03.10.2019г., от Вестник Екип 7, автори: Драгомир БОГОМИЛОВ и Мехмед АЗИЗ,
взето от: https://ekip7.bg/2019/10/05/provedoha-se-novi-terenni-prouchvaniya-na-keltskoto-svetilishte-v-sboryanovo/
Международен екип специалисти и студенти от Швейцария и Франция за четвърта поредна година насочиха усилията си в южната част на източния некропол в резервата, в близост до Голямата Свещарска могила край Исперих.
Екипът е ръководен от проф. Диана Гергова и д-р Йордан Анастасов, в сътрудничество с Регионален исторически музей – Разград и с подкрепата на Министерство на културата и Историческия музей в Исперих.
В този сектор е Могила 39. Макар и не много висока, насипана над ритуалната яма в центъра, тя обхваща площ от около 800 кв.м. Оказва се, че тя е в центъра на първото открито на Балканите келтско светилище, изградено по начин, характерен за келтския свят в Западна Европа – система от ровове с трапецовиден план и ями.
Екипът проведе анализи дали те са синхронни – дали са изградени по едно и също време. „Полагаме усилия, за да извадим по-конкретна информация дали става дума за структури, градени в един период от време, или има застъпване през отделни епохи.“, коментира д-р Анастасов.
Работи се върху уточняване на плана и хронологията, вземат се проби за анализи от дълбочина на рововете и се проверяват аномалиите от геофизиката за по-пълна археологическа картина. До момента през сезона са открити предимно фрагменти керамика, допълни ръководителят.
„Намереното въоръжение през миналите сезони тук е тракийско, а токата – келтска, което прави ситуацията много интересна.“, заяви проф. Диана Гергова. Важен момент е фактът, че то се намира в близост до могилата, под която се откри двуколесната келтска колесница. Всички данни до момента сочат за едно добро съжителство между келти и гети, обясни археологът.
Проучванията не са ефектни като златни съкровища, но са важни и с принос към науката и опознаване на древните цивилизации и техните взаимни връзки по нашите земи, уточни Гергова. Тя посочи, че теренът е изследван от геофизици начело с Кристиян Цанков и екипа му от Минногеоложкия университет и сега се напредва на базата на техните данни.
Именно по този начин са идентифицирани структури с отчетлива геометрична форма, което подсказва за една зона, изпълнена с ритуални дейности, напомняйки за Питагор и връзката му с тракийския цар, бог и жрец Залмоксис, разясни тя. Налице са две квадратни структури, очертани от ровове в посока югоизток-северозапад – те не са успоредни на посоките на светилището.
Има и една голяма яма, която учудва с размерите си и също представлява загадка. Откритията на невидими структури, за разлика от видимите могили, показва колко е важно науката и изследователите да бъдат подкрепяни в своята дейност. Разкриват се нови непознати моменти от нашата история, подчерта ученият.
Най-после екипът пристъпи и към 3D документирането на Свещарската гробница. „Това отдавна трябваше да бъде направено, защото тя е паметник на Световното наследство и за обективното ѝ състояние и евентуални промени през годините следва да има най-прецизна документация.“, подчерта Диана Гергова.
Това е и една от задачите в рамките на проекта на Фондация „Кредо Бонум“, финансиран от Американския посланически фонд за Свещарската гробница. Въз основа на заснемането ще бъде създаден и специален филм за посетителите, разказващ историята на Царската гробница. Полагат се всички усилия да се изведе и рекламата на резервата на друго ниво чрез високите технологии и така да се предостави максимално достъпна информация на туристите.
„А на жителите на село Свещари дарихме уникална възстановка на едната стена на гробницата с кариатиди в оригиналните цветове, направена от френски специалисти от Лабораторията за реставрация в Соасон, Франция, която вече е поставена на обновената сграда на читалището“, заяви Диана Гергова.
Екипът се върна отново и към Могила 31А. Тя вече е проучена от проф. Гергова през 2013 година. Сега откритата вкопана гробница бе документирана и фотограметрично.
Стана ясно, че се обръща повече внимание на пода на съоръжението, за да се провери за евентуални разлагания и съответно за човешки следи и останки, включително храни, вино и пр. С тази цел се взимат и проби за нови анализи, а към екипа се присъединиха антропологът д-р Жослин Дезидери и археологът проф. Патрис Мениел.
Ще бъде направено ново покритие над гробницата под могила 31 А, а това над гробницата под Голямата Свещарска могила ще бъде ремонтирано. „За съжаление, все още не се знае кой следва да поддържа в добро състояние разкритите в резервата паметници.“ – допълни археоложката.
Тя изказа своята и на колегите си благодарност за разбирането и подкрепата на работата им както от местната общност, така и от Министерство на културата.
Експертите са благодарни за съпричастността на тукашните жители, които помагат за бързото и нестандартно решение на възникналите проблеми, и на РИМ – Разград, в който откриваните тук находки биват реставрирани, консервирани и експонирани в Интерактивния музей в Разград, където на откритията в Сборяново е отделена самостоятелна зала.
Финансовите средства за проучванията са отпуснати от швейцарската правителствена фондация „Swiss-Liechtenstein“, която подпомага археологически мисии в чужбина.