дракона“. Приема се, че азиатският дракон, наричан от китайците lung, произхожда от Китай. Тези дракони също бълват огън, някои могат и да летят, но са по-издължени в тялото от европейските си събратя и в по-голяма степен биха могли да бъдат оприличени на змии. Също така често се изобразяват с рога и мустаци. В повечето култури се смята, че обичат съкровища и ги събират. Те притежават мъдрост, сила, живеят над 1000 години, имат и големи магически познания. Някои обичат да се преобразяват на малки животинки и да наблюдават хората, а други приемат образа на старци и им помагат. Китайските дракони притежават огромна мъдрост, но са съгласни да я споделят само след дълги разговори, убеждения, а понякога и подаръци.
7. Еднорог
Еднорогът или Unicorn наричан в Япония Кирин, а в Китай – Килин, е едно от най-красивите творения на човешката фантазия. Обикновено го описват като силен и грациозен бял кон с дълъг спираловиден сребърен рог на челото. Той може да покаже дали във водата на кладенец или в друга течност има отрова и ако има, успява да ги пречисти и да ги направи безопасни. Еднорозите в западните митове са буйни, необуздани и агресивни. Залавянето им е невероятно трудно. Ръкописи от XII в. съветват ловците как да уловят еднорог: животното трябва да бъде омаяно от пленително хубава девойка. Покорено от нея, то заспива с глава в скута й. Това е удобният момент ловците да го уловят и да отрежат рога му. Някои богати благородници се хвалели, че притежават рогове от еднорози, с които проверявали дали храната и напитките, които им поднасят, не са отровени.
Сред западните народи се споменава за пръв път за еднорогът през 398 г. пр.Хр. Тогава гръцкият историк Ктесиас записал разкази на пътешественици, в които еднорозите е са описани като диви магарета, големи колкото коне дори още по-големи.
Те са символ на красота и невинност, това създание въплъщава съвършенство, недостъпно за хората. Митове за еднорози се срещат из целия свят – от Франция до Украйна и навсякъде жребецът има почти еднакви характеристики – неземна красота, надхвърляща тази на нормалните коне, големи, тайнствени сили, неуловимост.
Счита се за голям късмет да докоснеш рога на такова същество.