от: history.nakratko.bg , взето от: http://historynakratko.blogspot.com/2015/08/blog-post_14.html
Най-кратката трагедия, родила се под перото на Уилям Шекспир, разказва за обсебващата страст към властта. „Макбет“ описва падението на един храбър шотландски рицар, който заради стремежът си към трона, посяга на родната си кръв – убива братовчед си, законният крал на Шотландия Дънкан I.
Но образът на Макбет в трагедията на Шекспир е натоварен с далеч повече отрицателни черти и са му приписани много неща, които той на практика не е извършил. Мак Бетад Мак Финдли, както е истинското име на бъдещият шотландски крал, се ражда около 1005 година. Син е на Финдли Мак Руедри, управител (мормър) на Мъри. По майчина линия му се приписва наследяване на рода на крал Малкълм II. Мак Бетад (MacBheatha, което в превод означава „син на живота“, и от където през английския идва и Макбет) остава далеч от претенциите за шотландския трон до 1040 година.
След близо шест години управление братовчедът на Макбет, крал Дънкан I е изправен пред поредния си неуспех в желанието да разшири териториите на Шотландия. През цялото време, докато е на трона, Дънкан I търпи неуспехи. През 1039 година срещу неудачника – крал започват открито да се противопоставят все повече от шотландските първенци. Дънкан I настоява братовчед му Торфин Оркнейски да признае властта му над областта Кайтнис. Но Торфин отказва. Като отговор на това Дънкан I назначава племенника си Модан за управител на спорната област, събира му войска и го праща да установи контрол над Кайтнис. В същото време Дънкан I започва война срещу Англия, като се надява да използва дрязгите в борбата за английския трон след смъртта на Кнут Велики.
В Северна Англия Дънкан I обсажда Дърам. Но в последвалата битка търпи смазваща загуба. Защитниците на Дърам успяват да изтребят почти цялата шотландска пехота. Кампанията по овладяване на Кайтнис също е в задънена улица. Модан е принуден да отстъпи. И въпреки редицата неуспешни кампании, Дънкан I предприема поход срещу кралство Мъри, което е във владение на Макбет. Това предполага, че между Макбет и Торфин е съществувал някакъв вид съюзен договор.
На 14 август 1040 г., събрал нови десетина хиляди души, Дънкан I, атакува Торфин край Бърхед. В битката първо са разбити ирландските наемници на шотландския крал. Следва нова неуспешна атака и Дънкан I търпи поредното си унизително оттегляне от бойното поле.
Съществува легенда, според която крал Дънкан I e убит веднага след битката от свои приближени. Но смъртта му по принцип се приписва на братовчед му Макбет. Малко странно е това обвинение, защото убедителни доказателства, че Макбет взема участие в тази битка, няма.
Макбет, както и Дънкан I, се превръщат в легендарни личности едва към края на XIV век. Животът и на двамата е описан в историческите съчинения на Джон Фордански и Ендрю Уинтонски.
Шекспир обаче черпи идеите си за написването на трагедията „Макбет“ от „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“, писани през XVI век от хрониста Рафаел Холиншед.
В произведението на Уилям Шекспир Макбет е представен като храбър, предан на крал Дънкан I рицар, който обаче попада в плен на собствената си корист и властолюбие. Подтикнат от предсказанието на трите вещици, които му предсказват бляскаво бъдеще на шотландския трон, а след това и от подстрекателството на съпругата му, лейди Макбет, верният поданик се превръща в един трагичен и покварен тиранин.
Макбет става крал на Шотландия след убийството на Дънкан I. През следващите 17 години и 1 ден той е силният човек в кралството. Десет години след битката при Бърхед, Макбет посещава Рим, където прави щедри дарения на светата църква. Малко след завръщането му от посещението при папата, в Англия се сменят управляващите династии. През 1054 година английската армия, предвождана от Сивард нахлува в Шотландия. Целта е да бъде възстановен на трона внукът на Малкълм II – Малкълм III, синът на Дънкан I. На 15 август 1057 година Макбет е убит, докато се изтегля от битката край Лумфанан, Абърдийн.