автор: Пламен Петков, взето от: http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=536&Itemid=102
След поражението на Брен и Акихорий при Делфи през зимата на 279/278 г. пр. Хр., Батанат, начело на една част от келтите, поставя основите на държавното обединение на скордиски., които подобно на бастарните имат значителна роля във военно-политическите събития през късния елинизъм [Ath. VІ, 25, 234 (a-b)].
Делят се на две групи велико-скордиски и мало-скордиски [Strab. VІІ, 5, 12]. Държавната им организация е консолидирана през ІІІ в. пр. Хр. и се простира в пространството между Дрина на запад, Морава на изток, поречието на Западна Морава на юг и долното течение на реките Драва и Дунав на север.
За да отстояват военно-политическите си амбиции, скордиски провеждат активна външна политика, воювайки срещу дардани, илири и траки, като на запад достигат до Адриатическо море. Около 156 г. пр. Хр. те за пръв водят бойни действия срещу римските войски, които нападат техните съюзници далматите [Iul. Obs.16 (75)]. През 141 г. пр. Хр. римляните, за да подсигурят северната македонска граница, отново воюват срещу тях, но са разбити.
Шест години по-късно, т. е. през 135 г. пр. Хр. римският управител на Македония Марк Косконий се сражава успешно срещу тях в Тракия [Liv. Per. LVІ], но поради лаконичността на информацията не става ясно къде точно се водят сраженията. Мястото им може да се локализира и на изток от Нестос, и по долината на Хеброс, т. е., напредвайки през река Нишава и днешно Софийско поле,
Скордиски поставят под заплаха римските позиции в Егеида и пътя към Азия. Това е единият вариант. Другият е боевете да се разиграват в границите на провинция Македония, като при поражението си келтите отстъпват към Тракия.
Тяхната сила е временно ограничена поради поражението, което боите нанасят през 114 г. пр. Хр. на кимврите, които са принудени да се насочат именно към земите на тавриските и скордиските . През същата 114 г. пр. Хр., след като отклоняват надвисналата от германите опасност, скордиските отново влизат в стълкновение с римляните в Тракия и разбиват консула Гай Порций Катон [Liv. Per. LXIII; Flor. I, 39; Eutr. ІV, 24].
Неуспехът на римляните кара сената да започне провеждането на по-енергични действия в Илирия, Македония и Тракия. През 113 г. пр. Хр. Другият консул Гай Цецилий Метел воюва с успех в Тракия срещу противник, който не е назован у изворите, но най-вероятно отново е визирана военна операция против скордиските.
За успешните си действия той получава правото на триумф по същото време, по което с тази чест е удостоен и брат му Марк Цецилий Метелза войната срещу сардите. [Vell. Pat. II, 8, 2; Eutr. ІV, 25]. На следващата 112 г. пр. Хр. Марк Ливий Друз, политическият противник на Гракхите, разбива скордиските и достига до река Истрос, прогонва варварите отвъд реката и възстановява римския престиж в тази част на региона [Liv. Per. LXIII; Flor. I, 39; Ruf. Fest. 9; Dio Cass. XXVІ, fr. 88; CIL. I2 49, 117 (триумфирал през 110 г. пр. Хр.)].
Въпреки че Марк Ливий Друз е първият римски пълководец, primus Romanorum ducum, който достига до река Истрос, то неговите акции представляват временно стабилизиране на военно-политическата ситуация в района.
В периохите на Тит Ливий е отбелязано, че военните действия се разиграват в Тракия. Някой съвременни изследователи считат, че това е възможно, понеже във военната кампания през 114 г. пр. Хр. римляните не успяват да прогонят скордиските от областта.
През 109 г. пр. Хр. проконсулът Марк Минуций Руф воюва срещу скордиски, трибали, беси и други тракийски етноси. Неговата победа е отбелязана и в надпис от Делфи [Syll.3 710; Liv. Per. LXV; Vell. Pat. II, 8, 3; Eutr. ІV, 27, 3].
Най-вероятно в писмените извори се визира военна кампания против скордиските и трибалите, а в Делфийския декрет се съдържат данни за друга военна операция против бесите и останалите траки някъде около река Хеброс.
Друго сражение срещу скордиските и даките, той печели благодарение на една стратегема, с помощта на брат му Квинт Минуций Руф [Front. Strat. II, 4, 3]. За успешните си военни действия през 106 г. пр. Хр. Марк Минуций Руф е поздравен от войските си като император, Imperator, и получава правото на триумф.
Някои съвременни изследователи предполагат, че той воюва и срещу медите, които по това време нахлуват в пределите на провинция Македония, а през 104 г. пр. Хр. повторно преминават македонските граници [Iul. Obs. 43 (103)].
През 101 г. пр. Хр. скордиските заедно с траките отново навлизат в пределите на Македония, но са разбити и прогонени от римския претор Тит (Марк) Дидий, който на следващата година продължава своята офанзива и подготвя присъединяването на земите на Тракийския Херсонес към провинция Македония [Flor. I, 39; Ruf. Fest. 9; Amm. Marc. XXVІІ, 4, 10; Euseb. Chron. p. 231, 170 Olymp.=100 B. C.].
Античните автори [Flor. I, 39; Iul. Obs. 48 (108)] съобщават за нападение на медите и дарданите (много вероятно и скордиските) през 97 г. пр. Хр., които са разбити от Гней Манлий Вулсон. Но по време на управлението на римския наместник Гай Сенций, през 92 г. пр. Хр., медите повтарят набега си и подлагат на опустошение цяла Македония.
По повод военните действия през 92 г. пр. Хр. от периохите на Тит Ливий [Liv. Per. LXX] се разбира, че Гай Сенций воюва неуспешно. Докато Марк Тулий Цицерон [Cic. In. Pis. 34] добавя, че всички траки се отмятат, с изключение на дентелетите, които подпомагат римския наместник.
От изворите [Liv. Pеr. LXXІV; Oros. V, 18, 30] става ясно, че през 89 г. пр. Хр. траките нахлувaт в Македония и вероятно точно по това време цар Сотим (rex Sothimus) начело на многобройни тракийски съюзници (вероятно и скордиските ) опустошава Елада и македонските земи.
По-време на този поход е ограбено светилището на Зевс в Додона. Но накрая римляните успяват да парират варварските действия и принуждават Сотим да се върне в пределите на своето царство.
Подбудител на тези тракийски военни акции и на вълненията в Македония е понтийският цар Митридат VІ Евпатор (120/121-61 г. пр. Хр.), който успява да привлече на своя страна западнопонтийските полиси, траките, келтите, скитите и други народи.
През 86 и 85 г. пр. Хр. медите, дентелетите, дарданите и скордиските отново нахлуват в пределите на провинция Македония. В периохите на Тит Ливий е отбелязано, че Луций Корнелий Сула воюва именно срещу траките, като през пролетта и лятото на 85 г. пр. Хр. по долината на река Стримон са предприети два похода срещу тях.
Единият е предвождан лично от него в Медике, а другият – от легата му Луций Хортензий, по време на течащите мирни преговори между Луций Корнелий Сула и Понтийското царство, срещу дентелетите и дарданите, които са победени и превърнати в дедитиции [Liv. Per. LXXXI,LXXXII, LXXXIII; Plut. Sull. 23; App. Mithr. 55; Gran. Lic. XXXV, (р.35)]. Евтропий [Eutr. V, 7, 1] отбелязва, че Луций Корнелий Сула воюва срещу далматите, скордиските и дарданите, като някои от тях побеждава, а други поставя под своя опека.
Операциите на Луций Корнелий Сула не сломяват варварската съпротива, и след неговото изтегляне от района, около 85/84 г. пр. Хр. скордиските, дарданите и медите отново нахлуват в Македония и Елада, ограбвайки много светилища, между които и Делфийското, където загасят свещения огън.
Управителят на Македонияи Ахайя – Луций Корнелий Сципион Азиаген побеждава скордиските и ги прогонва отвъд река Истрос, а с медите и дарданите се споразумява, оставяйки им част от награбената плячка, а другата запазва за себе си [App. Ill, I, 5].
Вероятно и това активизиране на келтите, дарданите и траките се дължи на понтийската дипломация, понеже по това време Луций Лициний Мурена започва в Кападокия т. нар. ІІ Митридатова война (83-81 г. пр. Хр.).
В резултат на военните операции на Тиберий, между 15-11 г. пр. Хр. скордиските са подчинени и включени в пределите на римската военно-политическа система.
Литература:
Домарадски 1984: Домарадски, М. Келтите на Балканския полуостров, София, 1984.
Геров 1959/60: Геров, Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, Част 1. – В: ГСУ-ФФ. Т. LІV/3, 1959/60.
Геров 1967: Геров, Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, Част ІІ. – В: ФЗФ, Т. LXІ, 1, 1967.
Кацаров 2004 (1919): Кацаров, Г. Избрани съчинения. Т.2. – B: (Университетска библиотека № 390), София, 2004 = Келтите в стара Тракия и Македония. – В: СпБан, кл. ист.-фил. 80.,1919, № 10.
Papazoglu 1969: Papazoglu, F. Srednjobalkanska plemena u predrimskog doba (Tribali, Autarijti, Dardanci, Skordisci i Mezi). Djela, Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, knj. 30; Centar za balkanoloska ispitivanja, knj. 1,Sarajevo, 1969