автор: Тезджан Ферад – Джани, източник снимки: Google взето от: zelensviat.com
Skun Stone или как една кражба превръща камък в реликва
Този правоъгълен блок от пясъчник с тегло 152 кг. е може би най-свещената реликва на Шотландия и Великобритания. По света той е известен като Skun Stone. Наричан е и с много други имена – камъкът на съдбата, кралският камък, възглавницата на Яков, коронационният камък. Фамилията не е случайно: от векове шотландските и английските монарси били коронясвани на камъка.
Никой не знае откъде е дошъл този камък във Великобритания. Известно е със сигурност, че през 847 г. първият шотландски крал, Кенет I, който успява да обедини пиктските племена в единна армия под натиска на викингите, поема на този камък клетвата за вярност.
Възможно е да е бил тронът на царете на древния Дал Риад – легендарното келтско царство, основано в началото на нашата ера на брега на Северна Великобритания от хора от Ирландия. Но така или иначе, след коронацията, Кенет носи Кралския камък в град Сконе и го поставя в манастирската църква. И камъкът на Скуна вече е обрасъл с нова християнска митология.
Легендите за камъка Scone датират от I хилядолетие пр. Хр. Една от легендите гласи, че Фараон Рамзес II е имал дъщеря на име Скот. След като израилтяните пресекли Червено море, принцесата напуснала Древен Египет и се разхождала из Близкия изток повече от хиляда години в търсене на собствената си обещана земя, стигнала до Испания и тръгнала към Ирландия. Достигайки северното крайбрежие на Ирландия, тя най-накрая открила онова, което отдавна търсела – земи, по-късно наречени Шотландия. Според една от версиите на легендата Скот и картината са потомци на шотландци и нейния съпруг Гатела, цар на скитите. Според друга легенда, Скунският камък служи като олтар по време на мисионерските пътувания на Св. Колумба.
През 1296 г. английският крал Едуард I завладял Камъка на Скун и го пренесъл като трофей в Лондон. Камъкът на Скун е поставен под седалището на коронационния председател на британските царе.
Въпреки това, през 1328 г. между Англия и Шотландия е сключен Договорът от Нортхемптън – мирно споразумение, според което една от точките била – камъкът на Скуна да се върне в Шотландия. Въпреки това, той е предопределен да остане в Англия още шест века. Причината е в предсказанието на един от британските монаси: “Където е този Камък, там е царят на шотландците.”
За пореден път камъкът на Скуна се е припомнил в средата на миналия век. На коледното утро през 1950 г. четирима шотландски студенти от Университета в Глазгоу – Иън Хамилтън, Гавин Върнън, Кей Матесън и Алън Стюарт – тихо влезли в Уестминстърското абатство и откраднали Кралския камък.
По пътя те случайно го изпуснали и той се разделил на 2 части. В Глазгоу учениците намерили зидар на име Робърт Грей, който залепил отломките и скрил камъка в счупен трактор.
Отвличането на камъка предизвикал огромен обществен протест в Шотландия.
През пролетта на 1951 г. учениците, които не искаха да превърнат символичното отвличане в банална кражба, носят камъка до руините на абатството Арброт и анонимно информират полицията за местонахождението му. Властите връщат камъка в Уестминстърското абатство и отново се поставя в основата на коронационния трон.
Досега във Великобритания се чуват слухове, че студентите се връщат в британското правителство не истинския, а фалшивият Schoonian Stone, а истинският крал на Шотландия тайно е коронован от шотландските барони на истинския Royal Stone през 1950 година.
Експертите не са успели да дадат категоричен отговор на въпроса, дали това е истинският камък или не. Факт е, че преди отвличането на камъка на Скуна никой от историците не е бил сериозно заинтересован.
През 1996 г. британското правителство решава да прекрати спекулациите и да прехвърли камъка в Шотландия. Указът обаче предвижда, че британците ще го заемат за времето на коронациите. На 30 ноември същата година, в деня на св. Андрей, камъкът се връща в Шотландия и е поставен до шотландската царска регалия в Единбургския замък. На този запомнящ се ден за цяла Шотландия около 10 хиляди души се подреждат по улица „Кралска миля“, за да видят със собствените си очи шествието на свещеници и войници, придружаващи камъка.
