Интересен музей на окултизма се е подслонил в малко корнуолско селце
11.12.2010г., в.Дума, брой: 286, автор: Савена Злъчкин, взето от: https://duma.bg/veshtitsite-na-boskesal-n8389
Eдно от най-интересните и любопитни места в графство Корнуол, най-югозападната точка на Англия, тази свещена земя на древните келти, се намира в селцето Боскесъл. Там е Музеят на вещерството, открит първоначално от Сесил Уилямсън на остров Ман през 1951 г. и приютен в Боскесъл през 1960 г. Днес Музеят на вещерството побира най-голямата в света колекция, свързана със занаята на знахари, вещери и магесници.
Самото селце Боскесъл се намира в енорията Форебъри и Минстър в северната част на Корнуолския бряг, а само на 8 км е познатия от сагата за Артур замък Тинтагил. Едноименното село е сред едно от най-посещаваните места в Англия. Целият регион попада в границите на защитена територия с историческа значимост, а тук са едни от най-непокътнатите и красиви пейзажи на британските острови. Боскесъл е едно от малкото пристанища на Корнуол, останало непокътнато от векове, до което не са достигнали лапите на индустриализираната цивилизация.
И така, след като Сесил Уилямсън се опитал да открие подобен музей първо в Стратфорд-на-Ейвън, където получил остър отпор от общината, той решил да положи начало на делото си на остров Ман.
Намиращ се в Ирландско море между Британия и Ирландия, островът признава британската корона, но и до днес не е част от ЕС. Там през 1948 г. Уилямсън купува Вещерската мелница, ремонтира я и през 1951 г. отваря вратите за своята сбирка. За управител назначава приятеля си – Джералд Гарднър, самият той също майстор по Уика – древното вещерско изкуство на тези земи. За нещастие тази делова връзка положила край на приятелството им и Уилямсън преместил своята част от сбирката в Уиндзор. Продал Вещерската мелница на Гарднър, където той продължил да ръководи първия музей. Кралската фамилия се обявила против това във Уиндзор да се съхранява колекция с подобна слава.
Преди да се установи в Боскесъл, колекцията местела подслона си, но не се задържала задълго под натиска на местните християнски общества. Боскесъл се оказал по-благосклонен да приюти колекцията на вещера и така Сесил Уилямсън ръководел успешно музея си до 31 октомври (което съвпада с празника на вещерите Хелоуин) 1996 г., когато точно в полунощ го продал на сегашните собственици.
Бащата на Уилямсън бил военен, често пращан на служба в чужбина, а малкото момче било отглеждано у дома на Острова от роднини и бавачка. То често прекарвало празниците при чичо си – викарият на Норт Боуи в графство Девън – Югозападна Англия.
Един ден момчето спасило една възрастна жена, нападната от банда хулигани. А жената била местната вещица – или още както ги нарича Вика – Мъдра жена. Тя се сприятелила с момчето и го научила на някои прости заклинания. По-късно младежът заминал за Родезия, за да отглежда тютюн, където продължил окултното си образование. Родезия съществувала като държава до 1979 г., днес територията й се поделя от Замбия, Зимбабве и Малави – т.е. това е Югозападна Африка. Там младият окултист разбрал, че магьосничеството е универсално. Африканските знахари използвали подобни техники на тези, практикувани от английските вещици.
Уилямсън се завърнал в Британия през 1930 г., където неговите трудове върху окултизма придобивали все по-широка популярност. Той се срещал и си кореспондирал с водещите в страната експерти по окултизъм. Сред кореспондентите му били Уолис Бъдж от Британския музей, антроположката Маргарет Мърей и историкът Монтаг Съмърс.
Малко по-късно при него дори дошли агенти от британското разузнаване, които го вербували да работи под прикритие и да събира информация за интересите в областта на окултизма сред висши военни от нацистката армия. Твърди се, че именно информацията, събрана от него, помогнала да бъде подмамен да пристигне в Шотландия самият Рудолф Хес.
Уилямсън явно е знаел също кога ще настъпи последния му час, защото успял да повери музея в добри ръце малко преди да се пресели в някой друг свят на достопочтената възраст от 90 години.
Много от неговите лични инструменти днес също могат да се видят в музея.
В годината на продажбата се учредява и независимо дружество „Приятели на Музея на вещерството“, които събират пари и дарения за закупуване на нови артефакти и оборудване. Те координират доброволци, помагат на студенти и изследователи в достъпа до уникалната и твърде богата колекция на музея, която също съдържа и ценни книги по магия.
В нови дни Боскесъл става известен с едно злополучно събитие – наводнението от 2004 г., което помита огромна част от старите къщи на селцето. Днес селото е напълно възстановено и дори по-красиво отпреди и не се вижда и следа от злополучното събитие. Нашенецът няма как и да не отбележи изключителната чистота, която няма да види в никое нашенско село. През 2004 г. приятелите на музея събират средства, за да може той да отвори врати още на следващата година, след като водната стихия залива целия приземен етаж.
Някои предмети в музея могат да се окажат доста смущаващи на вид и едва ли това е място за малки деца. Но целта при всички случаи е била да се постигне максимална автентичност.
Музеят дели сбирки в следните категории: Изображения и картини с магьосници; Култ към дявола и сатанизъм; Годишният кръг; Каменни кръгове и свещени места; Гадаене с кристално кълбо и предсказателство; Мъдрата жена; Защита; Свещената мандрагора; Клетви и заклинания; Преследване на вещици; Ритуална магия; Рогатия бог; Богинята; Изчезване и смяна на външния облик; Талисмани и заклинания; лечителство; Морско вещерство; Вещерски инструментариум; Модерна магия.
Освен всички тези, музеят получава като дарение през 2000г. и колекцията на датския колекционер Боб Ричел. Той наследил по-голямата й част от зет си – някой си г-н Елдерманс.
Тя е една от най-добрите сбирки, представляващи ритуалната сексуална магия. Елдерманс бил магистър на Арс Аматория – една от многото церемониални групи, които възникнали по времето на Аргентум Аструм („Сребърната звезда“) – групата, основана от великия Алистър Кроули през 1907 г. Колекцията на Ричел съдържа артефакти и от двете организации.
Днес музеят е напълно в крак със съвременния музеен мениджмънт. Комерсиалната страна на нещата предвижда продажба на копия на артефакти, изготвяне на заредени талисмани, а чрез „Окулт арт компани“ всеки може да се сдобие с ред ценни предмети от дискове с вещерски напеви, до окултна литература, инструменти за церемониална дейност или просто ти-шърти с лика на някоя баба Яга.