12.05.2017г., от sanovnik.bg
Историята е динамична поредица от събития, които бързо, от гледна точка на учените, издигат някои народи на върха и също толкова бързо ги сриват в забвение. Заедно с тях забравяни биват и езиците, на които са говорили, оставайки по този начин историците пред истинското предизвикателство да ги разгадаят и преведат.
Според ЮНЕСКО половината от 6500-те езика, говорени днес, са застрашени от изчезване още преди изтичането на този век. Освен бурните политически процеси голяма вина за това имат и глобализацията и новият световен език – английският, който в началото на ХХ век измести от върха френския.
В крайна сметка стотици езици вече ги няма, някои от тях са изчезнали отдавна и без фанфари, но понякога смъртта на един език се записва и ние знаем точно кой последен го е говорел. Ето и историите на няколко такива хора.
Доли Пентрит (1692 – 1777)
Според надгробната плоча, която може да се види и днес, починалата през 1777 година Доли Пентрит е последният човек на Земята, говорил корнски език (клон от келтския език). Според летописи тя през целия си живот не искала да научи английски и знаела само няколко израза. Последните ѝ думи били Me NE vidn cewsel Sawznek! (Аз не искам да говоря английски! ), след което издъхнала.
Приживе Доли имала лоша репутация, пушела, пиела и говорила грубо неща, които всички околни смятали, че са ругатни, но естествено никой не разбирал. От 2002 година жителите на областта Корноул, чийто оригинален език е корнският, започнали инициатива по съживяването му, която за момента върви с умерен успех;
Тевик Есенч (1904-1992)
Есенч е последният човек, говорил севернокавказкия убюкски език. До 19 век той се говорил от народа на убюките по източното крайбрежие на Черно море и северозападната част на Кавказ. След като тези земи попадат в пределите на Русия, много от убюките са избити, а останалите са прогонени в Турция. Тевик Есенч бил образован човек, лингвист, можещ да говори 9 езика. Въпреки че се опитал да съхрани родния си език, той се провалил и убюкският умрял с него. Интерес факт е, че този говор е признат от книгата за рекорди на Гинес като езика с най-много съгласни;
Туоне Удайна (1823 – 1898)
Туоне Удайна или Антонио Удине (от италиански) е последният човек, говорил древния език на Далмация. Интересен факт е, че това не му бил родният език. Той израства като италианоговорящ и с италианско самосъзнание, но го научава тайно от родителите си, които не искали да го учат на него. Лингвистът Матео Бартоли се опитва да запише и систематизира далматинския през 1897 година, защото последните писмени данни за него били от 11 век. Бартоли почти успява, но опитът се проваля накрая поради факта, че Удайна случайно настъпва противопехотна мина;
Сома Деви Дура (1926 – )
Сома Деви Дура е последният човек, който говори езика Дура в Непал. Макар и сляпа и частично глуха, тя е богат източник на фолклорни песни и легенди на древния хималайски народ. Няколко лингвиста са се опитвали да систематизират и запазят езика ѝ, но след безследното изчезване на Дура през 2008 година опитите са счетени за неуспешни. Интересен факт е, че в Непал, дори и малко по-голям от България, се говорят 120 езика. Поради политиката на правителството една нация-един език днес 96% от тях, подобно на Дура, са пред изчезване.