Списание „Ние“ бр.11-12/2000г., автор Милена Стоянова, взето от: http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie11_00/clan.htm
За трийсетгодишното си съществуване групата се превърна в символ на “келтската вълна” в популярната музика
През последните месеци родният пазар е буквално залят от музикална продукция, представяща популярната в цяла Европа “келтска вълна”.
По сергиите за дискове, наред с легендарните “Chieftains”, изпълняващи традиционна ирландска музика, може да се открие последният албум на големия американски джаз-китарист Бил Ласуел “Emerald Aether”, съдържащ оригинални интерпретации на келтския фолклор, великолепният диск на френския авангардист Ектор Зазу “Lights In the Dark”, представящ средновековни религиозни ирландски и уелски балади, перфектното съчетание между келтски мотиви и африкански ритми във втория поред албум на “Afro-Сelt Sound System” и дори блестящ образец на келтския “готик-рок” в лицето на ирландската група “Croachan” и нейния диск “The Middle Kingdom”, вдъхновен от произведенията на големия британски писател Дж.Р.Р.Толкин. Вероятно никъде другаде желанието за
Връщане към корените
на традиционната европейска култура, обхванало широки кръгове от интелектуалния елит на Стария континент като естествена реакция срещу американизацията и свързаната с нея ерозия на националните ценности, не е толкова очевидно, както в музикалната сфера, където един от символите му е тъкмо “келтската вълна”.
А трудно може да се намери група, която по-добре да олицетворява това музикално направление, от легендарната “Кланнад” /Clannad/, чиито сборен албум “Greatest Hits” е вече достъпен и за българските и фенове.
Създадена в края на 60-те от Мойра Бренън, двамата и братя Чарън и Пол и братовчедите им Ноел и Педраг Дугън, групата започва с изпълнение на кавър-версии на “Бийч Бойс”, “Ролингстоунс” и Джони Митчъл в семейната кръчма на семейство Бренън в Гуидор (в може бе най-затънтената ирландска провинция Донегал).
Малко по-късно обаче, се ориентира към специфичния фолклор на родното си графство, опитвайки се да го интерпретира по един по-съвременен начин. За онова далечно време Мойра си спомня, че “Дори и в Ирландия мнозина ни казваха, че сме добра група, но нямаме никакъв шанс до пробием, ако продължаваме да пеем на гейлски (келтски) език.
Радвам се, че не ги послушахме. Началото на 70-те бе изключително трудно за нас, но не се отказахме от пътя, по който вече бяхме поели, понеже обичахме страхотно точно тази музика”.
Успехът действително не идва никак лесно. През седемдесетте “Кланнад” издава шест “фолклорни” албума, превръщайки се в най-популярната група на Зеления остров. Точно през тези години се оформя и специфичният саунд на бандата, в която вокалните партии са специалитет на фантастичната Мойра Бренън (тя свири и на арфа), докато братята и Чарън (бас китара) и Пол (гайда и флейта) поддържат спомагателните вокали, а близнаците Ноел и Педраг Дугън свирят на китара и мандолина.
След огромния успех на едно от поредните си турнета в Берлин през 1976, те окончателно се превръщат в професионална група. През 1980 към “Кланнад” се присъединява по-малката сестра на Мойра Бренън – Еня , която участва в записите на изключително успешните албуми “Cran Ull” и “Fuaim”, преди да се ориентира към самостоятелна кариера, превръщайки се в познатата днес мегазвезда.
Тъкмо в началото на 80-те групата окончателно постига и онази невероятно органична сплав между традиционния ирландски фолклор и най-модерните направления в рока, който и осигурява
Мечтания пробив
в най-престижните поп-класации. През 1982 “Кланнад” пишат музиката към телевизионния трилър “Hary’s Game”, водещата песен от който се превръща в първият хит на гейлски език, достигнал върховете в британската топ-листа. Две години по-късно същият феноменален успех постига музиката на групата за друг английски сериал – “Робин Худ”, донесла им и Британската награда за филмово изкуство.
Репутацията на “Кланнад” в тази област е затвърдена от хитовете и, звучащи в американските филми “Патриотични игри” и “Последния мохикан “ (“I Will Find You”). С огромна популярност в САЩ се ползват всичките албуми на групата от 90-те – като се почне от “Anam” (1992) и се премине през номинираният за наградата “Грами” – “Banba” (1993), представеният с голямо световно турне “Lore” (1996) и последният до този момент (и двадесети в историята на “Кланнад”) концептуален диск “Landmarks” (1998).
Най-добрите парчета от тях са включени и в издаденият през тази година сборен албум “Greatest Hits”. Междувременно, през 1996 “Кланнад” бяха удостоени със специална награда за “историческия си принос в ирландската култура”, чест с каквато никой от другите гиганти на келтската музика все още не може да се похвали.
Навечерието на новото хилядолетие очевидно е най-подходящото време за равносметка. Тъкмо това представлява и новият сборен диск на “Кланнад”. Неслучайно, заедно с него излезе и автобиографичната книга на Мойра Бренън (издала вече четири самостоятелни албума), със символичното заглавие “От другата страна на дъгата”.