2012г., автор: Патриотка ГУРБЕТЧИЙСКА, взето от „BG Север“ – брой 19 (11 – 17 май 2012 г.)
http://www.bgsever.info/br-19_2012/stranici/str-16.htm
Факт е, че повечето наши сънародници на гурбет изпитват носталгия. Друг е въпросът, че тя има понякога странни измерения. Така например се оказва, че за хората, които са намерили препитание в Ирландия, най-голямата липса е невъзможността да пият една нашенска ракия със салата. Там ракия няма, има водка, която обаче е много скъпа, обясняват гурбетчиите. За тях било цяло мъчение да седнат вечер, след тежък работен ден, и да не могат да се почувстват бели хора. Блазе ви, че си имате тука ракийка, с умиление въздъхват емигрантите при редките си посещения у дома.
При всичките си опити да си наваксат липсата на живителната течност, те така и не успяват да утолят жаждата, трупана с години.
За да почувстват поне малко роден уют, гурбетчиите в Ирландия прибягват до екстравагантна смесица на традиции – келтски и балкански. „Вечер като се приберем, си сипем по едно уиски, за отпускане. Там е евтино, тъй че не е проблем. Една вечер толкова ни се прииска да сме си като у дома, че си направихме една купа шопска салата, сипахме си по едно малко и така си пихме кротко – уиски със салатка“, споделя Т. Николова, която работи в Ирландия от пет години.
Това се превърнало в традиция за нея и сънародниците й – всяка вечер, когато носталгията започне да ги човърка, да си направят салата и да си сипят по едно местно Bushmills. Не стига това, ами приучили и част от ирландските си приятели, които били наистина впечатлени от съчетанието на вкусовете на уискито с шопската салата.