29.10.2012г., автор Янита Николова Снимки: авторът взето от: http://patepis.com/?p=35963
Продължаваме пътуването из Бретан, Франция. Започнахме с Пемпол, днес ще тръгнем и към Перо Гирек и Костере
За бретанците петъчните дни са и дни на морската кухня. По пристанищата на крайбрежните населени места се организира търговия с риба и рибни специалитети, а в заведенията за хранене се предлагат рибни ястия- нещо, което не бива да се пропуска, без значение дали са приготвени по местни рецепти или не. Уважихме рибната петъчна традиция в един
очарователен малък крайбрежен град Перо-Гирек
Със сигурност в разгара на лятото крайбрежният панорамен път, който ни отведе там, е доста натоварен, както и градът е пренаселен с туристи заради красивото крайбрежие, макар че в студените води на Атлантика надали има много ентусиасти, решени да поплуват. Да, плажовете са наистина много красиви, просторни, чисти, но и ветровити, а океанската вода е студена, не става за плацикане. Това място става само за пускане на хвърчила, които тук са почти национален спорт.
Разходката по ветровития плаж ни отведе до тълпа зрители, които шумно аплодираха двама велосипедисти- каскадьори.
Когато приближихме, вече не бях сигурна дали повечето от овациите бяха за тях или за двамата самоубийци, които се бяха проснали на студения асфалт и изпълняваха ролята на велосипедна шанца. Какво ли не измисля човек от скука.
В околностите на Перо-Гирек, в посока на запад към Трегастел, се простира обширна местност, наподобяваща ту каменна гора, ту морени. Тези причудливи камънаци бяха пръснати навсякъде на сушата и във водата, където групирани пирамидално, изглеждаха като малки островчета. Учудих се, че
каменните мегалити са на възраст над 4 хил. години
Сред камънаците на сушата често се шмугваха хора с фотоапарати, които специално отбиваха тук от пътя си към Трегастел.
В каменната рамка на скалите се образуваха прозорци, през които се виждаше сивосиният океан, проблясващ в сребристо по това време на деня, а огромната извивка на брега изглеждаше безкрайна, сякаш протегната отвъд ръба на хоризонта.
Красиви хотели бяха разположени на стръмния, тук- там скосен бряг, ограждащ малък залив от фин чакъл, над който се издигаха скали и камънаци във всякакви форми.
Вече знаех, защо харесвам бретанските плажове през есента-
защото никак не приличаха на плаж: широки и каменисти пусти ивици, оградени от бетонните блокове на вълноломите. Нямаше водорасли, водни колелета, нито шезлонги или чадъри, нямаше продавачи на сладолед, гевреци, семки или варена царевица, нямаше дори крайбрежни капани. Само простор и каменни грамади. Мегалитите, тази уникална природна забележителност, се откриваше пред очите на пътешественика още от панорамния крайбрежен път, по който имаше специални места за паркиране с монтирани устройства за наблюдение.
На път за Трегастел, близо до Плюманаш попаднахме на интересна находка:
замъкът, който носи името на острова: Костере
Имението е собственост на литовският учен и изобретател Бруно Абаканович, замъкът е построен в края на 19 век. Интересен факт е, че романът на Хенрик Сенкевич “Quo Vadis” е написан в това имение.
Изключително удоволствие е да пътуваш с интересни хора по интересни места, как иначе бих научила това? Без значение, че уж и френскоговорящи имаше в компанията ни, ама опитите им за социализиране с местните хора удари на камък. Казаха: не било френски език това, било диалект, бретонски. Ами… повод да благодаря още веднъж на Павлина, моята приятелка от студентските години, която ми помогна много от дистанция в дешифрирането и правилното произношение на всички френски наименования.
Няколко снимки от
Плюманаш
и продължаваме разходката си из бретанския департамент Кот д’Армор, приближавайки последното населено място, което решихме, че трябва да видим, преди да се завърнем- Трегастел.
Крайбрежните вълни се доближаваха до брега в стройна пропорционална процесия. Отвъд тях, океанът се простираше до хоризонта, сливайки се с небето. Над водата кръжаха чайки и надаваха пронизителни писъци. Други шумове нямаше.
Каменните мегалити в Бретан, нямаха край. Те бяха навсякъде. Съпроводиха ни чак до Трегастел.
Трегастел (Кот д’Армор, Бретан, Франция)
И тук предложенията за разглеждане на града бяха същите: църква, манастир, плажове, вятърна мелница и гранит, много гранит.
Но този град може да заинтригува всеки скитник и с нещо различно: аквариумът. С билет от 7 евро посетителят може да разгледа всички зали. На изхода има базар за сувенири: картички, тениски, плакати, книги за Бретан… изобщо всичко за морския живот в региона, включително и кулинарни книги, съдържащи само рибни традиционни френски рецепти.
По централните улици- отново лъснатите витрини на десетки магазинчета, сгушени едно до друго: бистра, пекарни и бутици, които се редуваха в някаква строга математическа прогресия, кръстопът на стил и на вкусни аромати, (от които огладнявах). Туристи с издути пазарски чанти и с фотоапарати не липсваха и тук. Сякаш само топлото слънчево и тихо време липсваше или поне на мен.
А после ли? Ами завръщане в Ла Рош-Дериан, където бяхме наели къща, вечеря в някой ресторант с местна кухня, студено ябълково вино и Creperie – френски палачинки, тънки като лист хартия, които са сладки или солени и най-вкусни в Бретан, разбира се. И най- накрая: спомени, заради които се записвам в групата на онези, които искат да се завърнат в Бретан. По възможност- с Павлина. Дано!