13.01.2019г., автор: venezia, от magnifisonz.com взето от:
Джеймс Джойс – „Един гений не прави грешки. Неговите грешки са съзнателни и са портали към нови открития“
“На белозлатната луна мрежите нежни
във воал нощта обгръщат.
До спящо езеро фенери крайбрежни
вейките на люляка прегръщат.
Тръстики потайни нашепват в нощта
нейното име – име на жена.
Възторжена безкрай е моята душа –
пред глъхнещата сила на срама.” Джеймс Джойс
Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс е роден на 2 февруари 1882 година в семейството на Джон Джойс и Мери Джейн Мъри в Ратгар, предградие на Дъблин. Семейството на баща му произлиза от Фърмой в графство Корк, където в миналото притежава малко предприятие за производство на сол и вар.
През 1887 година бащата на Джеймс Джойс е назначен за общински данъчен служител и семейството се премества в градчето Брей. По това време Джойс е нападнат от куче, което предизвиква у него до края на живота му фобия към кучета. През 1891г. Джеймс Джойс пише стихотворението „Et Tu Healy“, посветено на смъртта на протестантския политик Чарлс Стюарт Парнел.
През 1898г. се записва в Университетския колеж в Дъблин, където учи английска, френска и италианска филология. През 1900г. излиза първата му публикация. През този период пише още статии, както и поне две пиеси, които не са запазени. Много негови приятели от това време се появяват като герои в по-късните му книги.
След завършването на колежа през 1903г. Джойс заминава за Париж, за да следва медицина, но не след дълго се връща в Дъблин, защото майка му е на смъртно легло. След смъртта ѝ от рак през август той започва да изкарва прехраната си самостоятелно, като рецензира книги, преподава уроци и пее – той притежава хубав тенор и дори печели бронзов медал на музикалния фестивал през 1904г.
През януари същата година пише есето „Портрет на художника“ и го предлага за печат в едно списание, но то е отхвърлено и той решава да го преработи в художествения роман „Стивън героят“, в който да опише младостта си, но постепенно го изоставя и той никога не е публикуван в този вид (по-късно в Триест го преработва в „Портрет на художника като млад”, а „Стивън героят“ е публикуван посмъртно).
На 16 юни 1904 г. среща Нора Барнакъл, бъдещата си съпруга, която работи като камериерка. Двамата напускат Ирландия и се установяват най-напред в Пула (тогава Австро-Унгария), където през есента Джойс си намира работа като преподавател по английски на морските офицери от военната база.
През март 1905г. обаче избухва шпионски скандал и всички чужденци трябва да напуснат града. С помощта на директора на местната школа Берлиц Джойс получава преподавателско място в Триест, където с малки изключения живее през следващите десет години.
„Затвори очите си и погледни!“
„Любовта обича да обича любовта.“
„Един гений не прави грешки. Неговите грешки са съзнателни и са портали към нови открития.“
„Да пишеш на английски е най-изобретателния метод за изтезания за греховете, извършени в предишните животи. Англоговорящите читатели го доказват.“
„Бог е измислил храната. А дяволът – готвачите.“
„Животът е прекалено кратък за четене за лоши книги.“
„За да учи, човек трябва да бъде скромен. Животът е най-великият учител.“
„Утре или в бъдещето съм това, което ще постигна днес. Днес съм това, което съм постигнал вчера.“
„Мъжете се водят от правите на интелекта. Жените – от извивките на емоциите.“
„Поставил съм толкова енигми и пъзели, че ще отнеме на професорите векове, за да разберат какво съм имал предвид. Това е единствения начин човек да подпечата безсмъртието си.“
„Действията на хората са най-добрите интерпретации на техните мисли.“
„Нация означава еднакви хора да живеят на едно място.“
„Страхувам се от тези силни думи, които ни правят нещастни.“
„Трезва Ирландия е схваната Ирландия.“
„Безотговорността е част от удоволствието от всяко изкуство.“
„Държавите си имат его, също както индивидуалностите.“
„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие.“
„Когато умра, на сърцето ми ще пише Дъблин.“
„Това, което искам от читателя, е да посвети целия си живот на четенето на моето творчество.“