взето от https://history.framar.bg
https://history.framar.bg/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-7-%D0%B2%D0%B5%D0%BA
Най-ранните записи, касаещи историята на медицината на келтите свидетелстват, че медикаментозната баня играела важна роля за лечението. Тя била използвана често от медика Дианцет, който лекувал ранените в битката при Мойтура, както и от друидът Тросдейл по време на сражението на брега на Слейни.
Други лечебни бани са били използвани за третиране на кожни заболявания. Речникът на Кормак споменава за старата вана “Jothrucitd“, която била използвана за лечение на пациенти, болни от проказа.
Според аналите на Тиернах през 366 година, принцеса почина вследствие на отравяне с горчива течност. Това показва, че дори в този ранен период келтите са имали познания за употребата на отрови.
Келтите са били в състояние да лекуват тежки черепни травми. Историците доказват този факт благодарение на ръкопис, датиращ от 637 година. В него се посочва, че млад ирландски вожд на име Кенфелад е пострадал по време на бой. Черепът на благородника бил разцепен от удар с меч, а лечението му отнело 12 месеца в училището Томреган в графство Каван. Документът твърди, че медиците са премахнали „увредените части на мозъка и черепа“, вследствие на което „интелектът се избистрил, а с времето паметта се подобрила“. Така Кенфелад постепенно се възстановил и станал учен. Староирландска легенда твърди, че лекарите са отстранили онази част от мозъка на война, отговорна за забравянето.
Келтите обикновено са лекували раните с отвари и компреси с билки, които се смесвали с мед. Те прилагали подобно лечение и при третирането на счупени кости. Съществуват източници разказващи за методите на изработване на фиксиращи шини, предназначени за подпомагане на излекуването на счупени кости. Освен това, те съдържали и препоръки за ампутацията на гангренозни крайници, въпреки че документите не съдържат никакви подробности за методите за осъществяване на сложната хирургическа манипулация. Наред с останалите хирургически процедури народът на древните келти е прилагал вендузолечение, венесекции, описана е операция на заешка устна, както и употребата на различни лечебни вани.