ДЕПАРТАМЕНТ: МЕДИКОБИОЛОГИЧНИ НАУКИ И НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА И ОКОЛНАТА СРЕДА, НБУ, СОФИЯ
ЛЕКТОР: ст. ас. д-р ГАЛИНА САЧАНСКА
ПРОГРАМА: НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА
взето от:https://pomagalo1.com/art/qbylkata-kakvo-q-pravi-polezna/17470
ЯБЪЛКАТА- КАКВО Я ПРАВИ ПОЛЕЗНА ЗА ЗДРАВЕТО
ЯБЪЛКАТА: НАЙ-ПОЛЕЗНИЯТ ПЛОД
Ябълката е плод на ябълковото дърво от семейство Розоцветни (Rosaceae), подсемейство ябълковидни (Pomoidae), род Mallus Mill. Съществуват около 30 основни вида ябълки и над 7500 култивирани сорта. Ябълката е известна от преди около 5000 хиляди години. За нейна родина се смята Северозападните Хималаи, където и сега се среща в диво състояние.
Култивирана е в Мала Азия, след което пътят й води до Кавказ, Египет и Палестина. По-късно е разпространена в Древна Гърция, Древен Рим и в цяла Европа. За тези култури се споменава в древните писмени паметници на Китай, Персия, Индия. Останки от ябълкови плодове са намерени при разкопки на жилища преди 5000 години.
В диво състояние ябълката е позната по българските земи от дълбока древност. Траките се занимавали с овощарство, а римляните пренасяли в българските земи нови овощни видове и сортове. След това славяните, а по-късно и българите продължават традициите на траките в отглеждането на овощни култури. През Средновековието отглеждането на ябълкови дръвчета се запазва като единични дръвчета.
По-късно източници отбелязват, че ябълките не са липсвали на трапезата на султаните и висшите сановници на Портата през цялата година. През векове на различни исторически и политически промени, както хората така и овощните дръвчета претърпяват развитие. През 1924-44 година на мястото на сливови градини са засадени ябълкови дръвчета поради масово нападение върху сливовите дръвчета от „чернилка”.
Това спомага зя тяхното по-широко разпространение и отглеждане като култура. Засаждането на ябълкови овошки започва след идването на чеха Вашичек, който внася много ябълкови сортове от Европа.
Съществуват ядливи сортове и такива сортове, който не се ядат. От неядливите сортове са известни: Malus pumila и M. communis. M. domestica произлиза от Кавказ и е родоначалник на повечето ядливи сорта. Някои видове имат декоративно значение- Malus baccata. Въпреки че е била известна ябълката още от древността, голямо стопанско значение придобива през 20 век, когато са били оценени хранителните и лечебните качества на плодовете.
Ябълката е един от най-разпространените плодове на световния пазар. От овощните култури за нашата страна именно този вид има най-голямо значение. Площта на която се отглеждат ябълковите дръвчета най-бързо нараства през 1950 година.
Благоприятни условия за отглеждането й в нашата страна има по долините на реките Марица, Струма, Камчия, Огоста. Обособени са няколко главни ябълкови района – Горнотракийски, Югозападен, Камчийски и Северозападен. Известни сортове са Ранна червена птица, Виста бела, Молиз делишес, Примруж, Прима, Ландсбергска ренета.
Достигането на този плод до наши дни обаче става благодарение на първите цивилизации в Месопотамия, които правят важно земеделско откритие и запазват желаните качества на плода. Както са известни сортове за директно консумация така има и такива, които са за готвене.
Но кое е нещото, което кара хората от дълбока древност да открият, познават, запазват и отглеждат ябълковите дръвчета до наши дни и да не позволят тя да изчезне като вид през хилядолетната ни история? Различните народи през вековете интерпретират и приписват различни магически свойства на този плод. Той също е многолик символ в различните култури.
Добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, а християнската традиция я свързва с изкушението и първородния грях. Също така ябълката означава радост, знание, мъдрост, обожествяване и разкош както и съблазън, измамност и смърт.
За много мъдри цивилизации като древните китайци ябълката е символ на мир и съгласие, ябълковият цвят е символ на красотата. В китайския език думите за „ябълка” и „мир” имат подобно звучене.
Ябълковото дърво символизира здраве и безсмъртие. В гръцката, келтската и скандинавската митология ябълката се описва като прекрасен плод даряващ сила на боговете.
В келтската митология на ябълката е обърнато специално внимание. За тях сребърното клонче от ябълково дърво е символ на магическа сила и плодовитост, с която то дарява младоженеца. Ябълката при този народ е свързана и с отвъдното. Планината „Авалон”, която се е обитавала от елфи и феи, в превод от древноирландски означава „ябълкова”.
В легендата за „Пътешествието на Бран на „Острова на блажените” се разказва за героя, който попада в страната на вечния живот и там го среща жена. Тя била невероятно красива и му дала ябълково клонче направено от бял бронз. Ябълките на него били от бяло сребро.
Ябълковото клонче присъства и в легендата за Немезида и Артемида. То се връчвало като награда от богинята Диана в обредните брачни надбягнания. Древната скандинавска богиня Идун пазела великолепни златни ябълки, благодарение на които боговете запазили вечната си младост.
Гръцкият народ пък от своя страна посвещавал ябълката на Венера като знак за любов и желание. При този народ ябълката била символ, който олицетворява предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачния покой, младоженците си разделяли ябълка.
В Древна Гърция да се предложи ябълка означавало да се направи любовно предложение. Поднесената ябълка била смятана за любовен знак. Най-известната древногръцка легенда за Троянската война започва именно заради ябълка, която станала по-късно „ябълката на раздора”. Древногръцката богиня Ерида, която е богиня на раздора и съперничеството си подхвърляла ябълка с надпис „За най-прекрасната”.
На сватбата на Пелей и Тетида, Парис я дал на Афродита, на най-красивата богиня от трите богини- Хера, Атина, Афродита- богинята на любовта. За благодарност Афродита го дарила с любовта на прекрасната Елена и именно затова започнала Троянската война. Още древните гърци посвещавали ябълково дърво на Аполон. Древните римляни от своя страна започвали обяда си с яйце и го завършвали с ябълка- от началото до край, от „А” до „Я”.
Специалистите по митология тълкуват ябълката като широко разпространен символ на любовта и пролетта: За да влезеш В Елисейските полета ти трябва да притежаваш ябълка. Трябва ти ябълка за ябълковите градини, където входа е запазен само за душите на героите.
Не може да се подмине анализирането и на Библията като носител на информация за ябълката. Този плод не се назовава пряко, но именно тя е съблазнила първо Ева да я откъсне от Райската градина. Така ябълката придобива и положителен и отрицателен смисъл по отношение на познанието, защото Ева я е откъснала от дървото на „Познанието за добро и зло”.
Хесперидите-древногръцки нимфи- живеели, където растяла ябълката, която дава златни плодове. Те дарили Херкулес с този плод в знак на благодарност, че ги спасил от разбойниците. Ябълките са символ на безсмъртието.
В Европа ябълката е символ на познанието за добро и зло, също на изкушението и греха. Истината е, че ябълката е един от най-митичните растения в Европа. Вероятно хората в миналото интуитивно са усещали силната й енергия и затова тя притежава толкова разнородни сравнения, знаци и символи. В легендите на тези народи ябълката играе ключова роля.
И до днес този плод присъства на трапезата на Нова година-Рош-а-Шана. След специалните молитви в синагогите, на празничната европейска трапеза задължително присъства ябълката. Тя е символ на предстоящата сладка година.
Темата за ябълката е застъпена във всички области в живота. Дори в изкуството тя заема видни позиции. Ябълката има запомнящо се място в творчеството на такива жудожници като Стоян Венев и Димитров-Майстора.
Картините за раждането на Иисус Христос показват Младенеца, който поема ябълка: по този начин той символично взема върху себе си греховете на света. Затова червената ябълка, с която по традиция украсяваме коледната елха, може да се изтълкува като възможност за връщане в рая благодарение на раждането на спасителя.
През времето на Златния век ябълката е била забранения плод. От латински ябълка значи „лош, зъл, греховен”. Затова се правели асоциации заради нейната привлекателна сладост с греховната съблазън. Затова в произведенията на изкуството от бароковата епоха, смъртта във вид на скелет държи в ръката си ябълка. Цената, която трябва да се заплати за първия грях е смъртта.
Нейната кръгла форма представлява цялостност и единство. Поради тази форма в обикновения живот, ябълката се възприема като космически символ. Затова кралските особи не рядко държат в ръката си заедно с друти могъщи предмети и ябълката. Това е израз, че държат света в ръката си, имат цялата власт събрана в една ръка.
Друг интересен факт е, че алхимиците забелязали, че сърцевината на разрязаната напречно ябълката има петолъчна форма, което им напомняло за търсения пети елемент. Така те използвали този плод като символ на познанието.
Ябълката, разбила се, не е подминала и историята и легендите и на нашия български народ. Това е един от най-любимите ни плодове и е характерен за нашите географски ширини. Ябълката украсява и българската коледна трапеза, с червена ябълка. С нея се украсяват суровачките и пак с нея се даряват сурвакарите.
Франзуците пък, този народ, който има изключителен усет към изящното, изяждат по една ябълка сутрин за здраве и вечер- за красота. Толкова много истории, митове, легенди, символи и значения има този плод, че наистина е интересно в какво се състои в действителност неговата магичност и дали всичко до тук казано е само приказки и легенди или нещо повече?
Не е случайно, че един от известните афоризми на Хипократ е: „Нека храна ви бъде лекарство и лекарството храна”. Още той обявява ябълката за плода на младостта. Природата сама ни предлага своите лекарства като ябълката.
Изненадващо за много хора, но тя наистина е най-полезният плод. Това се дължи на нейната комбинация от полезни елементи и това, че именно тя е най-удачна за нуждите на човешкия организъм
Ябълките са най-разпространени по целия свят и са известни със своята сочност, както и с хранителните си стойности. Те могат да се консумират по различен начин- пресни, в сокове, в пай, превърнати в желета, конфитюри и други.
Хранителни вещества за 100 грама
Тя е богат източник на пектин и целулоза (в кората и семките)-баластни вещества; яблчъна и лимонена киселина; флавоноиди- кверцетин, който е мощен антиоксидант и катехин; витамини А, В, С, Е, G, Р, РР; минерали-калий, бор; захари- фруктоза и глюкоза; захароза.
На първо място витамин А спомага за нормализирането на обмяната на веществата и за доброто състояние на очите както и на костите. Витамин С укрепва имунната система, флавоноидите- антиоксидантите, намаляват риска от сърдечно съдови заболявания. Витамин РР е много добър в борбата с умората, депресията, раздразнителността и безсънието.
Витамин С също витализира клетките. Аскорбиновата киселина помага на организма да разгражда отровните вещества, а тази пречистваща функция води до подмладяване. Витамин Е, който също е в съдържанието на ябълката намалява целулита. Той отстранява увреждането на тъканите, стяга структурата на кожата. На практика ябълките са природно средство срещу бръчките.
Витамин G, който е необходим за нормалното храносмилане и растеж е в най-големи количества в ябълката в сравнение с другите плодове. Количеството на целулоза в ябълките е по-голямо от колкото в другите плодове също. Флавоноидите предпазват от рак като възпрепятстват образуването на свободни радикали.
Антиоксидантите са химични съединения, които неутрализират уврежданията извършени от химикали познати като свободни радикали. В лабораторни опити с плъхове, мозъчните клетки третирани с антиоксиданти съдържащи се в ябълката, устояли на предизвиканите увреждания много по-добре отколкото останалите клетки.
Благодарение на съдържащата се фруктоза ябълката може да замести успешно шоколада или захарните изделия като задоволи напълно нуждата на организма от захар. Тя съдържа малко калории- около 70-100 калории.
В ябълките се съдържа значително количество феноли, които действат регулиращо на холестерола. Ябълковият сок е особено полезен или по точно салициловата киселина. Той намалява бактериите в устата и предпазва зъбите от кариес благодарение на танина. Сокът още спомага за намаляването риска от заболяване на главния мозък (Алцхаймер, Паркинсон).
Ябълката заема първо място сред плодовете в народната медицина. Тя е ефикасна при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост, нарушена функция на бъбреците. Ябълките могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт.
Това се дължи на факта, че пектнът, който представлява естествени влакнини, понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Тези влакнини са жизненоважни за здравето на човека. Богатото й съдържание на минерални вещества оказва благоприятно въздействие при ревматизъм, болки в черния дроб.
Ябълките са много полезни за пушачите и особено за хора работещи с отровни вещества като уран, олово, живак, кадмий, манган, защото изчистват от никотина и токсините. Причината е, че се свързват със солите на тежките метали и образуват комплексни съединения, които не могат да преминат в организма през червата и се изхвърлят навън.
Една ябълка преди всяко ядене подобрява храносмилането и помага на организма за по-бързото усвояване на хранителните вещества. За това спомага фолиевата киселина, която подпомага разграждането на мазнините.
Най-добре е ябълките да се консумират с кората, защото точно там се съдържат много от полезните вещества. Тя има антиракови свойства. Анализ на химичния слой на кората на ябълката е индетифицирал фитохимикали, които са доказан агент срещу най-малко три вида рак срещан при хората- на белите дробове, на черния дроб и на дебелото черво.
Това е установено в едно проучване проведено в Страсбург. Това е така, защото когато влакната от ябълката останат в дебелото черво за определен период от време, то започва да произвежда химични вещества, които воюват с раковите клетки. Доказано е, че в кората се съдържат в пъти повече феноли, отколкото в плода.
Тези вещества, които са в кората са полезни за сърдечната дейност. Благодарение на съдържанието на влакна и въглехидрати този плод засища бързо, защото пектинът в нея набъбва много бързо и създава чувство за ситост.
Ябълките са богати на бор- елемент, който отговаря за плътността на костната тъкан. Следователно са чудесна профилатика срещу остреопороза. Калият предодвратява от ендемии, които се получават най-често при сърдечна и бъбречна недостатъчност.
Ябълката съдържа още каротин, ниацин, калий, калций, фосфор, магнезий. Желязото е добро средство за лечение на хора склонни към анемия и влияе добре на нервната система. Ябълката успешно предпазва от диабет и астма и предотвратява от унищожение на мозъчните клетки, което води до загуба на паметта. Нито една химична добавка не може да се сравни с полезните свойства на ябълката.
Тя не съдържа никакви мазнини, натрий и холестерин. Голяма роля играят органичните киселини, които предотвратяват процесите на ферментация в червата и спомагат за отслабването.
В семената на ябълката се съдържа много йод, който е съставка на почвата. Различните сортове ябълки имат различен брой костилки. Но в пет- шест семки на ябълката се съдържа ежедневната нужда от йод за организма. Неразтворимите феноли спомагат за подобряването на перисталтиката на червата, а разтворимите намаляват холестерола.
След дългогодишни лабораторни анализи бил открит агента за дълголетието именно в ябълката. Това вещество било открито в особен сорт английски киселици. Веществото се казва епикатехинов полифенол. Учените доказали, че той успокоява артериите и увеличава притока на кръв.
Редуцира риска от инфаркт и инсулт. Това е така, защото разтворимите фибри способстват за предотвратяване задържането на плака по стените на артериите. При експерименти с ябълки било забелязано, че участниците в експеримента имат подобрение на своята васкуларна възраст- възрастта на кръвоносните съдове.
Техните кръвоносни съдове се подмладили с 17 години. За съжаление този вид ябълки вече не се консумира, но има продукт на пазара – сок с богато съдържание от еликсира на дълголетието. Бъдещите планове на много големите компании са да инвестират в разработването и пускането на пазара на продукти с ябълковия елексир, който е ключ към дълголетието. Друго интересно откритие, което учените са направили е, че червените ябълки съдържат повече антиоксиданти , отколкото зелените и жълтите.
Природата опакова плодовете на ябълката в естествен и много тънък восъчен слой, който ги предпазва от различни гъбички и бактерии. Но по една или друга причина докато стигнат ябълките до търговеца този слой е изчезнал.
Затова е възприета практиката ябълките да се покриват с фин слой от восък с растителен или животински произход. Според стандартите на САЩ и Европейския съюз тези вещества не са опасни при попадане в организма на човек- смятат се практически за безвредни.
В Китай вярват, че ябълката носи мир и съгласие, а ябълковият цвят е символ на здравето и красотата. Редовното ядене на ябълки е известно още в древността като важна част от правилното лечебно хранене. Те са източник на здраве, лекота и красота. В зимните месеци организма бързо изчерпва запасите си от витамини.
Безспорно най-доброто решение за набавянето им е с храните, които ги съдържат в естествен вид. Може би не случайно Нютон открива идеята за всеобщото притегляне като видя ябълката да пада от дървото. И до ден днешен можем да видим това дърво в Кембридж, Великобритания.
Isaac Newton’s apple tree near Grantham, Lincolnshire
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.Храни против рак: Плодовете като лекарство и храна– Христо Мермерски, Йонко Мермерски, ИК „Милениум”
2. Гръцки митове– Робърт Грейвз- ИК ”Нов Златорог”
3. Интернет