Култура – Брой 28 (2353), 16 юли 1999г., автор Андроника Мартонова , взето от: http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/2749
Към края на август околностите на София и Белоградчик ще осъмнат в галски битки, конски тропот и викове на български армейци. Не си мислете, че ще се реализира нова версия на Аспарух – денят на владетеля сега принадлежи на Версенжеторикс.
Легендарният крал на друидите, обединителят на галските племена и основоположникът на днешна Франция е централен обект на внимание на новата копродукция, която ще се осъществи в България. „Версенжеторикс“ на режисьора Жак Дорфман ще се реализира с 10% българско участие, 20% канадско и 70% френско. Продуциран от Патрик Сандрен (впрочем един от най-активно работещите за България западни продуценти) филмът ще събере на едно общо бойно поле Кристоф Ламбер (Версенжеторикс), Клаус Мария Брандауер (Юлий Цезар), Макс фон Сюдов (мъдрецът Гутуар) и водещи български актьори. Като стана въпрос за българския екип, особено радостно е да се отбележи, че оператор на продукцията е Стефан Иванов, а художник по декорите – Анастас Янакиев.
Актьорите все още се подбират. Затова имената не са известни.
„Има много история и истина в образа на митичния друид Версенжеторикс – каза Жак Дорфман, – но за мен е по-важна художествената измислица. Нямам амбициите да правя исторически филм. По-скоро ми се ще кинотворбата да е обърната към настоящето и бъдещето. Отдавна ми се върти в главата тази идея за Версенжеторикс, но винаги, когато исках да се заема с нейното реализиране, се натъквах на трудности с намиране на подходящ екип. Дори преди да дойда тук, мислех да снимам в Румъния. Но все пак за ваша и наша радост избрахме България. Причините? Помощ от Националния филмов център, наличие на добър технически екип, талантливи актьори, подходящ естествен декор и не на последно място – българската армия. Без тях никакъв филм няма да стане – такива статисти не бихме могли да осигурим във Франция.“
Името на Жак Дорфман е заявка за сериозна работа. Започнал като продуцент на Жан-Пиер Мелвил и Жан-Пиер Моки, Дорфман навлиза в света на киното с филми като „Армията на Сенките“, „Албатросът“, „Шокова терапия“ на режисьора Ален Жесюа. По-късно е продуцент и на Жан-Жак Ано и неговата „Война на огъня“. В последните десет години се изявява и като сценарист и режисьор с филмите „Паланкин на сълзите“ и „Агагюк (Сянката на вълка)“. Патрик Сандрен е този, който го довежда в България.
Все по-често срещаните копродукции, известни имена на актьори и режисьори по чукарите на родната ни кинематография е знак, че има нещо във въздуха, че камъкът може би се е затъркалял най-после нагоре… А българските кинематографисти ще могат за сетен път да доказват, че в дивия киноизток кактусът на продукциите дава свеж и траен цвят.