автор: Жана Г., взето от: sanovnik.bg
https://sanovnik.bg/n3-21453-%D0%90%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5
В полицията на английската местност Банги в графство Съфолк влетели няколко души, които разказвали на пресекулки, че са видели черното куче – огромно животно, което имало горящи като въглени очи.
Полицаите се посмели и изпратили хората по живо, по здраво. Но легендата за адското куче от Банги е на няколко века. През 1557 година това чудовище нахълтало в местната църква, убило двама души и изгорило с огън няколко други.
Полицаите, които отпратили хората, скоро били атакувани от много други местни, които били на границата на нервен срив, защото видели кучето със собствените си очи.
Легендата за черно дяволско куче е разпространена сред жителите на Великобритания. Вероятно тя е послужила за основа на повестта „Баскервилското куче”, създадена от Артър Конан Дойл.
Отбелязвани са стотици разкази на очевидци, които през различните векове са виждали едно и също – огромни кучета, които са рошави и черни, имат миризма на сяра и очите им пламтят.
Смята се, че докосването на такова куче убива с мълния. Адските кучета се срещат само в строго определени места – на пътеки, на гробище или до река.
Местата на появата на чудовищата често са до древни руини или в райони до въображаемите линии, които съответстват на енергийните канали на планетата.
Някои специалисти смятат, че това са отпечатъци на енергия на реално живеещи в миналото кучета. Феноменът на адските кучета се среща предимно в преданията на келтските народи.
В Англия този мит е фиксиран само в местности, където в кръвта на населението тече предимно келтска кръв. В континентална Европа това е отбелязвано само на полуостров Бретан, а се знае, че бретонците са потомци на келтите.
Възможно е адското куче да е отломък от забравен култ към древно келтско божество, което не е било доброжелателно към хора и се е изобразявало като черно куче.