Кукерските игри на плодородието – с корени в Австрия и Южна Германия

19.02.2019г., от в.Дума, бр.34, автор: Екатерина Терзиева, взето от: https://duma.bg/kukerskite-igri-na-plodorodieto-s-koreni-v-avstriya-i-yuzhna-germaniya-n185668

Страшните маскирани мъже и техните танци имат за цел да изгонят всички зли духове, за да бъде следващата година съпътствана със здраве и късмет

Страховити мъже с дрехи на зверове, причудливи маски, рога и хлопки, които танцуват шумно и плашат хората. Да, това са българските кукери, но по същия начин изглеждат и участниците в обреда Перхтен в Австрия и Южна Германия. Традициите са толкова сходни, че дори се провеждат по едно и също време – в „мръсните“ дни около Нова година. Не е ясно къде са корените на този ритуал, но със сигурност в Европа съществува от прастари езически времена.

Австрийските и германските кукери се наричат перхтени, на името на езическата богиня Перхта (от гръцки – светла, брилянтна, б.а.). Тълпи от млади мъже излизат по селата и градовете в Австрия, за да прославят името на богинята.

От древността ритуалът се е провеждал всяка година в Алпите под монотонното биене на барабани. Първоначално мъжете са се обличали с кожи и женски маски, за да символизират съществата от антуража на Перхта. Смята се, че божеството има свои аналози с други богини в различните митологии, а някои дори твърдят, че цялата традиция носи в себе си древни келтски корени. Впоследствие женските маски се изместват от животински, направени от дърво и декорирани с рога. Задължително е костюмите да са от кожата на бяла или кафява овца.

Други предания разказват, че Перхтен всъщност са диви езически духове, които се събират на големи групи в навечерието на Свети Никола (6 декември), зимното слънцестоене (22 декември) и Епифания (6 януари), за да сплашват зимата. Перхтените палят огън и наказват „лошите“ деца. Едно от най-големите забавления за австрийските малчугани е да дръпнеш Перхта за козината и да не бъдеш хванат.

През 17-18 в. Римокатолическата църква се опитва да забрани ритуала, но по-късно той е толериран отново и се възражда. В района на Залцбург кукерите ходят по домовете, а стопаните ги канят на трапезата. По време на ритуала маскираните нямат право да говорят, за да не се превърнат в съществата, в които са се предрешили. За сметка на това им е разрешено да консумират неограничени количества алкохол и за това често около празника настроението е доста приповдигнато, весело и шумно.

Понякога веселото настроение и изобилието от алкохол води до ексцесии. В района на Халайн, Залцбург, ритуалът дълги години е бил забранен заради побоища и вандалски прояви по улиците. Сега по време на шествията, наричани Перхтенлауф, винаги има много полиция.

В различните райони традицията има различно лице и с годините е претърпяла много трансформации. В големите градове кукерите излизат облечени в стила на рокерите и свирят хардрок на камуфлажни китари. Днес в района на Понгау, Австрия, се провеждат всяка зима огромни шествия Шьонперхтен (красив Перхтен, б.пр.) и Шиахтперхтен (грозен Перхтен – б.пр.). Други регионални вариации включват Трестерер в района на австрийската Пинцгау, където цялата традиция е съпроводена от танци на кокили. Туристическата индустрия е превърнала всичко това в атракция, за да привлича посетители.

Аналогичните обредни ритуали в България, които се организират по Нова година и Заговезни, се наричат кукерски игри. Мъжете се маскират като страшни създания, с кожи и маски. Повечето маски са дървени, налепени с разноцветни конци, парчета платове, огледала или други елементи. Най-странни и красиви са маските, наподобяващи овен, козел и бик. Заради това се смята, че кукерските игри са свързани с древните дионисиади и почитането на бог Дионис. Въздействието от целия ритуал се подсилва допълнително от звуците на бронзовите и медни звънци, окачени по кукерските дрехи.

Някои маски имат две лица, като едното е мило и добродушно, а другото – грубо и страшно. Етнографите твърдят, че това символизира пъстрите елементи от живота с всичко добро и лошо в него. Освен това често по кукерските дрехи се забелязват преобладаващи черният и белият цвят. Черното символизира плодородието и земята като цяло, а бялото – светлината и водата.

Както в България, така и в Австрия кукерските игри имат една и съща символика – страшните маскирани мъже и техните танци имат за цел да изгонят всички зли духове, за да бъде следващата година плодородна, съпътствана със здраве и късмет.

При българския обичай също има вариации. Една от тях са деведжиите – мъже, облечени в кожуси с козината навън. На кръста си носят кожен ремък с хлопки по него. Маските им са изработени от шаяк и са украсени с цветни влакна. Деведжията носи топуз в едната и сабя в другата ръка. Доскоро беше прието само ергени да участват в кукерските танци, но вече и женени мъже се включват в маскарада.

Деведжиите обхождат къщите само през нощта, защото традицията повелява да не ги огрява слънцето. В центъра на населеното място те правят истински спектакъл за хората, разиграват сцени, свирят и танцуват. Кукерските танци са шумни и весели, наподобяващи народен театър на открито. Старите българи са вярвали, че смехът е нещо хубаво, което ни съпровожда през живота и ни носи здраве и щастие.