Български автори,  Език

Остава ли английският официален в ЕС след Брекзит?

bgvoice

03,01.2020г., от bgvoice,

взето от: https://bg-voice.com/%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b2-%d0%b5%d1%81-%d1%81/

Остава ли английският официален език в Европейския съюз след Брекзит? Отговор на този въпрос търси в Гардиън професорът по фонетика в Университета в Рединг Джейн Сетър.

През 2016 г. Данута Хюбнер, евродепутат и председател на комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, беше цитирана да казва: „Ако ние нямаме Великобритания, няма да имаме и английския език.“ Но дали това е толкова просто?

До 90-те години на миналия век доминиращият език в ЕС беше френският. Когато ЕС беше ЕО (Европейската общност) и беше определена официалната езикова политика, холандският, френският, немският и италианският бяха определени като работни езици.

Но когато се присъединиха повече страни, много от тях имаха английския като втори или допълнителен език, а броят на говорещите английски растеше, докато той не се превърна в общ език за мнозинството.

Понастоящем в ЕС има 24 официални и работни езика. Обединеното кралство е единствената държава членка, която дава английски език като свой официален език. Има няколко страни членки, които обикновено използват английски, но са номинирали различен език като свой официален език в ЕС.

Например Република Ирландия е дала ирландския келтски език като свой официален език, а Малта е дала малтийския.

Когато Великобритания се оттегли от ЕС, за да премахне английския език като официален език, както бе изяснено в изявление от името на Европейската комисия в Ирландия от 27 юни 2016-а, ще трябва да има единодушие в Европейския парламент в подкрепа на това.

По време на референдума през 2016-а еврокомисарят Гюнтер Йотингер обясни: „Имаме редица държави членки, които говорят английски, а английският е световният език, който всички приемаме“. Така че, дори и ако има воля да се спре ползването на английски, не е много ясно как ще стане.

Ако все пак се стигне до това, дали то ще бъде удар за езика? В исторически план английският е преживял редица бури. Когато колониите на Британската империя се стремяха да получат своята независимост, може би изглеждаше логично и английският като език на потисниците, да бъде отхвърлен едновременно.

Фактът, че това не се случи и че английският език се използва като официален първи или втори език в повече от 70 страни по света, отчасти отразява неговия развиващ се социално-икономически и политически статус през XX век. Броят на говорещите, за които английският е неофициален втори или чужд език, е по-голям от всички останали, за които английският е матерен език, и продължава да расте.

С упадъка на Британската империя идва възходът на САЩ, които имат за официален език английския. Проф. Лин Мърфи от университета в Съсекс смята, че САЩ са спасили английския език. От гледна точка на използването му като глобална лингва франка, тя има право.

Всъщност в някои постколониални ситуации английският се смята за повече или по-малко неутрален език. В Индия например английският език трябваше да бъде спрян за изучаване след получаването на независимост през 1947-а и да бъде заменен с хинди.

Въпреки това, тъй като не всички в Индия говорят хинди и мнозина не искат да учат или използват поради различни културни и политически причини, английският продължава да се използва и вече е официален език на Индия.

В Хонконг английският език все още е официален език, въпреки връщането на територията на Китайската народна република през 1997-а. Тъй като Хонконг е международен център за търговия и финанси, това има и прагматичен смисъл, но има и доказателства, че в Хонконг хората смятат, че английския език е част от тяхната идентичност и това е нещото, с което Хонконг се отличава от континентален Китай.

В Сингапур се говори на малайски, китайски (различни диалекти) и тамилски, и наред с тях, в този контекст английският се явява обединяващ език.

Но тези англоговорящи не говорят „бритиш английски“ или дори „америкън английски“. Англоговорящите, които го говорят по света, са разработили свой собствен речник и граматика и евро английският не е изключение от тях.

Английският просто не принадлежи на традиционните „местни“ говорещи на английски език, той принадлежи на всички, които го говорят, и ще се развива и променя в зависимост от комуникативните нужди на речевите общности.

Британците и американците трябва да имат това предвид, когато използват английски език в международните условия, тъй като не винаги могат да бъдат разбрани от всеки англоговорящ.

Значи ли това, че английският ще престане да бъде език на ЕС? Вероятно не и в кратко или средносрочен план, нито в разговорите между държавите членки на ЕС, членовете на Европарламента, или в отношенията на ЕС с другите страни по света.

Един шведски евродепутат дори предложи комуникациите в ЕС да бъдат по-справедливи към английския, тъй като това ще бъде втория език на всеки.

Има ли прилики с латинския?

В дългосрочен план обаче продължаващото господство на английския като глобален език може да зависи от неговите политически и социално-икономически успехи.

След като е толкова утвърден и широко разпространен, смятам, че вероятно ще бъде използван като глобална лингва франка за известно време. Но ситуациите и езиците се променят. Мисля, че Анди Хамилтън изтъкна нещо много важно, че след като латинският става втория език за всеки, това означава, че той вече не е първи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *