Някои символи не са просто еквивалент на звуци и срички, а изразяват безкрайната мъдрост на природата
25.05.2018г., автор: Альона Нейкова в.Дума / брой: 99 г. взето от: https://duma.bg/bukvi-otvad-logikata-ili-originalni-sistemi-za-pismenost-n167502
На пръв поглед, някои от тези символи нямат нищо общо с познатите ни букви на кирилица или латиница. Всъщност обаче всички точки, ъгли, кръгове, изображения на хора и животни и какви ли още не са част от по-оригиналните, но най-вече реално съществуващите системи за писменост, познати за цялата история на човечеството.
Елегантната азбука, наречена огам, е използвана от келтските племена в Уелс, Ирландия и Шотландия през IV-X век. Съдържа 20 основни (по-късно са прибавени още 5 допълнителни) букви, рисувани с напречно пресечени резки. Названията им са еквивалент на имената на някои горски дървета (затова често огам е наричана азбука на дърветата).
Изобразена хоризонтално или вертикално върху тисова клонка или камък, всяка буква има съответствия и свързани с нея пророчески значения. Според ирландската митология бог Огма изобретил тази писменост с намерението да кодира и изрази мъдростта на природата. Тя се смята и за келтския еквивалент на руните.
Първоначално неграмотният индианец на име Секвоя (именно на него е кръстено и прочутото дърво) е създателят на черокската азбука, която прилича на иврит, гръцки и латински едновременно. Всъщност става дума за силабар (сричкова писменост) от 1819 г.
В тази система всеки символ – общо 85 на брой, представлява конкретна сричка, за разлика от кирилицата, където буквата е еквивалент на дадена фонема. След създаването й бързо придобива популярност и десетилетия наред се използва при издаването на вестника „Черокски феникс“.
И до днес се употребява при преводи на рецепти, религиозни текстове, народно творчество и др. Любопитно е, че пълноправен член на северноамериканското племе може да стане само индианец, взел писмения изпит за езика. Тоест, може да се каже, че познаването на азбуката е необходимо за придобиване на черокско гражданство. Но трябва да се отбележи, че при изучаването на този език в школата се използва латиница.
Напълно различна е обаче ситуацията с кипу – писмения език на инките, чиято цивилизация достига своят разцвет в началото на XVI век. За записване на информация те правели най-различни възелчета, като в повечето случаи за целта използвали цветни нишки от козината на лама или алпака.
За съжаление, със завладяването на Южна Америка испанците унищожават голямо количество от паметниците на това племе, включително и материалния облик на културата му, вярвайки, че то няма писменост. По чудо оцеляват няколко стотици шнура със странни възли по тях, смятани от конквистадорите за украшения.
Едва през 1923 г. американският историк Лиланд Лок доказва, че не са просто декоративна атракция, а имат функцията на тайна кодирана писменост. Иде реч за шнур с дължина не по-малко от 30 см, към който отвесно са вързани други подобни с различен цвят. От тях „стърчат“ нишки, а върху тях на различни места са направени възли. Всяко кипу е различно от другите, със своята сложност в багрите и вида на „буквите“.
На европейците било известно само, че се „четат“ от дясно на ляво. Смисълът и съдържанието им обаче и до ден днешен не са разгадани. Според досегашни теории, никоя от която практически не е доказана, кипу е форма на предписменост, двоичен код или просто набор от числа. В музеи и частни колекции има около 600 бройки на този уникален език, ръкотворен в буквалния смисъл на думата.
Сричковата писменост на ваи, разпространена основно в Либерия, е създадена от Момолу Дувалу Букеле. По неговите думи насън му се явил бял човек, който държал книга със знаци. Като се събудил, не можел да си ги спомни, затова решил да измисли свои собствени.
Първите документи, съставени на този език, се появяват през 1830 г. Знаците се пишат от ляво на дясно и съответстват на сричките от типа съгласна-гласна. Съществува версия, че може да има връзка с някои рисувани символи, използвани в Западна Африка.
Върху спираловидните „редове“ от Фестския диск може да се видят едни от най-необичайните идеограми в света: стилни пънк прически, човешки крайници, животни, птици, инструменти, вази… Всъщност иде реч за един от трите запазили се паметника с т.нар. Линеар А – писменост, използвана от древните жители на о-в Крит.
Датировката му е от ХVII в. пр.н.е. или късния период на минойската цивилизация. Предназначението му, както и символите на него, не са дешифрирани. Открит е през 1908 г. от италианска археологическа експедиция край град Фест (откъдето идва и наименованието му).
Представлява кръгла теракотена плоча с диаметър 16 см, покрита с 45 странни знака. Заедно с нея е намерена и табличка с надпис на критското линейно писмо А. Текстът не е издълбан, а е щампован, което дава основание да се говори за първия открит най-древен образец за типографски отпечатък.
Не е ясно и дали се чете от ляво на дясно и от горе на долу. Учените приемат, че тази писмена система е изолирана и няма аналог в древността. Фестският диск се съхранява в Археологическия музей в Ираклио.
За Нумидийската азбука се знае, че е писменост на древните и античните либийци. Представлява силно видоизменено финикийско писмо. Дешифрирана е благодарение на паралелната либийско-латинска епитафия. Съществувала е в две разновидности – източна и западна. Писало се е уникално: от дясно на ляво и отдолу нагоре, тоест изцяло наопаки на съвременния словоред.
Въпреки голямата прилика на тези букви със символи от фантастични филми, в Северна Африка и до ден днешен се използват от берберите. А от 2003 г. азбуката се използва в училищата на Мароко. Широко разпространена е и при туарегите, особено сред жените.
Тиванските букви, известни още като Писмото на ангелите, съдържа 24 знака с неизяснен произход. В Средновековието се употребяват за създаването на тайни текстове, които да бъдат скрити от непосветените. Наричат символите и руните на Хонорий, тъй като се смята, че именно това е името на създателя им.
Той смесва елементи от някои магически книги и резултатът наистина е странен. Написва дори специален труд, в който изрично се упоменава неколкократно, че всеки невежа, дръзнал да работи с буквите без необходимото знание, ще бъде проклет…
