Публикува се с изрично съгласие на авторите на сайта.
превод: Сурен Исраилян, 04.05.2020г.
Уважаеми приятели ! Това е четвъртата история, която превеждам, имам нагласа да преведа поне 10 подобни текста, за да имате представа от прекрасния стил и завладяващите сюжети, разказвани от Бардовете. И тук, както досега има аудиоформат. Приятно четене и слушане !
„Хората на Дана“ /Tuatha de Dannan/ управлявали Ирландия много години и през това време страната процъфтявала. Летата не били прекалено топли, а зимите – прекалено студени. В горите имало изобилие от всичко и всеки намирал какво да се яде. Но един ден Върховният крал на Ирландия починал и оставил кралството на тримата си синове. Те се казвали Мак Кул, Мак Кехт и Мак Грейне /Mac Cuill, Mac Cecht, Mac Gréine/. Тримата не можели да разделят Ирландия помежду си и непрекъснато се карали, докато не докарали страната на ръба на война.
По същото време, далече в Испания, живял един мъдър старец, който се казвал Ит Еспайн /Ith Espaine/. Той често се качвал на една висока кула и наблюдавал морския пейзаж. Един ден, гледайки хоризонта, той сякаш видял в далечината някакъв остров с високи планини и зелени гори. Ит разказал на брат си и племенниците си за острова, който видял, но те отговорили, че това вероятно били буреносни облаци и се смеели на неговото въображение. Но Ит продължавал да гледа в тази посока и виждал острова все по-ясно, докато един ден не решил, че може да отплава дотам с кораб.
Ит събрал хората си и потеглил. Когато той и спътниците му най-сетне стигнали до Ирландия, Ит се възхитил на чудната земя, която му се открила. Той отишъл до хълма Тара, където Мак Кул, Мак Кехт и Мак Грейне продължавали да се карат. Те поздравили Ит и хората му и като на по-възрастен от тях му поискали съвет за споровете си. Ит отговорил, че най-добре би било да следват законите и обичаите на тази страна, защото от това, което видял, бил сигурен, че народът има добри правила, след като те се отнасяли към тази прекрасна земя. Ит продължил да хвали Ирландия и не спирал със суперлативи за всичко, което видял там.
Но тъй като той бил чужденец, на местните им се сторило странно това, че говори толкова много хубави приказки за Ирландия. Те помислили, че той просто иска да заграби земята им и без много спорове тримата крале на Ирландия взели решение да убият горкия Ит Еспайн. А когато хората на Ит се върнали и разказали за смъртта му, внукът Мил и тримата му синове събрали армия и отплавали към Ирландия, за да получат справедливост за Ит.
Мил умрял по време на пътуването, но синовете му Амергин, Еремон и Ебер Дон /Amergin, Eremon, Eber Donn/, спазвайки заръките на баща си, продължили по пътя към Ирландия.
Амергин бил могъщ друид и когато те акостирали на ирландския бряг, той запял песен за пристигането си, за всички магически умения, които имал, и за уважението си към природата.
„Синовете на Мил“ отишли на хълма Тара и казали на тримата крале на „Хората на Дана“, че идват да искат възмездие за смъртта на техен прадядо. Кралете поискали три дни, за да решат дали да напуснат острова, да се бият или да се предадат. Амергин като най-мъдрия се съгласил с това предложение и според уговорката те преместили корабите си „на девет вълни от брега“, за да покажат, че честно спазват обещанията. Друидите от „Хората на Дана“ обаче не били толкова благородни, те запели песен, с която извикали бурята. Те извикали мъглата да разпръсне чуждите кораби и да попречи отново те да акостират на брега.
Когато започнала бурята, Амергин усетил, че е направена магия. Той изпратил един от хората си да се качи на мачтата на кораба и да види бурята отгоре. Гледачът се качил, но паднал от мачтата и се убил, но по време на падането извикал на Амергин, че горе било ясно време. И така Амергин разбрал, че бурята е нагласена.
Амергин решил с помощта на своята друидическа сила да отговори на друидите от „Хората на Дана“. Той запял „контра“ песен и „успокоил“ бурята. Разярени от предателството на „Хората на Дана“, милезианците /Milesians/ решили да не чакат трите дни, а да акостират на брега незабавно. След стихването на бурята един от тях Дън /Dunn/ бил толкова вбесен, че разправял как щял да убие всички от „Хората на Дана“ и се развълнувал, представяйки касапницата, която щял да им направи. Но когато произнесъл тези думи на омразата, бурята пак започнала, дори по-силно отпреди !
На „Синовете на Мил“ им се наложило да направят пълна обиколка на Ирландия обратно на часовниковата стрелка, преди да влязат в устието на река Бойн /Boyne/. По пътя към равнината на Тайлту /Plain of Tailtiu/ те срещнали три кралици от „Хората на Дана“ една след друга. Кралиците Банба, Ериу и Фодла /Banba, Eriu, Fodla/ им обещали помощ, ако в замяна „Синовете на Мил“ нарекат тази земя с техните имена. Амергин се съгласил с всяка от кралиците, ето защо в древността Ирландия имала три имена, но до днес се е запазило само Ериу.
В равнината на Тайлту „Синовете на Мил“ се сблъскали с „Хората на Дана“ в голяма и свирепа битка. Тримата крале били избити, както и жените им. Армията на „Хората на Дана“ била разгромена, останалите живи войници се пръснали по пътя към морето, преследвани от „Синовете на Мил“, които избивали всичко, което било на пътя им. След тази битка „Хората на Дана“ били напълно разгромени и нямали никакви шансове за съвземане. Те решили да не живеят със „Синовете на Мил“, които разделили Ирландия на две равни части, управлявани от Еремон и Ебер Дон. Те се отказали да преживяват, плащайки данъци и търпейки унижения от завоевателите, и се оттеглили, като преминали в невидимия свят, взимайки със себе си своите магически умения. Така „Хората на Дана“ се настанили по хълмовете, в горите и реките на Ирландия за вечни времена.