22.10.2012г., автор: Янита Николова взето от: http://patepis.com/?p=35670
От Пемпол до Трегастел
Понякога, когато имам свободно време за скитане, чак ми се иска да тръгна във всички посоки, toutes directions, както казват французите. Този път обаче заради една романтична приумица избрах посока към Бретан, западна Франция: към келтската земя и келтските легенди, към приказният свят на Вивиан, Мерлин и Ланселот, към непознатата за мен до този момент част на френското атлантическо крайбрежие. Есента около нас преливаше във всички отенъци на жълтото, оранжевото и червеното; красота, която разнообразяваше в голяма степен уморителното ни дълго пътуване и притъпяваше чувството ми на болезнена меланхолия от него. Първата ни спирка на френска земя беше в
Пемпол
Пемпол е оживен пристанищен град, със запазени стари къщи и спокойна атмосфера. Най- важно за региона е развитието на рибарство и всякакви аквакултури. Местните хора с особена гордост обясняват, че във всяко семейство има по един рибар, който в преследването на улов е стигал чак до бреговете на Исландия. Не исках да си представям как, поглеждайки към страховитото тъмносиньо на водната шир.
Казват, че тук се образуват едни от най-силните подводни течения край бреговете на Европа. Как ли да повярвам, съзерцавайки спокойната и утихнала вода на океана, плискаща се почти до праговете на къщите, в сивкавите шепи на която се олюляваха хиляди яхти.
Да, заливът около Пемпол беше побелял от яхти, насечен от платноходи и малки лодки, и ако се случеше слънчевата светлина да се промуши през хватката на облаците- бялото светеше така в очите ни, че чак заслепяваше до болка.
Отвъд бретанския бряг обаче всички очертания се размиваха в мъгла. В средата на деня вятърът утихна и от схлупените над града облаци заръмя стръмен и студен дъжд.
Времето в тази част на Франция се оказа почти толкова непредсказуемо, колкото и това в Холандия.
Отпътувахме на север към т. нар.
Бряг на розовия гранит Ил дьо Бреа или остров Бреа,
който се намира близо до Пемпол. Тук бреговата линия приличаше на лунен пейзаж: с ниски и остри скали, с плитки кратери в тях, с широки чакълести заливи в които като захвърлени детски играчки се белееха лодки. Пристигнали бяхме по време на отлива. С тихо шумолене водата се отдръпваше навътре, оголвайки озъбените камъни на жълтеникаво дъно.
За разлика от калното дъно на Ваденско море и километрите тиня след отлив, това тук изглеждаше по-привлекателно в жълтеникавото си пясъчно одеало, но също така лишено от емоционалното присъствие на хора, които търсят всякакви морски находки по брега.
На тези куки трябва да си вържеш лодката, в случай, че искаш да я намериш след прилив или отлив.
До остров Бреа се стига с ферибот, (всъщност малък кораб, който пътува на всеки час), а сред местните забележителности са старата воденица, морските фарове, широките пясъчни плажове и един параклис. Историята на острова започва някъде през Средновековието, когато той е бил свърталище на пирати. Днес островът е любимо място за сърфистите и за всички онези, които предпочитат да останат насаме с тишината, с безвремието, с природата и с келтската музика, далеч от шума на автомобилните клаксони и бензиновите изпарения.
Остров Бреа (Кот д’Армор, Бретан, Франция)
Прибързалата есен шеташе из цветните градини, от които във всички цветове надничаха хортензии. (С убедителна категоричност мога да заявя, че бретанците обожават цветята). Студено слънце предпазливо надничаше иззад облаците и докоснеше ли сивата вода на океана, тя засияваше в синкави цветове. Влизането в океана със сигурност беше опасно, но пък истинско вълшебство беше да съзерцаваш величествената му променлива красота.
Преходът от остров Бреа до
градчето Трегие
(в континенталната част на Франция) се оказа дълъг и изнервящ. Трегие е малък провинциален град, разположен на бреговете около две реки, покровителстван от закрилникът на адвокатите Свети Ив; град известен по същия начин, като останалите крайбрежни градове в Бретан с архитектурата си, природата и плажовете. В центъра на града се издига католическата катедрала Сен-Тюдюал дьо Трегие, чиято кула пори небето, а звъна от камбаните се чува из цялата околност.
Около катедралата, всички улици изобилстват от магазинчета за сувенири, картички и занаятчийски изделия (кожа и керамика) или от църковни магазини, предлагащи всякакви церемониални предмети на хората, които идват на традиционните за региона поклонения в същата тази катедрала.
Всъщност още от 9 век градът е обособен като религиозен център, в наши дни тези традиционни ежегодни религиозни празници се провеждат през месец май. Те съвпадат с празника на града; отбелязват се със шествия и банкети. Какво ли е удовлетворението да събереш целият град на една маса не знам, но със сигурност е забавно.
Съчетаването на история, традиции, минало и настояще е част от визитната картичка на Бретан, това е всеизвестно. И още нещо, по което и със затворени очи бихте разпознали Бретан, това е гранитът. Тук всичко е изградено от гранит: от сградите до сувенирите, всичко. И още нещо: петък е пазарен ден, циганията е пръснала зараза навсякъде. За нея няма граници, убедила съм се в това.
Но петъчният пазар току- виж ви изненадал и с нещо традиционно френско и бретанско, това са т. нар. coiffes или жени с традиционна прическа, около която е опъната колосана дантела. Забавно, но на пръв поглед само, защото вглеждането във фино изплетената дантела, предизвиква искрен възторг от майсторството и от разнообразието на изработката й.