Откъс от книга „Друиди“ на Франсуаз Леру – /„Les Druides“ Françoise Le Roux, Presses Universitaires de France, Paris 1961/. Руско издание „Франсуаза Леру. Друиды, Санкт Петербург,, 2000г.“, преводач: Н.С.Широкова
взето от: http://ru-sled.ru/smysl-i-znachenie-slova-druid/
Превод от руски: Сурен Исраилян 14.03.2020
Уважаеми приятели ! Намерих руския превод на тази книга на известната изследователка на друидизма. Книгата е изключително интересна и е с доста факти от Франция, Великобритания и Ирландия. За съжаление няма български превод /тя въобще не се открива на български език в интернет като име/, не знам, кой би могъл да преведе от оригинал и докато открием такъв доброволец, ще превеждам от руски и ще публикувам откъси. Уникалното в тази книга е че тя разкрива всички аспекти от живота на друидите и е написана в лек разбираем стил /или поне руският превод е такъв/
Всички класическите автори приписвали на друидите множество дейности. Религия, правосъдие, образование, медицина и т. н. — за всичко отговаряли те, и ние вече `a priori` не можем да не засегнем тази тема в нашето изследване.
Едно от най-ранните определения за името и дейността на друидите е дадено от Плиний: [Plin., Nat. Hist., XVI, 249.]
«Не бива да забравяме да споменем, освен всичко друго за това, което дълбоко почитали галите. За друидите – така се наричали техните магьосници няма нищо по-свято от имела и дървото, върху което той расте, при това е било прието, че това растение вирее само върху дъб.
И по тази причина те избирали дъбовите гори и не изпълнявали нито един обред без листата на това дърво, така че напълно е възможно да приемем, че те взели името си от гръцкото наименование на дървото. Те смятали, че всичко което расте върху дъба е пратено от небето и че това дърво е избрано от самия Бог …“ .
Това най-старо определение се базирало върху гръцката дума δρυς — «drus», и е получило голяма подкрепа в научни кръгове. Използвана във връзка с ролята на дъба в галските ритуали, тази дума постепенно създала проблеми, които дълго време подсилвали колебанията на лингвистите.
Плиний, разбира се е бил напълно искрен, като изказал мнението си, но той, както и много от съвременниците си често използвал „народни“ определения или думи, измислени по аналогия.
Ако името на друидите е дошло от келтския свят, то трябва да е от някой келтски език и съответно елементите на тази дума следва да има индоевропейски произход.
Галската дума «druides» (в единствено число «druis»), която използвал Цезар в целия текст от „Записки за Галската война“, както и ирландската «drui», имат общ прототип «dru-wid-es», «с много знания», и двете имат същия корен като латински глагол «videre», «виждам», готски «witan», германски «wissen», «знам».
По същия начин не е трудно да се открие характерната за келтски език галска дума- омоним /с две значения/ „vidu- която се превежда като „знания“ и като „гора“, но няма как свържем думата „друид“ с „дъб“.
Дъбът на галски е «dervo-»; на ирландски «daur», «dar»; на уелски «derw»; на бретонски «derv»). От научна гледна точка този въпрос е решен . За повече подробности, статии и дискусии – виж: Chr. J. Guyonvarc’h, «Les noms celtiques du chene, du dmide et du roiteleb, — «Notes d’etymologie et de lexicographies, V, «Ogam», XII, 1960, p. 49 sqq.
Дори фактът, че дъбът играел важно значение в култовете на друидите по-скоро подвежда в споровете за името, защото като жреците са имали много по-обширна дейност от традиционните ритуали. Но това не е толкова важна тема в сравнение с въпроса дали името „друид“ се отнасяло към отделна категория на келтските жреци или е било обобщаващ термин на цялото съсловие.