15.03.2017г., интервю на Центъра за регионални изследвания и анализи, взето от: https://crsa.uni-sofia.bg/en/analizi/guest-crsa-prof-petar-delev-phd
Публикува се с разрешение на проф. д-р Петър Делев.
Въпрос:
Тъй като и в момента Балканите се намират на кръстопът, особено що се отнася до миграционните потоци напоследък, въпросът е свързан именно с тези миграционни вълни. Може ли да се прави някаква диференциация по отношение на различните миграционни вълни в античността по отношение на тези, които преминават, или по-скоро те са отчетени като варварски нашествия? Наблюдават ли се също някакви опити тези варварски нашествия да бъдат удържани не само със сила, а например чрез финансово подкупване на съюзнически владетели?
––––––––––
проф. д-р Петър Делев:
Разполагаме с едно добре документирано такова мащабно нашествие в епохата, за която имаме подробни извори. Това е нашествието на келтите в ІІІ в. пр. Хр. Съществуват и други нашествия, но често не знаем доколко става дума за миграции или по-скоро за агресия, като мненията за техния характер често се различават.
Скитското нашествие в ІV в. пр. Хр., когато една група скити начело с царя си Атей минават на юг от Дунав, а след това през елинистическата епоха отново трайно се настаняват в Добруджа, е разглеждано от едни като скитска агресия на вълната на скитското могъщество с цел завладяване на нови периферни земи, докато други смятат обратно, че по това време централните скитски земи стават плячка на сарматите, а част от скитите просто са изтикани и именно мигрират, бягат на запад.
При първото преминаване на скитите на Атей през Дунав те са отблъснати от македонския цар Филип ІІ, който в голямо сражение край река Дунав убива цар Атей и ги прогонва. По-добре документирана е историята с нашествието на келтите на Балканския полуостров през III в. пр. Хр., въпреки че голямата келтска миграция е процес, който трае много по-дълго време, започва още в средата на хилядолетието със заселването на келтите в Италия и с едно документирано само по археологически път движение на келтски племена от Западна Европа, от района на днешна Франция и земите около нея, на север от Алпите, през Южна Германия към Средния Дунав и Панония.
Оттам и от Северна Италия келтите в началото на ІІІ в. се спускат на Балканите, а част от тях се прехвърлят чак в Мала Азия. Това от гледна точка на балканската история е „голямото“ келтско нашествие, то се разиграва в началото на 70-те години на ІІІ в. пр. Хр. Не знаем доколко келтите са били, а и доколко е имало нужда да бъдат, задържани, тъй като информацията за тях в по-ранната епоха е много оскъдна. Отчасти тази информация е археологическа, а откъслечни сведения се съдържат и в някои писмени извори.
Така едни келти се явили при Александър в 335 г., когато той провежда поход срещу трибалите край река Дунав. Касандър в края на ІV в. пр. Хр. е воювал с келти някъде „в Хемус“, което може би отразява придвижване на част от келтите още тогава на юг.
Често се твърди, че поводът за голямото келтско нашествие идва от разпадането на най-могъщата тогава държава на Балканите – царството на Лизимах, който през 80-те години на III в. е контролирал крайбрежията на Тракия и Македония с Тесалия и с протектората над голяма част от гърците, т.е. това е била могъща политическа сила, която е била в състояние да респектира и спира всякакви опити за нашествия.
Лизимах загива в 281 г. в голямото сражение при Корупедион; победителят Селевк, последният оцелял от диадохите (наследниците на Александър), също умира няколко месеца по-късно, убит предателски при опита си да се прехвърли в Европа, за да завладее балканските владения на Лизимах, така че в настъпилия политически вакуум келтите нахлуват масово, като подлагат първо Балканите, а после и Мала Азия на едно грабителско плячкосване, което продължава няколко години.
На различни места усядат войнствени келтски групировки, които продължават и в последствие да играят съществена роля в историческите събития. Скордиските се заселват в днешна Сърбия и в по-късно време ще бъдат сред войнствените племена, нахлуващи на юг към провинция Македония и ще бъдат в сложни, най-често войнствени, отношения с римляните и тяхната източна политика.
В Тракия едно келтско царство е просъществувало около 60 години и в края на ІІІ в. пр. Хр. било унищожено от тракийците, които се надигнали и го ликвидирали. В Централна Мала Азия, на територията на древна Фригия също за дълго време се настаняват три келтски племена, впоследствие обединени в единно келтско царство, което гръцките извори наричат Галатия.
Да, това е едно масово преселение отвън, което е тръгнало от Западна Европа и стига чак до Мала Азия. Келтите са осъществявали своите завоевания основно по военен път, разчитайки на голямата си численост и на воинските си качества. Това не е непрекъснато движение – келтите първоначално стигат до дадени райони, в които остават дълго време, после, когато се оказва подходящ момент или се натрупва излишно население, продължават своето движение, завладявайки нови територии.
Това е едно от нашествията, които засягат Балканите и за което имаме информация. Как е било посрещнато? Местните се опитват да се съпротивляват кой колкото може, но след ликвидирането на Лизимаховото царство просто не е имало голяма единна сила, която да е в състояние да се противопостави на нахлуващите многобройни келтски отряди.
Стотина хиляди души е наброявала армията на келтския вожд Брен, която нахлува на юг и се опитва да ограби светилището в Делфи, и само намесата на природата (силна буря с градушка) ги отблъсква в решителния момент.