05.02.2006г., автор:Iblis взето от:
http://aldarion.dir.bg/_wm/library/item.php?did=4278&df=8&dflid=3
История на келтите
В общи линии историците смятат, че келтите са мигрирали от една обща индо-европейска родина някъде в източна Европа, на запад.(напоследък обаче учените ревизират тази теория и са по склонни да търсят прародината на келтите и индоевропейците като цяло в северна Европа).
Засилващата се усложняване на света, разделянето на социални класи, държавообразуването и т.н. в централна Европа става причина за възникването на периоди, които учените наричат прото-келтски и келтски, или Халщат 900-500 пр.Хр. и Ла Тене 500-15 пр. Хр.
Разпространяването на келтската култура на Британските острови и атлантическото крайбрежие на Европа става грубо около 900-та година пр.Хр. Може да се предположи, че по това време са съществували религиозни специалисти от някакъв вид, въпреки че представата за „друидите“ като религиозно и интелектуално съсловие се появява едва след 500-та година пр.Хр. или малко след това.
За да свържем този период с други събития в световен мащаб ще отбележим, че през 500-та година пр.Хр. в Индия жевее Буда, Aeschylus and Thespis пишат творбите си в Гърция, Конфуции работи за император Йянг 3 в Китай, Сицилйската република пада под зависимост от Рим, Джешу е висш жрец в Палестина, Дарий 1 оглавява персийската империя, Питагор посещава Египет..
Съществуват достатъчно доказателства, че чрез търговските си маршрути и усвояването на обичаи характерни за колонизираните от тях територии, келтската култура преживява значителни промени през времето.
Не е изключено Британските острови да са били посетени от хора непосредствено след Ледниковия период, и да са станали дом на местна нео-литина култура допринесла значително за развитието на келтската култура и достигнатата от нея висота.
Следва кратка и със сигурност неизчерпателна таблица на келстката история по години:
Години Ера Събития
Преди 4000 пр.Хр. мезолит ловци и събирачи
4000-3500 пр.Хр. неолит построяване на Каланиш, Май Хоу и други мегалитни паметници
3500-1800 пр.Хр. построяване на Нюгрейндж – най-големият мегалитен паметник в Европа.
1800-1600 пр.Хр Бронзова Ера
1000 пр.Хр Желязна Ера
900-500 пр.Хр Халщат поява на келтите и келтските езици
600 пр.Хр гърците изграждат търговска колония в Месалия за да търгуват с Галия
500-15 пр.Хр. Ла Тене героичните келтски времена
450 пр.Хр. келтите достигат Испания
400 пр.Хр. келтите преминават Алпите и в продължение на десет години плячкосват Рим
279 пр.Хр. келтите нахлуват в Гърция през Македония и атакуват Делфийския храм.
280 – 277 пр.Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския п-ов, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано – в средата на ІV век пр. Хр. Присъствието на келтите тук повече от два века намира най-ярък израз в осъществяването на т.нар. „келтско царство“ в продължение на 64 години – от 277 до 213 г. пр. Хр.
270 пр.Хр. келтите основават Галатия в Мала Азия
154 -125 пр.Хр. келтите грабят Масалия и се сблъскват с римските армии
82 пр.Хр. римляните побеждават келтите в Италия
55 -54 пр.Хр. Юлий Цезар нахлува в Британия
52 пр.Хр. Юлий Цезар побеждава галския вожд Версенжеторикс при Аварикум и го пленява.
43-409 след Хр. Британско-римска Епоха. Римляните доминират в Британия и в части от Уелс
61г. римляните превземат друидска крепост в Англъси Будика оглавява въстание
120г. построяване на Адриановия вал
250г. саксонците започват да плячкосват източното крайбрежие на Британия.
350г. Кормак мак Арт управлява Ирландия в Тара
409г.-600г. Тъмните Векове оттегляне на римляните от Британия
425г. Вортижерн взема властта в Британия и воюва със саксонците
432г. Падрайг (Патрик) започва своята мисия в Ирландия
450г. Англо-саксонско нашествие. Бритите се заселват в Арморика и Бретан, Франция
454г. Арториус Ройтамус(Artorius Roithamus) – Артър наследява Вортижерн
500г. Артър побеждава саксите при Баден
Създаване на Далриада в югозападна Шотландия
537г. Артър е убит в битката при Камлан
563г. Св.Колумба пристига на остров Йона
663г. Средните векове Синода в Уилтби – келтската църква се присъединава към Рим
790г. започват грабежите, колонизацията и културното обогатяване на Британските острови от викингите
848г. Кеннет Мак Алпин обединява скотите на Далриада и пиктите
1014г. Битката при Клънтарф – викингите са изтласкани от Ирландия от Бриян Бору
Кои са източниците, чрез които можем да опознаем друидите
Основните източници, с които разполагаме са римските историци, археологическите разкопки, митическата литература списвана от монасите през 8-12 век. Могат да се правят и аналогии между келтите и онези индоевропейски култури, съществували през същия период и достигнали същото равнище на културно развитие, например Индусите.
Археологията е прекрасен източник за изучаване на келтската история. Учените са открили останките от принасяни от тях дарове за боговете на дъното на езера или тресавища, както и „оброчни дупки“ (дупки дълбоко в земята, където са били заравяни даровете), които говорят за келтската религия. Има също така и останки от келтски крепости, жилища, храмове, накити и инструменти.
Тези останки говорят не за събития и хора от келтската култура, а за това какъв е бил техния живот, какви са били техническите им възможности, каква храна са консумирали, какви занаяти и търговия са упражнявали, какви продукти са изработвали и търгували (което от своя страна ни говори за тяхната икономика), къде са пътували и как са стигнали до там.
Тези факти от социалния живот на келтите са съществен елемент за разбиране на друидизма, понеже е необходимо да се разбере цялата култура, в която е възникнал друидизма.
Римските историци са другият важен източник, въпреки че са писали за келтите от своя гледна точка; Юлий Цезар, например, е бил в процес на завладяване на Галия и поради тази причина вероятно ги описал с доста предразсъдъци. Посидоний се е опитвал да вмести друидите в своята собствена стоическа философия.
Имало е и опит старите келти да се впишат в ролята на невинния и мъдър благороден дивак, непокварен от цивилизацията и близък до природата, както е случая с писателя Тацит. Но римляните често се гледа като на „враждебните свидетели“, но те са единствените свидетели, с които разполагаме.
Въпреки всичко, те са били силно впечатлени от математическите и астрономически способности на друидите. Един римски автор, Диоген, поставя друидите в списъка на най-мъдрите древни философи; списък, който включва магите от Персия, халдейците (жреците на Вавилонците) и гимнософистите (индуистка секта, предшествала йогите), като всички от тях са избирани, заради техните способности в областта на математиката, физиката, логикато и философията.
Ето някои мисли на римски историци касаещи друидите:
Диодор: (Друидите са) философи и теолози … в областта на божествената природа.
Лукиян: (В обръщение към друидите) На вас единствено са дадени знанията на Боговете и божествените сили – или и така, или единствено вие нямате тези знания….Вие обаче ни давате увереност, че духовете не търсят мълчаливото кралство на Ебрус, нито бледите дълбини на Това царство, а в ново тяло духът царува в друг свят – ако разбираме вашите химни (поеми), смъртта е половината от пътя на един дълъг живот.
Aминиан: (Друидите изследват) проблемите на свети и върховни неща.
Цицерон: (Говорейки за Diviciacus) Той твърди, че притежава знанията за природата, която гърците наричат „физиология“ (природна наука).
Юлий Цезар: (Те притежават) сериозни знания за звездите и тяхното движение, за размерите на света и земята, за философията на природата (физиката).
Хиполит: Те могат да предсказват някои събития чрез Питагоровите сметки и изчисления.
Диоген Лаерций: (атрибутите на друидите)…. загадки и тъмни сказания; учения, че боговете трябва да бъдат почитани, никакви злини, мъжко държание.
Страбо: отбелязва не само практическите им познания за природните феномени, но и стремежа им към „морална философия“. Друидите учат, че душата на хората и вселената не могат да бъдат унищожени, въпреки че на моменти огънят и водата могат да надделеят.
Мела: Душите са вечни и има друг живот в безсмъртните религии.
Тези цитати могат да бъдат намерени в книгата Друидите на Stuart Piggot („The Druids“) Според този автор обаче най-добрият източник за изучаване на друидите е митологията. Там можем да прочетем за това какво са правили друидите, какво е било тяхното поведение, какво са казали някои от тях.
Въпреки, че средновековните ръкописи, които са ги съхранили са били писани и издадени от монаси-християни, в тях все още има огромно количество мъдрост.
В Ирландия има четири основни кръга от митове – Ълстърски, Фионски, цикъла Нашествието на Расите, и цикъла на Кралете. В Уелс, основните митове са събрани в книга наречена „Мабиногион“ („The Mabingion“).
През отминалия век редица фолклорни сборници бяха събрани от останалите неписани истории и молитви, предавани от уста на уста. Известният сборник от народни молитви „Carmina Gadelica“ от Шотландия, е чудесен пример за използването на народните традиции като източник за изучаване на келтския мистицизъм.
Два романа „Gods and Fighting Men“ и „Cuchullain of Muirthemney“, написани от Огуста Грегъри, са превъзходен източник за изучаването на келтската духовност, тъй като те съчетават средновековните текстове с тогавашния фолклор.
Един от проблемите при академичното изучаване на друидизма възниква във връзка с това, че друидите са били обект на редица преследвания и завоевания от страна не само на римляните, но също така и от древните Скандинавци, Нормани, Саксонци, Християни.
Поради тази причина голяма част от мъдростта на друидите е била цензурирана, развила се е в нещо неознаваемо, или просто се е загубило.
Известно е, че римляните никога не са завладявали Ирландия, така че за известно време страната е била рай за учението на друидите. Съвременният човек, търсещ пътищата на друидите трябва да се опита да извлече мъдростта от някои или всички от гореспоменатите източници.
Така човек открива, че независимо от огромното количество изгубена информация, все пак са на лице редица убедителни и ясни източници. Голяма част от магията на друидите може да бъде открита в творбите на съвременни ирландски и шотландски писатели като Уилям Бътлър Йейтс, Лейди Огъста Грегъри и Джеймс Джойс.
Основните келтски територии, в които келтската цивилизаци е достигнала върха си, и където се говорят местни келтски езици са Алба (Шотландия), Брейц (Британия, или Галия – настояща Франция), Кимру (Уелс), Ейре (Ирландия), Галисия (северна Испания), Керноу (Корнуол), Манин (остров Ман), и Британия. Келтската култура била основана на родовото общество, т.е. основната социална и политическа единица е било семейството.
Келтите са имали са владеели технологията на новата „желязна ера“, което означава, че са могли да коват желязото за необходимите им инструменти, да използват златото и среброто в изкуството, да разчистват земята за земеделски нужди и отглеждане на животни, и са живели в чифлици.
Келтите са мигрирали от древните индо-европейски земи в източна Европа, за да обхванат почти цяла западна Европа. Съществува възможност за проследяване на миграционните маршрути по изработените от тях предмети, които са оставили.
Науката различава два основни класа археологически материал, наследен от келтите – Ла Тене (от 900 до 500г.пр.Хр) и Халщат, (от 500 до 15 пр.Х.) нареченипо местата, където са открити предмети, отличаващи се с определен културен стил и специфика. Халщат се намира в Залцкамергут в Австрия, а Ла Тене е в Швейцария.
Келтите от Галатия, настояща Турция, са били посетени от Пол от Тарсус около 40-та година след Хр.; неговото послание към тях
има постоянно място в християнската Библия.
Келтите от Шотландия са ирландски колонизатори, скоти, а също така и местни пред-келтски народи известни като Пикти, отличаващи се с матриархална обществена подредба.
Те доминирали в Шотландия, докато не са били обединени с шотландците от Далриада от Кеннет Мак Алпин през 843 година. За сажаление няма много известни факти за пиктите; дори и името им е това, което са използвали римляните, а не тяхното собствено самоназвание.
„Пикти“ означава „изрисувани хора“; римляните ги нарекли така, тъй като войните на пиктите имали традиция да се изрисуват в синьо с екстракт от сърпица преди битка. Съществуват някои предмети изработени от пиктите, предимно гравирани камъни, но за съжаление символите им не са напълно разгадани.
Днес, силни келтски културни центрове могат да бъдат открити в Нюфаундленд и Нова Скотия, Канада, някои части на САЩ и Австралия.
Едно от галски келтски племена заслужаващи внимание са Хелветите, които се сражавали срещу армиите на Юлий Цезар през 58 година преди новата ера.
Те са населявали днешна Швейцария, като продължават да живеят и сега: официалното име на Швейцария е все още „Confederatio Helvetica“, което на латински означа „Конфедерация на Хелветите“.