Разкрити са тайните на един от най-известните архитектурни паметници на света
23.10.2018г., източник РИА „Новости“, от в.Дума, бр.205, взето от: https://duma.bg/stounhendzh-e-stroen-hilyadoletie-i-polovina-n177598
Още през каменния век е започнало издигането на един от най-известните архитектурни паметници на света – Стоунхендж. В продължение на хилядолетие и половина той е бил дострояван и преустрояван, като планировката му се е променяла неведнъж.
Мащабните разкопки от последните години, изотопното датиране и генетичните анализи на древната ДНК помогнаха на учените да разкрият почти всички секрети на този удивителен монумент.
Типичен хендж
Паметникът се намира в графство Уилтшир, южната част на Великобритания. Още хрониките на XII век го споменават като добре известен обект. Той е изследван над три столетия от историците, геолози, астрономи.
През това време за него възникнали множество легенди. От началото на XX век тук се извършват разкопки. Последният път през 2008-2009 година.
Началото на Стоунхендж е било положено в края на каменния век или преди около 5000 години от коренните палеолитни племена, обитавали Европа. В равнината на Солсбъри (едноименния град на 13 км от паметника) древните строители са направили кръгла площадка, обграждайки я с ров и вал, където археолозите откриха кости на бик, елен, кремирани останки на хора.
Археолозите наричат такива съоръжения хенджове. Във Великобритания те са доста. В хенджове са поставяли камъни или дървени стълбове.
Камъкът като символ на властта
След няколко века плановете се променят и в равнината на Солсбъри са решили да направят мащабен каменен монумент. За целта в центъра на хенджа са били издигнати и наредени пет трилитона – каменни конструкции под формата на буквата „П“, олтар от червен пясъчник и няколко десетки вертикални мегалити, вкопани в кръг. Така възникна Стоунхендж – каменния хендж.
За строежа са били използвали два вида земни породи – червен пясък, известен в тази местност като сарсен, и „светлосиния камък“, който е от вулканична порода.
Учените дълго време изяснявали откъде са били вземани или изравяни камъните. Сега мнозина смятат, че сарсените са с местен произход и са били доставяни от каменоломните Малборо, които са на 30 км от Стоунхендж. Светлосините камъни са били прекарани от планината Пресели в Западен Уелс, която е на 400 км оттук.
По какъв начин почти 200-та каменни блокове (85 сарсена и 80 светлосини камъни) по 50 тона всеки са били транспортирани в Стоунхендж без никаква техника ?
Според една от хипотезите не е било нужно да се местят уелските камъни, защото те са били пренесени тук от ледник много преди строителството на паметника. Но геолозите не потвърждават това.
Съществува версията, че небесносините камъни са били установени в Уелс, след това взети и преместени на новото място. Анализът на изотопите на стронция в зъбите на 25 погребани хора в пределите на Стоунхендж показаха, че поне 10 от тях наистина са родени в Уелс. Възможно това да са били останките на първите строители.
Стоунхендж има кръгла форма, която е традиционна за доисторическите сакрални и ритуални съоръжения.
Стоунхендж е бил строен от 50 поколения хора в продължение на хилядолетие и половина. Учените пресметнали, че само за транспортирането на сарсените са били необходими примерно милион човекочаса.
През това време се сменили няколко епохи. Коренното население е било изтласкано от скотовъди, дошли от южноруските степи. Стоунхендж обаче е оставал сакрален. Тук са се извършвали обреди и поклонения.
Стоунхендж е бил място за поклонения и по време на Римската империя. За това говорят и намерените при разкопките монети, керамика, украшения и дори хирургически инструменти. В земните слоеве са се съхранили много вещи и всякакъв боклук, натрупан от хилядолетията.
Олицетворение на древната култура
Стоунхендж не е бил нещо уникално. Напротив той е олицетворял местните традиции, в него строителите са въплътили своето майсторство, техническите и управленски навици, постиженията на културата.
Мегалитните постройки от каменния и бронзовия век се срещат из цяла Великобритания и Европа. Кръгла форма, подковообразни и овални структури, трилитони са нещо типично за култовите съоръжения, гробници и жилища.
Камъните са служили като основен строителен материал. Например в гробницата Бру на Бойн в Ирландия вътре са били поставени каменни блокове, внимателно подбрани по форма, размер и докарани там от 40-километрово разстояние. А този най-голям паметник на каменния век е бил построен векове преди Стоунхендж.
До Стоунхендж е има Сибъри Хил – изкуствен насип с 40 метра височина и диаметър в основата 170 метра. По изчисления за него са били необходими 350 000 куб. метра камъни и грунт, а също не по-малко от 3 млн. човекочаса работа.
За да се реализира проект от такъв мащаб и да се мобилизират хора, са били необходими силна власт и сериозно благосъстояние. Именно затова учените смятат, че Стоунхендж е бил строен от богати общности, живели в Южна Великобритания.
Тази гледна точка се потвърждава и от множество златни вещи, намерени в погребенията на Стоунхендж. Скъпоценен метал бе открит в 15 погребални могили от онзи период.
Във Великобритания има 5 такива могили. Това говори за концентрация на могъщи племена в този регион и в същото време отхвърля предположенията за чуждестранен и дори „извънземен“ произход на строителите на монумента.
Гробища или обсерватория
Най-много са споровете за предназначението на Стоунхендж. Това място е привличало хората още преди изграждането на монумента. Наблизо археолозите откриха по-древни погребения на хора от небритански произход. Смята се, че паметникът е бил замислян като гробища – около него има стотици погребални могили.
Възможно е той да е служил като обсерватория, инструмент за отчитане на времето. Това се вижда от някои особености: например, кръгът от 30 камъка означавал лунен цикъл.
В него не са били включени есенните и пролетните слънцестояния, по които в древността са броели годините. Но грешката се избягва, ако се добавят 5 каменни блока именно от трилитоните сарсени.
Трилитоните може да символизират главните богове на пантеона (ако той тогава вече е бил) или вратите в другия свят (макар проходите между каменните блокове да са твърде тесни).
За занимания със слънчевата астрономия говорят четири каменни блока (днес те са два), които образуват правилен правоъгълник, както и ориентацията на главната ос в симетрията на Стоунхендж, която съответства на слънцестоенето.
Паметникът може да е бил и лечебница. Поверието, че тези камъни имат целебни свойства, е много древно. От мегалитите са отчупвали парчета и от тях са правели талисмани и амулети. В пределите на кръга археолозите намират множество осколки и заготовки.
През XIX век, когато още не се е знаела истинската възраст на паметника, англичаните са смятали, че той е бил изграден от друиди – келтски жреци. Техният култ е доживял до наши дни.
Последователите на друидите са извършвали обреди в Стоунхендж и са оставяли доста боклуци.
През 1985 г. полицията спря тълпа от хора. Станаха сблъсъци, арестувани бяха 520 души. В същото време неоезичниците продължават да смятат Стоунхендж за свое култово съоръжение.
