21.02.2016г., автор: Цветан Петров, взето от: https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Ot-kade-idvat-chervenokosite_36235.html
Червената коса или поне естествено червената е изключително рядко явление. Среща се при малко над 1% от населението западно от Полша, както и южно от северна Скандинавия и Финландия. Над 5% се среща в Русия, във Волжския район.
Освен на тези места, червената коса почти не съществува. Тя определено е най-уникалният цвят на косата. Първоначално всички хора са имали черна коса, затова да имаш червена е също толкова нетипично, колкото да имаш синя или зелена.
Червената коса се споменава и в античните текстове и дори е имало един император, който е бил с такъв цвят окосмение – Фридрих I Барбароса. Освен това трима от първите седем президенти на САЩ са имали червена коса (Томас Джеферсън (ІІІ), Джеймс Монро (V) и Андрю Джаксън (VІІ)).
Съпоставянето на две карти, изготвени от сайта Eupedia, дава потенциален отговор на въпроса откъде произлизат червенокосите.
Едната от тях показва колко често се среща *хаплогрупата R1b (или още R-M343) в Европа и близки до нея територии в Африка и Азия. Именно R1b е най-често срещаната Y-хромозомна хаплогрупа в Западна Европа, Русия (при бакширите), Централна Азия (Туркменистан) и Централна Африка (държавите Чад и Камерун.
*Хаплогрупа е термин от човешката популационната генетика – наука, която изучава генетичната история на човечеството. Това е група от подобни хаплотипове, които се срещат в общ прародител, при който и в двата хаплотипа има една и съща мутация – единичен нуклеотиден полиморфизъм.
Другата карта пък показва колко често се среща червена коса в същите територии, описани в първата карта.
Хаплогрупата R1b вероятно първоначално се е появила около Иран 18 000 години пр.н.е.
R1b се е разпространявала в Близкия Изток до около 6000-8000 година пр.н.е., когато се прехвърля в Южна Русия и Украйна. Именно по това време се смята, че са се появили бели хора с основна хаплогрупа R1b. Вероятно именно те и са я разпространили в Западна Европа от 5000 г. пр.н.е., разпространявайки германския и италиано-келтски езици.
Освен това мумии на по 3400 и 3000 г. в Таримския басейн, северозападен Китай са имали червена коса. Няма съмнение, че те са говорели индо-ирански, тъй като по това време не е имало други европейци в тази част на Азия. Също така античният гръцки историк Херодот около 4 век пр.н.е. е описал скитите, а също и друга голяма иранска група, която се е била разположила в по-голямата част от Централна Азия, сред които преобладавал червеният цвят на косата.
Не на последно място с червени коси са били и тохарите, познати още като юеджи, които са били индо-европейци в Западен Китай, но вероятно не и иранци.
Смята се, че от съвременните народи удмуртите притежават най-червените коси в света. Обособяват се като отделен народ от руския през 12-13 в.
Удмуртите, заедно с мордовците и башкирите са се приспособили към руския начин на живот. Държавите им имат собствени парламенти, които да решават местните проблеми, но техните управници все пак се назначават от руския президент. Така е сигурно, че те координират националните си въпроси с Москва.
Освен това червената коса все още съществува и в индо-ирански говорящите етнически групи, разбира се, които са много разпространени в Ирак, Турция и Сирия. Въпреки че с времето те са били претопени от чернокоси етнически групи, в района червената коса не е изчезнала напълно.
От гледна точка на биологията червената коса се причинява от мутантен ген в хромозома 16, който кодира протеина меланокортин-1 рецептор (MC1R), който често води до характерните за червенокосите бледа кожа и светли очи, както и повишената им чувствителност към ултравиолетова светлина – поради което те трябва да си слагат слънцезащитни кремове, когато излизат навън на слънце. Тъй като този ген е рецесивен, и двамата родители трябва да го носят, за да се роди червенокосо дете.
И въпреки че червенокосите не са много на брой по света, наличието на този ген не е толкова рядко – 80% от човечеството носи гена за червена коса, въпреки че при повечето хора той остава незабелязан.