Галия

16.08.2019г., автор: laval от: http://laval.blog.bg, взето от: http://laval.blog.bg/history/2019/08/16/galiia.1670679

Галия (на гръцки: Γαλλία; на латински: Gallia; на френски: Gaule) е античното име на Франция. В днешно време гърците продължават да я наричат Галия по традиция.

Галите, които са били едно от големите келтски племена, населявали почти цялата френска територия. Франция заема голяма част от римската провинция Галия, която включвала още днешните Белгия, Люксембург, Швейцария, Холандия и Германия по западния бряг на Рейн. През VІ век пр. н. е. елините основали колониите Масалия (Марсилия) и Никея (Ница), за които вече съм писал в блога, на френска територия.

След завоюването на Галия римляните основали Lugdunum (Лион), Lutetia Parisiorum (Париж), Tolosa (Тулуза) и Turnacum (Турне). В завладяните земи римляните построили терми, арки, акведукти, амфитеатри. Галите бързо се латинизирали под въздействие на Рим, а латинският език бил налаган повсеместно.

През 260г. военачалникът Постимус организирал галска държава със столица Треверорум (Трир), която управлявал до 269г. Бил наследен от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка тя била ликвидирана от Император Аврелиан. След това съпротивата срещу проникване на германски племена като алемани и франки в Галия отслабнала. В края на ІV век в Северна Галия вече имало солиден контингент от германски племена.

Франките били германски народ, чиято родина е била Скандинавия. До ІV век те са живеели на североизток от Рейн. Имали 2 племенни съюза: салически, които минали на римска територия и рипуарски, които останали отвъд Рейн. След 425г. салическите франки се разселили, но били застрашени от инвазията на хуните. Като федерати на Рим те подкрепили римския пълководец Аеций в битката му с Атила при Каталаунските поля в 451г.

След смъртта на Атила в 453г. и Аеций в 454г. нямало кой да спре настъплението им. Тогава бил споменат първият известен владетел на франките Меровей. Династията Меровинги била първата владетелска династия на франките (451г. – 751г.).

Неин най-виден представител бил Хлодвиг, наречен от французите Кловис. Той бил крал от 482г. до 511г. През 486г. той разбил Сиагрий, виден римлянин, който опитал да създаде около Лутеция последна крепост на римското владичество.

В 496г. Хлодвиг приел християнската религия на съпругата си Клотилда и наложил християнството на всички франки. Последвали са неговите победи над алеманите, бургундите. Най-значителната победа над вестготите през 507г. довела до ликвидирането на тяхното Кралство със столица Тулуза. Те се оттеглили в Испания, а франките завладели Южна Галия (Аквитания). Франкското кралство станало водещо в Европа.

След смъртта на Хлодвиг то било разделено между синовете му. Те използвали силната армия, като завладели Тюрингия в 531г, Бургундия в 532г и Прованс в 537г. Хлотар І направил неуспешен опит за обединение. След смъртта му в 561г. последвало ново разделение. Били са формирани 4 държави:

• Австразия със столица Реймс,
• Неустрия със столица Париж,
• Аквитания със столица Бордо,
• Бургундия със столица Орлеан.

От VІІ век кралете на Меровингите започнали видимо да отслабват. Карл Велики (768г. – 814г.), който бил могъщ владетел на франките, водил серия от завоевателни войни срещу саксонците (772г. – 804г.), лангобардите (774г.), венетите (789г. – 812г.), баварците (788г.) и аварите (791г. -802г.).

При него Франкската империя достигнала най-голямото си териториално разширение и се простирала от Ла Манш и Атлантика до Рим, Елба и Панония. Самият той бил коронован като император в 800г. от Папа Лъв ІІІ в Рим.

Огромната империя била поделена на три между неговите внуци, синове на Лудвиг (Луи) І в 843г. с Договора от Вердюн. Западнофранкското кралство започнало да се нарича Франция (Francie).

Неговите наследници започнали да се наричат Каролинги. Западнофранкското кралство е било значително по-малко като територия. То стигало до Рона и Мьоз. На север обхванало Фландрия и Бретан не бил в състава му. След смъртта на Крал Шарл І Плешивия властта на Каролингите отслабнала.

През 888г. графът на Париж Одо се обявил за крал. В 987г. Хуго Капет свалил Крал Луи V, който бил последния от Каролингите и поставил началото на новата династия Капетингите и тя с клоновете си и с прекъсвания управлавала до 1848г..

При първите Капетинги Франция не е била единна държава. В страната имало около 20 графства и херцогства, от които най-силни са били Аквитания, Анжу, Бургундия, Прованс, Тулуза, Шампан. Бретан бил постепенно овладян, но Нормандия била завладяна в 911г. от викингите и само номинално била под властта на краля. В 1066г. нормандските викинги, познати като нормани, водени от Уилиам Завоевателя покорили Англия.

Най-силната кралска власт в Средновековна Франция постигнал Крал Филип ІV Хубави (1285г. – 1314г.) Той създал Генералните щати в 1302г, Кралския съвет и съдилищата, унищожил е Ордена на тамплиерите в 1307г. и преместил в 1309г. седалището на папата от Рим в Авиньон, където папите резидирали 70 години.

След неговата смърт на престола се изредили тримата му сина Луи Х, Филип V и Шарл ІV, но никой от тях не оставил наследници. Така в 1328г. за Крал на Франция бил избран Филип VІ, който поставил началото на династия Валоа. Англия нападнала Франция и започнала Стогодишната война, от 1337г. до 1453г.. Съгласно Договора от Бретини през 1360г. Англия получила цяла Югозападна Франция.

В 1429г. при дофина се явила 17-годишната селска девойка Жана д’Арк, известна като Девата от Орлеан, която го убедила да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под командването ѝ била разкъсана блокадата на Орлеан. Последвала победа над англичаните при Пате, като бил освободен и Реймс.

През юли 1429г. за Крал бил тържествено коронясан Шарл VІІ. Селяните се вдигнали на борба срещу англичаните, което имало голямо значение за хода на войната. Жана д’Арк била заловена от бургундците в 1431г., които я предали на англичаните. Тя била осъдена и изгорена на клада.

Така станала френска национална героиня. След победата на французите в 1453г. при Кастийон, англичаните се оттеглили без да подпишат мирен договор. Така бил сложен край на войната. В техни ръце до 1558г. останал само Кале.

Войната била от голямо значение за развитието на Франция. Кралската власт се засилила. Общата заплаха сплотила французите и се създал френски национален дух. За пръв път от Х век цялата страна била под властта на краля. Франция се оформила като велика сила в Европа с важна роля в международните отношения. Периодът след края на Стогодишната война отбелязал значителен възход за Франция.

Последвала обаче остра династическа, социална и религиозна криза. Бургундското херцогство било най-сериозната заплаха за целостта на страната. При Крал Луи ХІ (1461г. – 1483г.) конфликтът с Бургундия прераснал във военни действия- В 1467г.

Херцог на Бургундия станал Шарл Смелия. Той заловил Луи ХІ и му наложил унизителен мир. С помощ от Англия и швейцарски наемници във френската армия бил обърнат хода на войната. Шарл бил разбит в 1472г при Бове, в 1476г. при Грансон и в 1477г. при Нанси.

Дъщеря му Мария Бургундска обаче наследила огромни земи. Тя се омъжила за австрийския престолонаследник Максимилиан І, който получил Бургундия в зестра. В 1482г. Мария Бургундска починала, а всички нейни владения останали под властта на Австрийските Хабсбурги. Войната продължила, но вече с Хабсбургите.

Конфликтът продължил 4 века. Крал Франсоа І (1515г. -1547г.) водил 5 войни с Хабсбургите без особен успех. През войната от 1521г. до 1526г. той дори бил пленен и се откупил, като отстъпил много земи. Едва в петата война 1542г. – 1544г. той получил надмощие, като се съюзил с Османската империя. С договора от Крепи Франция отново станала първостепенна сила в Европа.

Във Франция протестантството навлязло от Германия. Френските хугеноти били последователи на Жан Калвин и по-крайни от лутераните в Германия. След 7 войни от 1562г. до 1580г. били смазани. Срещу тях бил извършен погром, известен като Вартоломеева нощ.

В 1610г. Луи ХІІІ станал крал, но страната била управлявана от регенти, а пръв министър станал Кардинал Ришельо, който управлявал от 1624г. до 1642г.. Той поставил основите на абсолютизма във Франция.

Луи ХІV, известен като Кралят – Слънце, наследил властта на 5 години в 1643г.. Той поел властта на 18 години. По негово време френската икономика станала най-силна в Европа. Увеличил армията на 350000 души. Водил дълги и изтощителни войни без значителен резултат. В 1715г. властта поел Луи ХV, но управлявал безотговорно.

При внука му Луи ХVІ абсолютизмът бил в упадък. Зародило се Просвещението. Идеите на Жан-Жак Русо, Волтер, Дени Дидро и Шарл дьо Монтескьо намерили добра почва във Франция, която междувременно се сдобила с колонии в Америка, Африка и Азия, но народът негодувал от високите данъци.

На 14 юли 1789 била щурмувана Бастилията. Френската революция оказала огромно влияние в развитието на Европа. Първата френска република воювала с европейските монархии, които се обединили срещу нея.

На 9 ноември 1799г. Наполеон Бонапарт извършил държавен преврат. В 1802г. той станал доживотен консул, а в 1804г. император. Франция изживяла период на подем. В новата антифренска коалиция влезли Русия, Прусия, Англия и Австрия. Наполеон постигнал ред победи срещу съюзниците и завладял доста територии в Европа. Бил създаден Рейнския съюз на мястото на Свещената Римска империя.

В 1812г. Наполеон предприел поход в Русия и влязъл в Москва, но при оттеглянето загубил почти цялата си армия. Към коалицията се присъединила Швеция. В битката на народите при Лайпциг през 1813г. Наполеон претърпял голямо поражение и абдикирал в 1814г. Бил заточен на остров Елба.

След Виенския конгрес 1814г. – 1815г. той отново се завърнал, но управлявал само 100 дни. На 18 юни 1815г. се състояло генералното сражение при Ватерло, последната битка от Наполеоновите войни, която той загубил. Отново абдикирал и бил заточен на остров Света Елена. Така приключила Първата Френска империя.

Властта поел Луи ХVІІ, управлявал от 1815г. до 1824г.. Бил наследен от брат си Шарл Х, управлявал до Юлската революция от 1830г. Престолът заел братовчеда Луи – Филип, който се придържал към конституцията, но на 24 февруари 1848г. парижани нахлули в Двореца Тюйлери и обявили Втората Френска република.

При Луи – Наполеон Бонапарт, който извършил преврат в 1852г. и в 1853г. се обявил за император, Франция участвала в Кримската война 1853г. – 1856г., във войната с Австрия 1862г. – 1867г. и във Френско – пруската война 1870г. – 1871г. След поражението избухнала нова революция, която свалила Наполеон ІІІ и била установена Третата република.

Франция била сред победителките в Първата световна война въпреки големите загуби. През Втората световна война Северна Франция била окупирана от нацистка Германия, а южната част станала марионетна държава начело с Маршал Филип Петен, така наречения Режим на Виши. Лидер на Съпротивата станал Шарл дьо Гол.

След войната в 1959г. той бил избран за президент на Петата република. Франция се превърнала в един от архитектите на Европейската общност и след това на Европейския съюз. Днес тя е една от петте велики сили в ООН и високоразвита европейска държава. Като богата на история и забележителности страна, тя привлича милиони туристи от цял свят, а Париж е най-посещавания град в света.