18.07.2014г., автор Елица Павлович, взето от https://momichetata.com/mish-mash-fest/5-naj-malki-gradcheta-v-sveta
Понякога и малкото е много. Пътуването до някой малък град предлага спокойствие, тишина и романтика, каквито няма в големите туристически столици, пълни с магазини и музеи. В тези малки градчета има история и вместо туристи се разхождат призраци от вековното минало. А най-любопитното е, че единият от тези рекордно малки градове е съвсем близо:
Бъфорд, САЩ
Население – 1 човек
Този град е прочут с това, че единственият му жител години наред е и кмет, и полицай, и продавач в магазина и на бензиностанцията. След смъртта на жена си и заминаването на единствения си син, Дон Съмънс живее в Бъфорд съвсем сам, докато през 2012 година не решава да продаде целия град. Анонимен виетнамски бизнесмен за 900 хиляди долара купува всичко – училище, построено през 1905 година, бензиностанция, гараж и магазин, ограбван навремето от прочутия Бъч Касиди. В най-добрите времена на града, в края на 19-ти век, населението му наброявало над 2 000 човека. Интересното е, че и сега Дон живее в своя град като единствен жител.
Хум, Хърватия
Население – 23 човека
Хум е вписан в книгата на рекордите на Гинес като най-малкия град в света. Според легендата градчето е построено от великани, които са пренасяли огромни камъни. Сред забележителностите на града е църквата „Свети Йероним“ с отлично запазени стенописи от 12-ти век и часовниковата кула, построена през 1502 година. Освен това в града има 13 къщи, 2 улици, 2 църкви, музей, магазин, гробище, хотел, ресторант. Всяка година през май се избира кмет, като в изборите участват само мъжете – наричат се „съвет на глупците“, защото всичките са старци. В ресторанта на града се сервира местната напитка Humska Biskа, за която жителите твърдят, че е по рецепта на келтите и е на повече от 2 000 години. Интересен е фактът, че от 60-те години има забрана нови хора да се заселват в града.
Рабщайн над Стражелой, Чехия
Население – 25 човека
Това е най-малкият град в Чехия и в цяла Централна Европа. Статута си на град получава още през 1337 година. Градът има една улица и един площад. Затова пък е пълен с туристически забележителности – готическа крепост от 14-ти век, бароков замък, старинна църква, еврейско гробище – с призраци – и още древен каменен мост, вятърна мелница, хотел, конюшня.
Мелник, България
Население – 300 души
Това е най-малкият град в България днес, но само преди век населението на Мелник е било няколко хиляди души, при това от всякакви етноси и вероизповедания. Паметниците на културата в града са около 100 – на практика всяка къща или църква са със статут на исторически паметник. Като добавим прочутото вино и всички природни и архитектурни забележителности в близост до града – Мелник е едно от най-китните местенца в България. Макар и малко.
Дюрбуи, Белгия
Население – 11 хиляди човека
Сравнено с изброените до тук градове, този е направо пренаселен. Град Дюрбуи е мъничък френско езичен град в Белгия. Придобил е статус на град през 1331 година и е прочут с това, че за изминалите векове там не се е променило кой знае какво. Това е един отлично запазен средновековен град, с каменни къщи и тесни улички, в който още съществуват пазарът на хлебарите от 1380 година, замъкът от 889 година и старата църква Св.Никола. Освен това природата около града е уникална и много красива, така че пътуването до там определено си заслужава.
Автор:
Елица Павлович – редактор Култура
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица.
Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спира смеха си…
Можете да я познаете и по брошките. Според тях си избира дрехата за деня, това й подаряват най-често, но се случва и обратното – когато някой й хареса брошката, да я свали и да му я подари.
Влюбва се в хубавите обувки като в хора – с физически симптоми – сърцебиене, задъхване и тотално оглупяване.
Има много избирателно внимание – може да познае от пръв поглед дизайнера на рокля haute couture, но на шофьорски изпит е ходила пет пъти…
Елица събира душата си по малко – пейзажи, картини, звуци, книги, гледки, думи, хора, чувства, настроения. Никога не оставя книга непрочетена и не си тръгва от изложба, филм или театър, дори да са най-глупавите. Просто нейното любопитство е по-силно от здравия разум.